Как и от кого Европа губи войната в Украйна

Как и от кого Европа губи войната в Украйна
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    09.10.2022
  • Share:

Отвъдокеанските стратези няма да позволят на марионетките в Киев да завършат взаимното изтребление на славяните, преди да е постигнат колапсът на икономиката на континентална Европа

Континентална Европа се превърна в един от основните губещи във войната, отприщена от колективния Запад срещу Русия на територията на бившата Украинска ССР. Това се доказва от прекъснатите вериги за доставки, социалния натиск от страна на милиони бежанци, рязко покачване на цените на вносните енергийни ресурси (в краткосрочен план - рязко покачване на цените на храните и металите), загуба на партньорствата с Русия.

Освен това обединена Европа получи двоен удар в най-неподходящия за себе си момент – по време на т.нар. енергиен преход, което предполага критична зависимост от природен газ поради затварянето на въглищни и атомни електроцентрали, замяната на въглищата в производството и отоплението със същия този природен газ, както и опитите да се компенсира инфлационното парично предлагане, емитирано по време на "пандемията".

 

Зависимостта на Европа от енергийни доставки от Русия в навечерието на началото на СВО

 

На 5 октомври изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол заяви, че европейските страни имат достатъчно запаси от газ, за да преживеят предстоящата зима. И веднага дезавуира своето изказване, като добави, че истинските трудности за Европа "ще започнат през февруари или март ".

Множество факти свидетелстват, че този и други европейски високопоставени служители от енергетиката днес са принудени да прикриват и лъжат, опитвайки се да разкрасят реалното състояние на нещата. Пример: Оранжериите в Холандия, без да чакат февруари или март, ВЕЧЕ все повече се затварят поради цените на енергията.

Тези оранжерии обаче представляват почти 40% от плодовете и зеленчуците, отглеждани в Европа. Качеството им е средно, но в ЕС е сравнително евтина храна. Износът от другите страни винаги е бил по-скъп. С други думи, дори без да се вземе предвид прогнозираната въз основа на резултатите от COVID -19 „пандемия на глада“, , цените на зеленчуците и плодовете в Холандия и други страни от ЕС ще нараснат астрономически в близко бъдеще поради липсата на руските енергийни ресурси.

Ето как изглежда Европа през нощта от космоса: отгоре е есента на 2021 г., отдолу е есента на 2022 г.

 

 

 

Ето как изглежда Европа през нощта от космоса: отгоре е есента на 2021 г., отдолу е есента на 2022 г.

 

Местните жители са наясно с това и затова, без да чакат февруари-март, хиляди излизат по улиците на холандските градове, за да протестират срещу политиката на премиера Марк Рюте. От началото на октомври протестиращите нарастват, действията им стават все по-насилствени. Жителите на Холандия хвърлят камъни и яйца по портретите на премиера, настояват за по-ниски цени на енергията, започват масова борба срещу това, което смятат за ужасяващо покачване на цените на храните.

В съседна Франция също има нарастваща плетеница от проблеми, свързващи енергетиката и хранително-вкусовата промишленост. На 3 септември в Париж се проведе митинг с искане за оставката на президента Макрон. След него за по-малко от месец, до началото на октомври, спряха 60% от петролните рафинерии в страната, включително рафинерията Total с капацитет 240 000 барела на ден, както и редица заводи на Exxon. Заради стачките в тези предприятия повече от ПОЛОВИНАТА от преработвателните мощности на страната вече са излезли от строя. Гигантите на френската хранително-вкусова промишленост, например най-големият производител на захар Tereos, започнаха бързо да намаляват производството си.

Почти едновременно с французите, на 2 септември, антиправителствени демонстрации започнаха в Германия и Чехия. В Касел се проведоха масови безредици, участниците в които поискаха спиране на доставките на оръжие за Украйна. Протестиращите временно блокираха проходите към завода Rheinmetall , концерн, който произвежда военно оборудване и оръжия. На 4 септември жителите на Кьолн излязоха по улиците. 5 септември - Лайпциг. До края на 6 септември имаше съобщения за протести в Берлин, Магдебург и Милтенберг ...

 

Септемврийска прогноза от Der Spiegel: „ Германците ги очакват трудни години. Ето как ще изглежда предстоящата зима за германците .

 

На 3 септември в Прага се проведоха демонстрации срещу сегашното правителство. Според някои данни на Вацлавския площад са дошли от 70 хиляди до 100 хиляди души. Протестиращите поискаха властите да запазят неутралитет в украинската криза и да осигурят директни доставки на газ от Русия.

В Холандия, Италия, Испания протести с различна интензивност продължават от няколко месеца. Причините за недоволство са едни и същи - поведението на властите в ситуацията около Украйна, задълбочаването на икономическата криза и растящите цени на енергията.

В Белгия, Австрия и Швейцария нараства недоволството от настоящите икономически проблеми, подхранвани от COVID ограниченията. Швейцарската полиция се готви за бунтове и грабежи заради предстоящия недостиг на електричество, индустриалците в Австрия искат компенсации от правителството, а в Белгия профсъюзните активисти, които протестираха в началото на лятото, заплашват да се върнат на улицата...

Антируските санкции, по-високите цени на енергията и други икономически фактори значително увеличиха риска от масови безредици не само в Европа. Това твърдят експерти на Bloomberg , които прогнозираха увеличаване на бунтовете в 101 страни по света (от 198) през третото тримесечие на 2022 г.

Bloomberg отбелязва, че "това е най-голямото увеличение от началото на рейтинга през 2016 г. " През 2022 г. британски и американски експерти включиха Германия, Кипър, Норвегия, Полша и Украйна в списъка на страните с повишен риск от социални вълнения. През 2023 г. нарастване на рисковете се предвижда, освен в други страни, отново в Германия, Холандия и Швейцария.

Така че страните от континентална Европа и техните жители явно губят от това, което се случва в Украйна. Кой, от друга страна, е най-големият печеливш? Днес основният бенефициент на кръвопролитието в Украйна е Великобритания. Превърнал се в европейски парий след Брекзит, Лондон, започнал да се бори срещу руснаците „до последния украинец“, по същество преобърна шахматната дъска, получавайки солидни политически дивиденти и възможност за издигане за сметка на срива на икономиките на европейските съседи.

Съединените щати, задълбочавайки славянската гражданска борба, също получават много дивиденти и в същото време решават редица взаимосвързани задачи. Първата е максималното унищожаване на руснаците, унищожаването на запасите от съветско оръжие, дестабилизирането на Русия в икономическо и вътрешнополитическо отношение. Една от другите цели е разчленяването на Руската федерация и получаването на контрол над руските природни ресурси.

Втората задача е да се удари конкурент в лицето на Европейския съюз, за да се унищожи икономиката му, да се постигне бягството на капитала на Стария свят през океана и прехвърлянето на производството му в Съединените щати. Третата задача е удар по икономиката на Китай, чийто най-голям вносител е Европа. Четвъртата задача е превръщането на САЩ в главен световен мениджър-регулатор на пазарите на храни (зърно), енергийни ресурси (газ) и оръжия.

Вашингтон днес няма полза от края на конфликта в Украйна, дори той да приключи с победата на марионетния режим в Киев. Затова американците регулират формата и скоростта на кръвопролитието с доставката на оръжия и финансова подкрепа. Отвъдокеанските стратези няма да позволят на марионетките в Киев да завършат взаимното изтребление на славяните, преди да е постигнат колапсът на икономиката на континентална Европа.

 

Горна снимка: REUTERS/Yves Herman

 

 

Артьом Игнатиев, Превод: ЕС, Поглед.инфо

Станете почитател на Класа