Студените зими помогнаха на Москва да победи Наполеон и Хитлер. Президентът Владимир Путин разчита, че главозамайващият ръст на цените на енергията и евентуалният недостиг тази зима ще убедят Европа да принуди Украйна да се съгласи на примирие – при условията на Русия, пише Ройтерс в свой анализ.
Това според двама руски източници, запознати с мисленето на Кремъл, е единственият път за мир, който вижда Москва, тъй като Киев твърди, че няма да преговаря, докато Русия не напусне цяла Украйна.
„Имаме време, можем да чакаме“, казва един от източниците, приближен до руските власти, който пожелал да остане анонимен, тъй като няма разрешение да говори пред медиите.
„Зимата ще бъде тежка за европейците. Очакваме протести, безредици. Някои европейски лидери може да се замислят дали да продължат да подкрепят Украйна и да решат, че е време за сделка“, допълва той. Според втори близък до Кремъл източник Москва вече долавяла разколебаване в европейското единство и очаквала този процес да се ускори заради затрудненията през зимата.
„Ще бъде наистина тежко, ако (войната) се проточи до есента и зимата. Затова има надежда, че те (украинците) ще поискат мир“, отбелязва източникът.
За момента няма отговор на молбата на Ройтерс за коментар от Кремъл, който отрича Русия да използва енергията като политическо оръжие.
Украйна и най-ревностните ѝ западни поддръжници казват, че не виждат провал на плановете, а американски представители, пожелали да останат анонимни, твърдят, че за момента не виждат признаци подкрепата за Украйна да отслабва.
„ЕС е с вас в тази борба от самото начало. И ще продължи да бъде, колкото е необходимо“, написа председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в съобщение в Twitter до украинците по повод националния им празник.
Подкрепен от американска и друга западна военна помощ за милиарди, обучение и споделени разузнавателни данни и от поредица повишаващи духа нападения срещу видни руски мишени, Киев смята, че има шанс да промени ситуацията на бойното поле.
„За да станат възможни преговорите с Русия, е необходима промяна на статуквото на фронта в полза на въоръжените сили на Украйна“, казва пред Ройтерс съветникът на украинския президент Михайло Подоляк.
„Необходимо е руската армия да претърпи значителни тактически поражения“, допълва той.
Украинските сили осуетиха опити на Русия да завземе столицата Киев и втория по големина град Харков, редовно разрушават или нарушават руски снабдителни линии и потопиха флагманския кораб „Москва“ на руския Черноморски флот. Те нанесоха също големи поражения на руска военно-въздушна база в анексирания Крим.
Киев отдавна говори и за голяма контраофанзива за възвръщане на контрола върху южните територии, въпреки че Русия увеличава собствените си сили там и не е ясно дали и кога ще се постигне това.
Изпитание на волята
Геополитическата безизходица тласна цените на енергията до рекордни върхове. Европейският съюз забрани руските въглища и одобри частична забрана на вноса на руски суров петрол, за да накаже Москва за „специалната военна операция“, която тя започна точно преди шест месеца на 24 февруари.
А Русия нанесе собствен удар, като рязко намали износа на газ за Европа.
Европейските правителства се стремят да повишат устойчивостта си на енергийния натиск тази зима, като търсят алтернативни доставки и въвеждат мерки за пестене на енергия, но малцина енергийни специалисти смятат, че те ще могат да покрият всичките им нужди.
Кремъл твърди, че намалените газови потоци се дължат на технически проблеми, западните санкции и отказа на някои страни да плащат в рубли. В същото време рекордните приходи от петрол и газ продължават да пълнят военната хазна на Русия.
„Кремъл, разбира се, разчита на възможността да изгубим интерес заради изборите в средата на мандата в Америка, търсенето на нов премиер във Великобритания, смъртното безпокойство на Германия заради газа и нивото на река Рейн от 15 см“, казва пенсионираният американски генерал Бен Ходжис, бивш командир на американските въоръжени сили в Европа.
„Войната е изпитание за логистиката и изпитание на волята. Изпитанието ще бъде за това дали ние на Запад имаме по-силна воля от тази на Кремъл. Мисля, че това ще бъде предизвикателството“, допълва той.
Първият приближен до руските власти източник казва, че Москва ще иска в потенциално мирно споразумение в бъдеще да бъдат включени териториалните придобивки, осигуряване на цялата област Донбас, а Киев да поеме ангажимент за военен неутралитет.
