На 7 юли Борис Джонсън обяви, че подава оставка, въпреки че месец по-рано спечели вот на доверие в парламентарната фракция на торите, организиран от неговите опоненти. Според правилата, следващият вот на доверие може да се проведе едва след година. Недоволството на парламентаристите от премиера обаче беше толкова голямо, че в резултат на оставките на членове на правителството (60 души за 2 дни) Джонсън беше принуден да обяви оставката на министрите от собствения си кабинет.
Така политическите съображения надделяха над Хартата на партията.
Борбата на кандидатите за поста лидер на Консервативната партия и съответно за премиерското кресло между Лиз Тръс и Риши Сунак придоби толкова ожесточен и неприятен характер, че дори торите от „тежка категория“ се опасяват, че съперниците ще „закопаят” партията.
Вътрешнопартийната криза обаче разкри не само дълбоки различия в идеологически план - например по данъчното облагане, не само груби методи на политическа борба, но и проблема за организацията на управлението в самата партия. Низовото звено /членския състав/ е недоволно от процедурата за избор на лидер и от липсата на демократичност във вътрешния живот на партията. От своя страна върхушката на партията смята, че обикновените тори по принцип трябва да бъдат лишени от право на глас при избора на лидер.
В какво е същността?
Понастоящем изборът на лидер се контролира от влиятелния Комитет от 1922 г., състоящ се от депутати от задните редове, тоест тези, които не са част от правителството. Комисията назначава вот на доверие на лидера, ако 15% от членовете на парламентарната фракция на партията изпратят писма до комисията с искане за гласуване на доверие. Ако депутатите (50% +1 глас) изразят недоверие на лидера, тогава се насрочва избор на нов лидер.
Само народните представители от партията могат да издигат своите кандидатури, след като са получили подкрепата на определен брой депутати от същата партия. Гласуването се извършва в няколко кръга, докато останат двама кандидати с най-голям брой гласове, от които обикновените тори трябва да избират.
До 2001 г. обикновените членове на партията нямаха право на глас - депутатите сами избираха лидера. Депутатите обаче също получиха право на глас едва през 1965 г. с избирането на Е. Хийт, а по-рано лидерът всъщност беше назначаван от затворена група от партийните босове, така наречения Магически кръг. Тази група, която по едно време беше ръководена от лорд Халифакс, неуспешно се опита да предотврати идването на власт на У. Чърчил в труден за страната час.
Правото да участват в избора на лидер на партията беше предоставено на нейните редови членове, за да смекчат гнева си от метода на отстраняване от депутатите на М. Тачър през 1990 г., въпреки че тя се ползваше с подкрепата на обикновените хора.
В случая с Джонсън желанието да се съкрати изборният процес, така че Джонсън да бъде заменен от нов лидер по-скоро, доведе до промяна в правилата. Така че, за да бъде допустим за номинация, кандидатът трябваше да получи подписите не на 8, а вече на 20 депутати (по този начин се ограничава броя на кандидатите), като кандидатът трябваше да получи най-малко 30 гласа в първите кръгове на гласуването. за да се премине към следващия (което ускори процедурата по оттегляне).
Консервативната партия редовно анкетира своите членове и по времето, когато Джонсън обяви оставката си, министърът на отбраната Бен Уолъс (+83%) беше най-популярната фигура на торите. Освен това от видните консерватори той имаше най-нисък отрицателен рейтинг /непопулярност/ сред електората като цяло (само минус 4%). Уолъс обаче не издигна своята кандидатура.
От дузината кандидати членовете на партията биха предпочели двойката Кеми Бейднок и Пенелопе Мордаунт. Характерно е, че заслугите на първия включват липсата на близост до партийната върхушка и малкия опит в държавната администрация, което може да се тълкува като чистота, неучастие в политически игри. Достойнствата на втория включват способността да впечатли гласоподавателите сред привържениците на Лейбъристката партия, а общите парламентарни избори са близо (декември 2024 г. - януари 2025 г.).
