Руско-украинският фронт се срина по линията Балаклея-Изюм-Купянск. Руските въоръжени сили побегнаха
ВСУ заеха празните окопи, след което, без да влизат в Балаклея или да се разсейват с нападение към него, те заобиколиха още две руски отбранителни линии и се устремиха към Купянск – най-важният транспортен възел, чрез който се снабдяват харковската и донбаската руски групировки.
На военен език всичко това се нарича „каскадно разрушаване на фронтовата линия и излизане на оперативно пространство“. Това е моментът, в който и трите противникови укрепени линии са пробити, а по-нататък укрепени линии просто не съществуват. Движете се толкова бързо, колкото ви харесва. И украинските войски напредват – с по 50 км на ден.
Успоредно с това украинската офанзива заплашва да затвори котела край Изюм; отделен бонус е, че това е същият котел, в който германските сили вкарват Червената армия през 1942 г.
Всички очакваха офанзива при Херсон, но тя се разрази при Балаклея. Как се случи това? Какво направи Залужний (главнокомандващ на ВСУ – б. р.)? Къде беше план и къде успешна импровизация?
На първо място, за да се разбере механизмът на пробива, трябва да се вземе предвид характерът на пътищата от двете страни на фронта.
„От украинската страна на фронта има много успоредни на реката черни пътища“, казва Роман Свитан, военен експерт, пилот и полковник от резерва на ВСУ. – От руска страна, напротив, тилът е прорязан от много реки и потоци, а посоката на движение на пътищата е радиална.
Тази разлика дава възможност за различни начини на използване на резервите. ВСУ лесно придвижва войски от фронт на фронт, а особено лесно им е да прехвърлят Хаймарси, които се движат далеч зад фронтовата линия с обичайната скорост на камион, обстрелват руски складове и позиции – и продължават по-нататък, като с лекота се придвижват на десетки километри. Напротив, за руските войски е трудно да прехвърлят жива сила и техника от един участък на фронта на друг.
Тази разлика не е случайна: руската офанзива по същество спира там, където започват паралелните пътища.
Второто обстоятелство, което е важно да се вземе предвид, е характерът на отбраната на ВСУ на участъка от фронта при Изюм. През цялото време там съществува така наречената активна защита. Войските – ако трябва да опростим малко нещата – бяха разделени от река Северски Донец, като на това място ВСУ нямаше стационарни укрепления, а активна отбрана – с танкове. Това беше едно от малкото места, където ВСУ разполагаше с бронирани машини (каквито обикновено няма). Това бяха полски танкове Т-72 с всевъзможни западни приспособления – термовизорни камери, лазерни прицели – които позволяваха да се превърне това парче желязо в доста модерна джаджа.
Подобна отбранителна тактика е възможна само поради характера на терена: около Изюм се простират гъсти борови гори – никакви дронове не могат да ги видят отгоре, а танковете могат да се движат свободно под горските корони. Танковете са разположени на 15 км от фронта, извън обсега на по-голямата част от артилерията, а ако руските войски се опитат да пробият отбраната и да преминат от другата страна на реката, те се придвижват и бързо въвеждат ред. Понякога, разбира се, попадат под обстрела на „Мста“ или „Пион“, но руската артилерия е пословично неточна. Първо стреля за пристрелване. При първия изстрел танкистите скачат в танка и изчезват. „Днес той си суши партенкитепод едно дърво“, казва Роман Свитан, „утре дървото е друго, на пет километра, и партенките са други“.
Украинската офанзива край Балаклея (както и край Херсон) е предшествана от няколкодневен интензивен обстрел на руските позиции с новата артилерия, получена от САЩ. На първо място, това са същите неуправляеми М-26 за „Хаймарс“, които вече се бяха отличили при Херсон. Нека напомня, че М-26 е пълен американски аналог на „Град“. Това е неуправляема ракета, която лети на 15-32 км и трябваше да бъде изведена от експлоатация още през 2018 г., но сега се извежда от експлоатация на Харковския и Херсонския фронт. „Хаймърсите препускаха като ужилени по паралелните пътища и създаваха огневи вал, като работеха не само по складовете далеч в тила, но и непосредствено по отбранителните линии – и не само по първата линия на укрепленията, но и по втората и третата. „Те преораха всички линии в дълбочина“, казва Роман Свитан.
Но важното е, че този обстрел не е съсредоточен само върху Балаклея. ВСУ се опитва да пробие отбранителната линия в няколко ключови района: и в Балаклея, и край Изюм, и край Стари Салтов, и край Чугуев. „Във всички случаи – казва Роман Свитан – е имало внимателно разработен план и този план е предвиждал нападение към Купянск – и откъм Балаклея, и откъм Изюм, и откъм Стари Салтов, и откъм Чугуев. Просто не беше ясно кой от плановете ще проработи. Най-изгодното нещо, както е казал Сун Дзъ, е да имаш план и да нямаш такъв. И да превърнеш първостепенното във второстепенно, а второстепенното – в основно.
Този пробив се случва в Балаклея. Украинската офанзива в Херсон доведе до изтеглянето на много войски, като останаха само донецките мобилизирани и СОБР, които са свикнали да пребиват невъоръжени хора по време на митинги. В резултат на това войските от първата линия просто избягаха.
„Край Вербовка те избягаха в Балаклея и дори взривиха мостовете над река Балаклея зад себе си“, разказва Роман Свитан. „Те просто скочиха в Северски Донец и започнаха да го преплават, защото мостовете бяха минирани“, добавя известният украински политолог Тарас Березовец, който сега е пресаташе на Първа отделна бригада на специалните сили и заедно с бригадата атакува край Балаклея.
Сега в руските провинции, разбира се, се говори за пълчища украинци на танкове и на американски М-113, боядисани за пустинята, които нахлуват в укрепленията и разстрелват всичко и всички. Но реалността е много по-скромна.
ВСУ никога не биха атакували по такъв разточителен начин. Те настъпват там, където позициите са изоставени. „Ние дори не видяхме врага“, казва Березовец, който е един от първите, влезли в освободеното село Байрак. Но в окопите Березовец видял неизбежната пералня, с която трудно се плува. Сред предметите в окопите, които поразяват Березовец, са и сандъци с боеприпаси, върху които с големи букви с маслена боя е написано: „негодни“. Мунициите наистина са били негодни, но това не е попречило да ги изпратят на фронта.
След това – плъзгайки се покрай Северски Донец и излизайки на оперативно пространство – изюмските танковете, прехвърлени за час по паралелните пътища, и американските М113 в пясъчет цвят, които не е имало време да пребоядисат, наистина се втурват в пробива. „Бърнамският лес тръгва към Дънсинейн“, както пише Шекспир в „Макбет“. Изюмският лес тръгва към Купянск.
Купянск е освободен, а Изюм е обкръжен (и според някои съобщения вече е изоставен от руските войски). Руската армия, както многократно прогнозира Алексей Арестович, се оказа непригодна за отбрана. Демотивираните войници все още могат да бъдат изпращани в настъпление като пушечно месо, но когато побегнат, това е лавина. Паниката на едни повлича след себе си и другите.
Още повече че руските генерали отдавна са открили основната тайна на победите. Не е необходимо да ги печелят – необходимо е да докладват за тях. И сега те вероятно продължават да разказват на Путин как са вкарали украинците в капан и че няма никакъв напредък – точно както през 1840 г. след всяка загубена битка китайските генерали разказват на император Даогуан за фантастичните победи, които са спечелили над британските „бунтовници“.