Във вторник украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев няма да се съгласи на предложение за замразяване на настоящите граници, за да „успокои“ Москва.
Съветникът му Подоляк казва, че Западът доставя на Киев достатъчно оръжие, за да „не падне“, но не достатъчно, за да спечели и допълва, че е необходима много по-голяма подкрепа.
Западните страни отказват да изпратят сухопътни войски в конфликта и се въздържат от доставката на някои видове военна техника, защото искат да предотвратят по-широка война с Русия, която има най-големите наличности от ядрени оръжия в света.
Война на изтощение
Американски представители твърдят, че Путин все още се придържа към първоначалната си цел за завземане на Киев, но не може да я постигне. Руското министерство на отбраната не е отговорило на молбата на Ройтерс за коментар на това твърдение.
Същите американски представители казват, че не виждат признаци руснаците да възнамеряват да намалят напрежението и смятат, че войната ще се проточи.
Андрей Кортунов, ръководител на близкия до руското външно министерство институт за външна политика RIAC, казва, че нито една от двете страни не изглежда, че ще мигне първа.
„И двете страни явно смятат, че с времето позициите им ще станат по-силни. Реалистично е много трудно да си представим, че можем да стигнем до политическо разрешение в скоро време“, допълва той.
Двете армии отдавна водят война на изтощение, но до момента нито една не успява да направи решителен пробив.
Изправени пред сериозен недостиг на хора след тежки загуби, както твърди западното разузнаване, руските сили постигат в последния месец само скромен и трудно извоюван напредък в Източна Украйна.
Полският военен анализатор Конрад Музика казва, че руските сили имат инициативата в някои области на Източна Украйна, но е трудно да се прогнозира, че едната страна ще вземе надмощие без голяма подкрепа с оборудване и хора.
„Който го направи, ще спечели войната“, отбелязва Музика.
Представянето на Украйна на бойното поле от сега до зимата може да определи посоката на войната, казва Нийл Мелвин, анализатор в института RUSI в Лондон.
„Украйна трябва да убеди западните поддръжници, че може да спечели (в битка) и да набере инерция. Ако покажат в този период, че могат да отблъснат руснаците и да задържат инерцията, това ще бъде победа“, отбелязва той.
Но колкото повече се проточи войната, толкова по-големи са рисковете от разделение на Запада заради Украйна, тъй като по-високите цени на горивата, газа, тока и храните създават затруднения.
„Всички икономически индикатори стават негативни. Ще бъде по-трудно да мотивираме хората, които зъзнат в апартаментите си (да приемат трудностите), ако няма признаци, че Украйна ще спечели“, казва Мелвин и допълва, че тогава натискът за политическо разрешаване на конфликта ще нарасне, разделяйки както ЕС, така и НАТО.
Ядрени рискове?
Тони Брентън, бивш британски посланик в Русия, казва, че „в някакъв момент“ може да се наложи Западът „да тласне украинците към някои доста неудобни компромиси“, ако Киев не постигне някакъв пробив.
И предупреждава, че разполагащата с ядрено оръжие Русия може да ескалира конфликта, ако се изправи пред унизително поражение.
„Ако изборът пред Русия е да води губеща война, да понесе тежка загуба и Путин да падне или някаква ядрена демонстрация, не бих се обзаложил, че няма да се насочат към ядрената демонстрация“, отбелязва Брентън.
Русия многократно отхвърли твърдението, че ще се наложи да използва тактически ядрени оръжия. Путин заяви миналия месец, че Москва едва сега започва в Украйна и отправи предизвикателство към Запада да победи страната му на бойното поле.
Самир Пури, автор на книгата „Пътят на Русия към войната с Украйна“, казва, че Киев рискува да бъде принуден да живее с фактическо разделение, при което една четвърт от територията на Украйна ще остане под руски контрол, ако не успее да промени динамиката на войната.
„Мисля, че Русия може да се стреми към това в дългосрочен план и това разделение, за съжаление, е най-вероятният изход в средносрочен план“, отбелязва Пури.
Други са по-оптимистични.
„Мисля, че руската логистична система е изчерпана и няма да се подобри в скоро време“, казва Ходжис.
„Ако Западът, воден от САЩ и Великобритания, продължава да доставя това, което заявихме, че ще доставим…, аз съм оптимист, че Украйна може да отблъсне руснаците зад линията от 23 февруари до края на тази година“, допълва той.
