През 1994 година Украйна се доверява на авторитета на САЩ и се отказва от ядрените оръжия, останали на нейна територия след разпадането на СССР. Днес западният свят има задължения, които произтичат от това оказано доверие, пише Стефан Попов.
Ядрените оръжия на Украйна рядко се обсъждат днес. Но западните сили, главно САЩ, е добре да си припомнят тази поучителна история. Днес Украйна плаща скъпо за доверието, което е оказала на САЩ и което няма аналог в най-новата история.
Ако сега Украйна разполагаше с ядрено оръжие, Русия положително щеше да се държи по-прилично. Това е ясно и като си помислим, че ако самата Русия не шантажираше света с ядрените си оръжия, войната щеше да приключи като войната в Залива 1991. Но сега Украйна няма такива козове. И да питаме какво би станало, ако Наполеон беше спечелил Ватерло, не е особено смислено начинание.
До 1994 година Украйна е третата в света ядрена сила с около 1900 ядрени глави (според някои изчисления около 20 пъти повече от Китай). Това не е случайно - Украйна е фронт на СССР срещу Запада, НАТО и военното присъствие на САЩ в Европа.
Какво става в този период и защо сега Украйна няма ядрени оръжия?
Ядрените оръжия на СССР след 1991 г.
С разпадането на СССР въпросът с ядрените оръжия става първостепенен. Както подчертава американският президент Бил Клинтън в разговор с украинския президент Леонид Кравчук, въпросът е от „критично значение“ за Америка. САЩ решават, че Русия е наследник на СССР по редица линии, но преди всичко по линия на ядрените оръжия в Беларус, Казахстан и Украйна.
Малко се знае за онова, което се случва между 1992 и 1994 г. Днес излизат откъслечни сведения, но решаващи фактори остават скрити, свързани с директни разговори. Изглежда ясно обаче, че САЩ упражняват безапелационен натиск върху Украйна да се присъедини към „Договора за неразпространение на ядрените оръжия“ със специален Меморандум, станал известен като Меморандум от Будапеща (1994 г.) и да отстъпи ядрените си оръжия.
След 1991 г. САЩ правят неимоверно усилие да съберат в Русия съветските ядрени арсенали. Въпросът не е обект на коментари и оценки, смята се за безусловно необходимо бившите съветски републики да предадат оръжието. Такава политика води Джордж Буш-старши чрез външния си министър Джеймс Бейкър, а веднага след него и Бил Клинтън. Клинтън пренебрегва препоръките на експерти и съветници и не изчаква никакъв анализ на тази ситуация. Той си я представя като много проста, каквато тя съвсем не е.
Години по-късно, на Мюнхенската конференция за сигурност през 2015 г., вече след анексията на Крим, Ангела Меркелказва: „Кой би предал ядрените си оръжия, ако е заплашено съществуването на страната му?“
Никой не би отстъпил върховна гаранция за сигурност. Опитът със страни като Северна Корея, Либия, Иран е показателен. Ядреното оръжие е най-ревниво търсената и пазена гаранция за сигурност.
Военните стратези твърдят с право, че ядрените оръжия не решават „малките войни“. Но войната в Украйна не е „малка“. Русия изправя пред автентична екзистенциална заплаха най-голямата по площ европейска държава като иска да я заличи. А и потенциалът за ескалация е значителен.
"Не се хващайте, ще ви излъжат"
Отвъд американската политика в този период светът не е с еднозначни решения. В началото на преговорите се смята, че размяната на ядрени арсенали срещу гаранции за сигурност ще бъде оформена като документ на Съвета за сигурност на ООН.
Китай, по не съвсем ясни причини, отказва да бъде страна в такъв документ.
По-интересно е, че и Франция отказва да подпише документа. Президентът Франсоа Митеран дори подхвърля на украинците:
„Млади хора, не се хващайте, ще ви излъжат.“ (в преразказ).
Великобритания също има своите съмнения, макар че става страна по Меморандума. Против сделката - и тогава, и днес - е Джон Миършаймър, авторитет от реалистката традиция в изучаване на международните взаимодействия, критикуван безогледно в либерални среди за интерпретациите си на войната.
Лъжата започва от самия език на Меморандума.
Украинците настояват на „гаранции“ за сигурност. Джеймс Бейкър им отказва и заменя думата с „уверения“. Така в текста на документа на английски има една дума, assurance, а на украински и руски друга, „гаранции“. Двете имат съвсем различен смисъл.
Гаранцията е свързана с ангажимент за действия, уверенията са с неопределено значение и без ясен ангажимент. Минимумът, който САЩ, НАТО и западните военни сили е трябвало да осигурят, е широка рамка за отбранително сътрудничество с Украйна.
Задълженията на западния свят към Украйна
Когато днес се питаме защо Русия не успява да изпълни злочестия си план, посочваме два фактора: безпрецедентно единство на западния свят и удивителната мобилизация на украинците. Към тези фактори трябва да добавим и трети, свързан с ядрените оръжия.
През 1994 година Украйна се доверява на авторитета на САЩ и се отказва от „гаранции“ заради едната честната дума, тъй да се каже.
Днес западният свят има задължения, които произтичат от това оказано доверие. Не абстрактни морални задължения, а закъснялото набавяне нагаранциите, отказани през 1994 г., е същественият момент днес. Това задължение предполага твърд ангажимент към Украйна, докато трае войната.
Оказаното през 1994 доверие трябва да се защити днес по последователен и най-решителен начин. Не друго, а доверието поддържа международния правов ред, неговите институции и мира в света. Отвъд съдбата на самата Украйна, западният свят не трябва да допуска прецедент, от който ще се възползват други държави с невъздържани апетити.