Предпочитанията на парламентарната фракция се разминават с мнението на по-ниското ниво: депутатите номинират двойка Лиз Тръс - Риши Сунак. Скорошна анкета сред членовете на партията обаче разкри, че те предпочитат Джонсън и пред двамата нови кандидати. На 4 август бюлетините започнаха да се изпращат по пощата на 160 000 членове на партията, а на 5 септември ще бъде обявено името на новия лидер на торите и министър-председател.
Консерваторите за вътрешнопартийна демокрация и против
Вълненията в партията започнаха с възмущение от страна на консерваторите от начина, по който беше елиминиран Джонсън („преврат, организиран от шепа депутати“), както и неприятната битка между Тръс и Сунак. Това доведе до искане името на Джонсън също да бъде включено в бюлетината за избор на лидер.
Проблемът обаче е по-дълбок и касае "организационни въпроси", възникнали в резултат на строгия централизиран контрол на върха върху партията, нейното обособяване от низовете. Движението за демократизация възниква в рамките на партията, а петицията „Вкарайте Борис в бюлетината“ е инициирана от лорд Крудас, един от най-богатите хора във Великобритания и бивш партиен ковчежник.
Правилата са такива, че ако петицията има повече от 10 хиляди подписа, тогава централата на Консервативната партия е длъжна да я разгледа, въпреки че в този случай не смятат за възможно прекъсване на настоящите избори. Петицията обаче се отнася до въпроса дали членовете на партията подкрепят оставката на Джонсън, тоест в случай на несъгласие с оставката на Джонсън, текущият избор на ръководство става безсмислен, дори и да не се изисква прекъсването му.
Крадас си поставя и по-значими цели: да отнеме контрола върху партията от парламентарната фракция, нейния комитет от 1922 г. и председателя на комитета Г. Брейди, така че връзката с местното ниво да има по-голяма тежест в партията.
Става дума за възстановяване на ограничените досега права на местните структури да избират партиен кандидат на избори на различно ниво в окръга. Проблемът е, че пропастта между депутатите и гражданите се разширява, тъй като депутатите след избора започват да представляват интересите на избирателите в целия избирателен окръг, а не само на гласоподавателите на консерваторите.
Те вече не представляват интересите на Консервативната партия в техния чист вид, въпреки че в парламента има апарат за за тази цел, т.нар. „партиен камшик“, който гарантира, че депутатите гласуват в съответствие с политиката на партията. Демократизацията се отнася и до правото на редовия състав да избира своя лидер заедно с депутатите, да участва в гласуването на доверие към лидера, за да одобри резултатите от гласуването в парламентарната фракция.
Предложенията ще трябва да бъдат разгледани от учредителния съвет на партията. Инициаторите на кампанията за връщането на Джонсън на поста, се надяват да постигнат своето в бъдеще.
Има обаче и противоположно мнение. Така сър Чарлз Уокър, бивш заместник-председател на Комитета от 1922 г., смята, че размерът на партията (160 000 членове или общият брой на избирателите само в 3 избирателни окръга) е твърде малък, за да позволи на обикновените членове да избират лидер и премиер министър.
Аргументите се свеждат до това, че, първо, депутатите представляват електората, тоест значително по-широка част от обществото; второ, депутатите са тези, които познават силните и слабите страни на лидерите /респ. кандидатите/, тъй като работят рамо до рамо с тях всеки ден. Мнението на Уокър беше оценено като шамар за редовите членове на партията, особено като се има предвид, че партийното ръководство не се вслушва в обикновените хора, чието (включително) членство в партията намалява.
Освен това има група на консерваторите в чужбина, чиито членове имат право да гласуват при избора на лидер, дори ако нямат британско гражданство или не са регистрирани като избиратели. Има около 1000 дългогодишни членове на партията (има правило за тримесечно членство, за да се предотврати проникването на „външни хора“ в партията) и те са предимно емигранти.
Поддръжниците на кампанията за завръщане на Джонсън не се интересуват, че под негово ръководство британците имат впечатлението, че правителството е „гнило на самия връх“. Трябва да се помни, че разследването на парламентарната комисия по привилегиите по отношение на Джонсън не е приключило: дали той е подвел парламента по това време.
