Руската инвазия в Украйна постави под въпрос смисъла на Съвета за сигурност - централната структура на ООН, от която пряко зависи опазването на мира.

На 30 септември Русия блокира с вето резолюция на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща незаконните референдуми за анексиране на 90,000 кв. км. от украинската територия. Този очакван акт отново повдига и по-общ въпрос - днес ООН може да е пред риск от обезсмисляне поради кризата, в която я въвлича войната в Украйна.

ООН е организация гигант, с 3-4 милиарда долара бюджет, близо 50,000 души на щат, постоянните сътрудници стигат и до 100,000. В „системата на ООН“ влизат още 30 други организации, отговарящи за теми като климат, екология и изхранване до култура, развитие, неравенства и т.н.

Тази експанзия понякога пречи да се види основната мисия на организацията. Към момента на създаването си през 1945 година мисията на ООН – ясно, дефинитивно – е съхраняване на мира. Подобна е и мисията на Европейските общности в началото на 1950-те, но днес и тя изглежда засенчена от други въпроси.

Какво е Съветът за сигурност

Основните структури с пряко отношение към конфликти, война и мир са Общото събрание и Съветът за сигурност. Общото събрание прилича на „парламент на света“. То е форум за обсъждания, резолюции, препоръки, който изразява един вид „световното мнение“.

Ядрената структура на ООН от гледна точка на опазване на мира е Съветът за сигурност. Още с формирането на ООН този ключов център е обект на скептични оценки. Най-големият международен теоретик от средата на века, Ханс Моргентау, я определя като откровен цинизъм, конституционно чудовище, автократично начинание, лицемерие и какво ли не още в епохалния си труд "Politics Among Nations", 1948. Критиката му е аргументирана, но езикът изразява морално възмущение отвъд всяка теория.

Съветът за сигурност е един вид самоназначено световно правителство. По замисъл той трябва да прекъсне вековни практики на тайни договаряния и ad hoc алианси. Съветът трябва да е алтернатива на формации като Свещения съюз от Виенския конгрес 1815, който решава съдбата на Европа след Наполеоновите войни (или Берлинския конгрес и други събори на велики сили).

Това не се случва, а по мое убеждение и няма как да се случи. Тъй като не е концептуално възможно, получената конструкция подменя първичната му задача. Както Хартата на ООН, така и практиката показват как играта на велики сили се е промъкнала в организацията на новия либерален ред.

Защо Съветът не трябва да се разпада

Въпреки това, ако се постави въпросът да се разпусне ли Съветът за сигурност, отговорът е „не“. Той е политическа ос на цялата организация. Без него ООН ще стане световен семинар с право на обръщения към човечеството, едно правомощие с не особено убедителна полезност.

До днес Съветът за сигурност често е място за остри сблъсъци. Тъкмо това обаче е идеята – конфликти да се решават в дискусионна среда, а не с оръжие. Постоянните членове нерядко поставят вето над някакво решение, което засяга интересите им.

Но и така работата някак върви, ползите са много повече от пасивите. Без това тяло въоръжените конфликти щяха да са повече, мироопазващите операции по-малко, рисковете за развитие на остри кризи по-голям брой.

Как ще се отрази войната

Днес е по-различно. Няма вероятност ООН в цялост да падне жертва на войната - отделните звена в системата са автономни, със свои бюджети и политики. Не е ясно обаче как основното тяло и особено Съветът за сигурност ще надживеят кризата. Формално могат, но това би било драстично лицемерие. Органът не би имал легитимност и ще се знае, че е самозванец с модерна либерална маска.

Съветът за сигурност се оказа безполезен пред безпрецедентната за следвоенния ред война в Украйна. Западните разузнавания я оценяват като висок риск от 15-20 години, а след анексията на Крим през 2014 той става видим и за всеки непредубеден наблюдател. Този риск дефинира първостепенна задача пред един Съвет за сигурност, който не е загубил смисъла си. И той изобщо остава встрани от собствената си основна задача.

Утре Русия, в лицето на основните си лидери, ще бъде изправена пред наказателен трибунал - действащия в Хага или специално учреден. За военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид, агресия. Какво става тогава със Съвета за сигурност, чиито членове са върховни гаранти срещу такива престъпления?

И колко ще струва гласът на една Русия, която може да бъде официално включена в списъка на държавите терористи? И която прави всичко онова, което ООН е било призвано да не допуска? Ако в Съвета членува държава, която присвоява с агресия чужди територии, що за световна институция на мира е този Съвет?

Обратно на замисъла, самият Съвет може да стане инкубатор на хаос. При опит да се противопостави на аналогични незаконни анексии на територия в бъдеще Русия ще поставя вето в духа на онова, което самата прави днес. Така Съветът ще е инстанция за легитимация на агресии.

Съветът за сигурност избегна сериозна реформа след падането на Берлинската стена, макар че този му състав е наследство от края на Втората световна война. След войната в Украйна запазването му в същия състав ще бъде не само трудно, но и много рисковано. Очертава се остра криза или, по-вероятно, бездействие и тиха парализа.