Информацията за възможно успешно контранастъпление на украинските войски в южното направление се отхвърляше и все още се отхвърля от руските политици и пропагандисти като някаква алтернативна реалност - това не може да бъде, просто защото не може никога да бъде. И дори след принудителното признаване от руското министерство на отбраната на „опита за настъпление“, виждаме колко нервно Москва реагира на самия шанс да загуби контрол над Херсонска област и това, според мен, показва важността на региона за Кремъл.
Херсонска област за Владимир Путин е, сигурен съм, зоната на оцеляване. Районът на оцеляване на плановете му за морска блокада на Украйна. Област на оцеляване на надеждите, че ще бъде възможно да се заеме целият украински юг и да се отреже Украйна от морето. Област за оцеляване на окупирания Крим. Да се спрем на последния.
Когато през 2014 г. в Кремъл беше взето решение за окупация и анексиране на полуострова, аз, наред с други експерти, зададох прости въпроси. Наистина ли Владимир Путин не разбира, че Крим не е остров и никога в историята си не е съществувал без неразривна връзка с континента? Наистина ли Владимир Путин не разбира, че никакъв мост няма да замени Перекоп на Крим? Владимир Путин наистина ли не разбира с какво 21 век се различава от екатерининските времена на Крим?
И даже не е там работата, че императрицата първо установи контрол над континента около полуострова - сегашните южни земи на Украйна, и едва след това се захвана със самия Крим. А е там, че в течение на няколко века както броят на населението, така и икономическите нужди на населението са се променили. Просто казано, Крим няма да оцелее живее вода от Днепър. Путин сякаш не разбираше всичко това.
Неведнъж сме имали възможността да видим, че руските власти са имали проблеми със способността да задават въпроси за последствията от определени действия. Но когато го осъзнават, те правят заключения, изглежда, не в полза на здравия разум. Защото здравият разум можеше да нашепне бунтовната идея, че окупацията на Крим – въпреки повишения рейтинг на Владимир Путин – първоначално е била банална политическа глупост.
А желанието да се докаже, че това не е глупост, а политически успех, доведе до решението да се окупира целият украински юг. Да се възстанови, така да се каже, историческата връзка на Крим с континента – само по обратния начин. Да се включи и континенталната част в Русия. Ето защо през последните месеци се говори за възможността за провеждане на „референдуми“ в Херсонска и Запорожка област за присъединяване към Русия.
И затова Москва не иска и да чуе, че могат да загубят битката за Херсон. И още повече битката за Нова Каховка. Битката за водата на Днепър. Ето защо сега е важно руската пропаганда да „игнорира“ изявленията на украинските политици, че Киев ще продължи да се стреми да възстанови териториалната цялост на страната, да деокупира юга.
Във виртуалната политическа реалност на Кремъл Русия е „дошла завинаги“ и няма да се откаже от своята „зона за оцеляване“. Но това е реалността от миналото. Реалност, която позволи на агресивни империи да завземат чужди земи и да диктуват свои собствени правила. А войната, която Русия започна срещу Украйна е война от 21 век. Сигурен съм, че в тази война агресорът започва да губи.