Освен това в началния етап въпросът беше дали думите му са „съзнателни“ или „неволни“ (по време на периода на локдаун „нямаше партита и правилата не бяха нарушени“). Под председателството на Хариет Харман, бившият заместник-лидер на Лейбъристката партия, комисията постанови, че Джонсън може да бъде признат за виновен, дори ако искрено греши, но въпреки това изрази "неуважение към Камарата на общините".
На 19 юли комисията публикува доклад, в който се посочва, че това намерение не е необходимо за извършване на акт на неуважение; но наличието на умисъл ще се вземе предвид при избора на наказание. Комисията, според доклада на независими експерти, смята, че в случая с министър-председателя или министъра позициите имат значение, тъй като техните изказвания по същество пречат на работата на камарата.
Поддръжниците на Джонсън твърдят, че това ще наруши правото на депутатите на свобода на словото, което ще повлияе на дебата. Те добавят, че в английското право съществува принципът на „mens rea“, тоест необходимо е да се установи наличието на умисъл, за да се квалифицира едно деяние като престъпление. В резултат на това на Джонсън може да спрат депутатския мандат 14 дни или повече.
Съгласно Закона за отзоваване на депутати от 2015 г., предсрочни избори се свикват, ако 10% от избирателите в окръга подпишат петиция. Комитетът е доминиран от консерватори (4 от 7 членове). Изслушванията в комисията ще бъдат подновени след парламентарната ваканция през септември с призоваване на свидетели, включително самия Джонсън, който вече напусна поста.
Новият лидер ще трябва поне да се опита да си върне доверието в правителството, да избели имиджа на партията, като се съсредоточи върху благоприличието и да спечели избирателите. Междувременно ожесточаването на противоречията на съперниците създава впечатлението, че партията е разединена и в резултат на това по-малко компетентна, въпреки че според други анализатори демонстрира личностите на кандидатите и техните програми.
Подобно мнение обаче е маргинално, тъй като опонентите използват мръсни методи в борбата, което връща партията към старото клише "гадна партия", (nasty party): задкулисни наддавания, компрометиращи досиета, обвинителни видеоклипове - всичко това характеризира сегашната предизборна кампания като най-мръсната в последно време. В краткосрочен план такива методи могат да донесат тактически успех, но в дългосрочен план ще се разгърнат обратно и ще ударят като бумеранг.
На особено остри атаки е подложен Р. Сунак, който с оставката си провокира принудителната оставка на министър-председателя, от което много тори са недоволни, дори и да не са привърженици на Джонсън.
Кампанията на Р. Сунак обаче се ръководи от небезизвестния Г. Уилямсън. Той напредна като ръководител на кампанията на Тереза Мей за изборите за лидерство. След като спечели, Мей го назначи за главен "партиен камшик". Именно на бюрото му стоеше терариумът с тарантулата Хронос, когото Уилямсън смяташе за свой добър помощник за дисциплиниране на депутатите от торите.
Впоследствие е назначен за министър на отбраната, става известен с искането си Русия „да си ходи и да млъкне“. Приписват му се задкулисни опити да провали силни кандидати на настоящите избори в парламентарната фракция, така че слаб кандидат да остане в двойка със Сунак.
Освен това от Уайтхол - правителствените източници - има изтичане на информация до медиите и дори до членове на опозиционната Лейбъристка партия (например за данъчни декларации или имейли по различни въпроси от представители на противоположните лагери на торите, които могат да навредят на репутацията им ).Разгорещеният дебат за вътрешнопартийната демокрация със сигурност ще се разрасне на годишната конференция на Консервативната партия през октомври. Проблемът е, че те едва ли ще успеят да забравят перипетиите на борбата и да се примирят.
Златните правила за успех на всяка партия, явяваща се на избори са три: последователна програма, осигуряване на единство на редиците и лидер, който има качества да стане национална фигура. Присъдата на общественото мнение остава под въпрос.
Елена Ананиева, Превод: ЕС, Поглед.инфо
