Смъртта на разрушителя на СССР поставя на дневен ред въпроса за създаването на нова Съюзна държава

Изглеждаше, че Михаил Горбачов ще живее вечно.

Той стана най-дълго живелият бивш лидер на Русия, въпреки всички сътресения, свързани с плачевния край на политическата му кариера.

Държавата, която той оглавяваше, престана да съществува, неговият основен съперник Борис Елцин изведе унизително бившия президент на СССР от Кремъл, а на президентските избори в Русия през 1996 г. Горбачов, придобил наскоро всесъюзна популярност, отбеляза едва 0,51% от гласовете.

Друг на негово място сигурно би се застрелял или би се разболял от някаква болест.

Но той живя дълго, надживя всички свои колеги, лидери на чуждите държави от този период — Рейгън, Буш-старши, Тачър, Кол и Митеран.

Той надживя почти всички свои сътрудници в ръководството на Съюза (може би само Николай Рижков, бившият председател на Съвета на министрите на СССР, оцеля).

Очевидно съвестта на Горбачов не го е измъчвала.

Основният недостатък на Михаил Сергеевич Горбачов като държавник беше, че той твърде много обичаше себе си, семейството си и комфортния живот. За обикновения човек това са нормални качества. Но за ръководител на гигантската съветска държава, световния флагман от онези години, тези качества на Горбачов се оказаха много уязвим фактор.

Това, между другото, беше много добре уловено от чуждите разузнавателни служби, които изучаваха съветските лидери под микроскоп. Западните лидери обградиха Михаил Сергеевич с внимание, усмивки и прегръдки, в които той просто се удави, вярвайки, че капиталистическият Запад е готов за приятелско и равноправно сътрудничество със социалистическия Съветски съюз.

Вярвайки, противно на класовата марксистка теория, която Горбачов е трябвало да изучи добре, когато учил в Московския държавен университет през 50-те години.

Тази версия ми се струва по-реалистична от теорията на конспирацията, в която на Михаил Сергеевич му е възложена ролята на зловещ чуждестранен агент, вербуван от западните специални служби.

Влиянието на семейството, особено на съпругата Раиса Максимовна, също не може да бъде подценено. След смъртта й от левкемия през 1999 г. Горбачов заяви, че това е най-лошото му изпитание.

Много показателна фраза.

Не разпадането на Съюза, не историята с ГКЧП, а личната загуба потресе Горбачов най-много.

Както вече казах, в критични моменти е много важно държавният лидер да бъде твърд и непримирим към опонентите си, да бъде един вид фанатик, който поставя интересите на страната на първо място, загърбвайки всички лични моменти. Но Горбачов не можеше да направи това, тъй като личните и семейните интереси за него бяха на преден план.

Затова, когато например през декември 1991 г., след подписването на престъпното Беловежко споразумение от Елцин, Кравчук и Шушкевич, Горбачов трябваше да нареди арестуването им като предатели на Родината, той не рискува. Той предаде страната, за да живее комфортно със своята Раиса и да се къпе в лъчите на международното признание. По горчива ирония на съдбата съпругата му скоро почина от тежко заболяване.

За епохата на глобални промени и катаклизми, които между другото бяха до голяма степен породени от реформите на перестройката на Горбачов, лидерът на страната трябваше да притежава онези качества, които толкова силно липсваха на Михаил Сергеевич.

Нерешителността и слабостта, празнословието и нарцисизмът бързо превърнаха Горбачов от любимец на съветския народ в персонаж на зли шеги, а след това в обект на омраза и презрение за милиони измамени граждани.

Както се казва, Горбачов беше на грешното място в повратен момент в историята, което доведе до катастрофални последици. Пряк аналог е последният руски император Николай II. Той има много прилики с Горбачов.

Няма съмнение, че за всички съветски патриоти именно Горбачов е най-отрицателният персонаж в новата ни история.

Не Елцин, не подписалите Беловежките споразумения — а именно Михаил Горбачов, тъй като именно той задейства механизмите на краха на нашата Родина, той роди Елцин, той страхливо се отдръпна в момента, в който трябваше да се борим за запазването на страната.

Вината му е налице, въпреки всички опити за оправдание.

Руският народ, въпреки че нямаше официален процес срещу разрушителите на СССР, издаде публичната присъда срещу Горбачов, признавайки го за виновен в измяна на родината си.

Говорете с хората по улиците — повечето ще изразят точно това мнение.

Символично е, че разрушителите на СССР масово умират на фона на кървавия конфликта в Донбас, пряко породен от престъпната им политика.

След началото на спецоперацията починаха Шушкевич, Кравчук, Бурбулис, Бакатин.

Сега и Горбачов.

Жалко, че си отидоха без съд, без наказание за делата си.

Но от друга страна тяхното напускане дава ясен сигнал, че е време да се възстанови всичко, което са унищожили.

Време е да започне работа по възраждането на Съветския съюз.

В годината на 100-годишнината от създаването му би било абсолютно правилно да се започне процесът на възстановяване.

Геополитическата ситуация днес е такава, че създаването на нова Съюзна държава на територията на бившия СССР отговаря на коренните интереси на нашите страни и народи.

Като начало Съюзната федерална държава може да включва Русия, Беларус, освободените републики Донбас, Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието.

Присъединяването на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Армения е напълно възможно. Разбира се, става дума за доброволно присъединяване към новия Съюзен проект.

Е, левите и патриотичните сили на нашите страни ще трябва да работят заедно върху неговото социалистическо съдържание и това е нашата историческа мисия.

Така че има върху какво да помислим.

Горбачов, разрушителят на СССР, е мъртъв.

Време е да поправим грешките му!

Автор: Сергей Удалцовр ПП, превод и редакция