Предупреждението не можеше да бъде по-ярко. Wenn du mich siehst, dann weine („Ако ме видите, тогава плачете"), гласи мрачният надпис върху скала в река Елба близо до северния чешки град Дечин, близо до границата с Германия. Докато европейските реки пресъхват в опустошителна суша, която според учените може да се окаже най-голямата от 500 години насам, отдръпващите се води разкриват отдавна скрити артефакти, от римски лагери до призрачни села и корабокрушения от Втората световна война.
Така нареченият „камък на глада" в Дечин е един от десетките гравирани в реки в Централна Европа, които маркират нивата им по време на исторически суши – и предупреждават бъдещите поколения за глада и трудностите, които вероятно ще последват всеки път, когато станат видими.
Най-ранната годна за четене отметка на камъка от Дечин е 1616 г. Следи от надписи, свързани с много по-ранни суши, включително 1417 и 1473 г., са били до голяма степен изтрити с времето. Записани са и десет по-късни сухи години, между 1707 и 1893 г.
Надпис близо до Блекеде в Германия, гласи: „Когато това потъне, животът отново ще стане по-цветен". Камъните от Елба се появяват по-редовно – особено по време на сушата в Централна Европа през 2018 г. – откакто е построен язовир през 20-те години на миналия век. Но те далеч не са единствените археологически артефакти, които отново са видели бял свят в тазгодишната суша.
Най-дългата река в Италия, пресъхналата река По, чието ниво на водата е най-ниско от 70 години, откри останки от древно селце в Пиемонт. По-нови реликви, излезли от реката, включват останките на Zibello, 50-метров товарен шлеп, потънал по време на Втората световна война, нацистка военна машина и бомба от 450 кг (1000 фунта), чието откриване и детониране изисква евакуацията на повече от 3000 души от домовете им.
В Ломбардия, основите на дървени сгради, датиращи от бронзовата епоха, са се издигнали от коритото на река Оглио, а 100 000-годишен череп на елен и останки от хиени, лъвове и носорози са се появили върху изсъхнали части от Езерото Комо.
В Рим отдръпващият се Тибър разкри руините на мост, за който се смята, че е бил построен през първи век за император Нерон, за да може той по-лесно да посети владенията си на десния бряг на реката, включително вилата на майка си Агрипина .
В Сърбия могъщият Дунав спадна до най-ниското си ниво от почти век, разкривайки останките на повече от 20 пълни с експлозиви германски военни кораба, потопени по време на Втората световна война близо до Прахово, някои все още с непокътнати кули и мостове, други предимно скрити под пясъчни брегове.
В Испания отдавна потопените села са се превърнали в малко вероятна туристическа атракция. Асередо, малък град близо до границата с Португалия, наводнен от река Лима през 1992 г., за да направи място за резервоара Алто Линдосо, изплува отново тази пролет. Изпаряващ се резервоар е разкрил и Aquis Querquennis, римско укрепление, построено между 69 и 79 г. сл. н. е., но изоставено около 120 г. сл. н. е. Мястото изчезва под водата през 1949 г., но сега са разкрити пълните му 2,4 хектара.
В Швейцария топенето на ледниците разкри зловещи тайни, включително два комплекта неидентифицирани човешки останки по стара пътека, пресичаща ледника Chessjen в южния кантон Вале. А в Норвегия отстъпващият лед разкри вълнена туника от желязната епоха, сандал в римски стил и стрела, чиято възраст се оценява на 1300 години.