1,1 млн. германски работни места са пряко зависими от китайското потребление
Месеци наред Германия разочароваше много съюзници с подхода си "една крачка напред, две назад" в конфронтацията с Русия заради войната в Украйна. И все пак този мъчителен епизод не изглежда като нещо повече от увертюра към това, което се задава в Азия. Напрежението около Тайван принуждава Берлин да направи преценка как ще реагира, ако Пекин се опита да завладее острова, който смята за свой отцепнически регион.
Ако това се случи, САЩ и други западни съюзници ще настояват за строги санкции срещу Китай. Малко вероятно е обаче Германия да бъде сред тях. Причината – ще опита да защити икономиката си, основана на износа. Но това със сигурност ще навреди на европейския и международния ѝ авторитет, пише Politico в свой анализ.
Запитан този четвъртък дали Берлин би могъл да си позволи да подкрепи санкции в случай на китайска инвазия в Тайван, канцлерът Олаф Шолц умело избегна въпроса, като същевременно порица германската индустрия за това, че пренебрегва максимата "да не слагаш всички яйца в една кошница“. "Въпросът за зависимостта на страната ни в ключови области, отнасящи се до вериги за доставки, суровини и други неща, е необходим елемент от нашата стратегия за национална сигурност, върху която работим в момента", добави той, без да споменава поименно Китай.
Други германски политици са много по-директни от Шолц. Зависимостта на германската индустрия от износа е "създала зависимост, която ни прави безпомощни", заяви Норберт Рьотген - виден депутат от дясноцентристката партия, пред германската телевизия по-рано тази седмица. Може ли Германия да подкрепи санкции срещу Китай? "В момента - не", каза Рьотген, който е бивш министър и дългогодишен председател на Комисията по външна политика в германския парламент. Макар че дебатът в много отношения е повторение на споровете в Германия дали и как да се противопостави на Русия заради войната на Путин в Украйна, този път залогът е още по-голям. Безпокойството на Берлин от противопоставянето на Москва беше свързано със загубата на достъп до евтина енергия.
В случая с Пекин става въпрос за загуба на основата на германския икономически просперитет. През последните години Китай изпревари САЩ и се превърна в най-големия търговски партньор на Германия. През миналата година азиатската страна съставляваше близо 10% от германската външна търговия, която е на стойност 2,6 трилиона евро. Нещо повече - Китай, който от десетилетия движи германската икономика, остава основен двигател на растежа ѝ. "Степента, в която нашият просперитет се дължи на финансиране от Китай, се подценява изключително много в Германия", заяви наскоро главният изпълнителен директор на „Фолксваген“ Херберт Дийс. "Германия щеше да изглежда много по-различно, ако се бяхме отделили (б.а. – от Китай)“.
Всъщност никоя германска индустрия не е по-зависима от Пекин от тази на Дийс. Всеки трети автомобил, произведен от Германия, се продава в Китай. Германските автомобилни производители разполагат и със значителна мрежа от заводи най-многолюдната страна в света, като само през 2021 г. са произвели там 4,3 млн. коли. "Германската автомобилна индустрия, както и останалата част от света, наблюдава със загриженост напрежението между Китай и Тайван", заяви говорителка на лобисткото звено на бранша, известно като VDA. По-добра дума от „загриженост“ в случая може би е „паника“, пише Politico. Дийс, който трябва да се оттегли от поста ръководител на най-големия европейски автомобилен производител по-късно този месец, казва, че Китай е "незаменим" за бъдещето на компанията. Подобна е картината и в други ключови германски експортни сектори - от химическата промишленост до машиностроенето. Според проучване на базирания в Кьолн Германски икономически институт, проведено през юни, около 1,1 млн. германски работни места (или 2,4% от общия брой) са пряко зависими от китайското потребление. Въпреки че Германия и останалата част от ЕС също са ключови пазари за Китай, в проучването се отбелязва, че китайците намаляват зависимостта си от региона, докато тази на Европа към Пекин се увеличава. В спешен призив авторът на проучването Юрген Матес заявява, че е "крайно време" Европа и Германия да сменят курса и да намалят икономическата си зависимост от Китай. „Не става въпрос за пълно отделяне, а по-скоро за ограничаване на зависимостите, особено чрез по-голяма диверсификация", пише той. И все пак, както на германската индустрия ѝ бяха необходими десетилетия, за да се утвърди в Китай, така и оттеглянето няма да стане за една нощ. Особено като се има предвид, че малко региони по света предлагат такъв надежден растеж като Китай.
Затова за Берлин се задава сложен казус. "В случай на китайско нахлуване в Тайван, последвано от масирани западни санкции, спадът на износа и приходите, както и спирането на доставките от Китай, биха довели до значителни икономически загуби в ЕС и особено в Германия", заключава Матес. Предвид тази перспектива, подкрепата на Германия за сериозни западни санкции спрямо Пекин е съмнителна. Въпреки че Берлин застана зад строгите мерки срещу Москва след пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари, потенциалните икономически последици за Германия бяха ограничени. Дори когато Шолц спря спорния проект "Северен поток 2", той се опита да защити основните енергийни интереси на страната си, отхвърляйки призивите за цялостно газово ембарго. Тази стратегия не се оказа толкова успешна, колкото канцлерът се надяваше, но само защото самите руснаци намалиха количествата природен газ към Европа. Продължаващият недостиг на синьо гориво в Германия, който заплашва да затрудни ключови промишлени сектори, неизбежно ще повлияе на начина, по който правителството реагира на евентуално китайско нахлуване в Тайван.
При високата инфлация и цените на енергията, които не показват признаци на спад, Германия не може да си позволи нов удар върху затъващата си икономика. Високопоставени служители признават, че Германия няма да може да подкрепи нищо повече от символични санкции срещу Китай. Това не означава, че в Берлин няма да има драматични дебати относно моралната дилема в този случай. Политическите предавания ще посветят часове на темата, а вестникарите ще изпишат много мастило, за да разнищят всяка гледна точка. Но що се отнася до същността, германците ще предложат обичайното – нищо, пише Politico.
"Актуално"
