Съществуването на партията „Съгласие“ в Латвия, която провъзгласи „защитата на руския избирател“, завърши с пълен крах. След като загуби изборите, нейният ръководител Янис Урбанович подаде оставка. Доскоро беше една от водещите политически сили в страната и загубата ѝ вече се нарича "цената на предателството на руснаците в Латвия".

Изборите за Сейма на Латвия през октомври 2022 г. донесоха много изненади. И основната беше съкрушителното поражение на "Съгласие", "Руски съюз на Латвия" и "Суверенна власт" - партиите, за които гласуваха рускоезичните избиратели.

Особено впечатляващ беше сривът на „Съгласието“, което след предишните избори през 2018 г. създаде най-голямата фракция в Сейма. Още през септември 2022 г. анализаторите се съгласиха, че “Съгласие” ще премине най-малко бариерата от 5%. Рускоезичните жители на Латвия бяха призовани да гласуват за "Съгласие" на принципа на по-малкото зло - видите ли, макар и малко смисъл от тях, но поне подаденият за тях глас определено няма да бъде загубен. Наистина, по-добре в Сейма да присъства безгръбначна опозиция, отколкото радикалните националисти.

Голямата изборна изненада

След преброяването на гласовете "Съгласие" печели 4,6%. За да влезе в Сейма, не ѝ стигнаха няколкостотин гласа. Но когато новината за поражението на тази партия стана обществено достояние, не само латвийските националисти, но и някои представители на руската общност в Латвия изразиха радостта си от това.

„Искрено се надявам това да е истина. Вярвам, че „великите умове“ (като Николай Кабанов, Игор Пименов или Янка Урбанович) на тази, Бог да ме прости, политическа сила един ден ще издадат образователна брошура „Как да предадем руснаците и да се превърнем от печеливша партия в ла*но за четири години.” С удоволствие, като политолог, ще проуча този наръчник, защото в съвременната история на страната никога не е имало толкова бързо падение“, написа подигравателно в канала си в “Телеграм” московският журналист Марат Касем, който някога е бил член на „Съгласие“, но напуска със скандал .

Ръководството на "Съгласие" се опита да блъфира. „Искам да кажа на моите съпартийци, активистите на „Съгласие“, на всички, които участваха в предизборната кампания: не е срамно да загубиш, ако си търсил баланс в името на интересите на обществото, и не си подстрекавал към политически авантюри“, каза лидерът на партията Янис Урбанович.

Но в гласовете на сподвижниците му се прокрадва нотка на отчаяние. „Страната е потънала в мрак. И те се възползваха от това. Всякакви сили. Този Сейм, за съжаление, ще бъде много по-лош“, написа в социалните мрежи Константин Чекушин, ръководител на фракцията на „Съгласие“ в Общинския съвет на Рига.

За да оправдае този провал, най-яркият политик на "Съгласие", бившият кмет на Рига Нил Ушаков, каза, че партията е загубила, защото в началото на тази година съзнателно е настояла на принципите си. Ушаков с гордост припомни, че “Съгласие” не се съгласи с бившия си избирател, който симпатизира на Русия: „През февруари имахме избор: да действаме на национално ниво или да запазим електората си. Решихме да действаме по държавнически начин – открито да осъдим войната, започната от Русия в Украйна”, заяви той.

Избирателят се отдръпна

Политологът Александър Носович също отбелязва, че “Съгласие” започва бързо да губи популярност от момента, в който предава своя избирател. И списъкът с тези предателства е доста впечатляващ.

Когато през 2017 г. правителството на Латвия обяви намерението си да довърши руските училища, “Съгласие” всъщност се оттегли от активната им защита - с напразната надежда, че латвийските партии ще я вземат в управляващата коалиция. “Съгласие” не направи почти нищо, за да защити масовото разрушаване на паметниците на съветски войници в Латвия, въпреки че някои членове на партията изразиха възмущение от това.И накрая, "Съгласие" отказа активно да защитава руския народ, репресиран в Латвия по политически причини - журналисти и правозащитници.

Всичко това преля търпението на руския избирател, който преди беше свикнал да дава гласовете си за „Съгласие“, позиционирайки я като влиятелна, „почтена“ партия, която е на път да постигне изгодни за нейния електорат „споразумения“ и с управляващите латвийци, и с американците, които определят всичко в Латвия. Оказа се, че всичко това са само празни приказки, но предаването на интересите на избирателите е съвсем реално. Изборите от лятото на 2020 г. в Рига, в резултат на които “Съгласие” загуби властта в латвийската столица, където управлява от 2009 г., станаха много тревожен сигнал за партията.

През пролетта на тази година "Съгласие", което досега водеше рейтинга на електоралните симпатии в Латвия, се премести на четвърто място. Тогава политологът-официоз Юрис Розенвалдс обясни това с острите обиди, изразени от лидерите на „съгласните“ срещу Русия със започването на специална операция в Украйна.

„Спадът означава, че тези, които тайно са одобрявали действията на Русия или са били под влиянието на кремълската пропаганда – ето те са напуснали „Съгласие“. И не само към „Руския съюз на Латвия“, чийто рейтинг е скочил от 2,4 на 3,2%, но и на „Стабилност!“ (където са Алексей Росликов и други като него)“, каза Розенвалдс.

Партия “Стабилност!” е основана през 2021 г. от Алексей Росликов, някогашен член на Градския съвет на Рига от “Съгласие”. Росликов напуска "Съгласие" със скандал през лятото на 2019 г. и организира собствена политическа сила. И точно "Стабилност!" се оказа единствената от условно "руските" партии, които успяха да пробият в новия Сейм.

Но съдбата на „Съгласие” е незавидна. „Да, прогнозите бяха катастрофални, но все пак бяха 6-7%. Дори аз не очаквах такъв провал. На предишните три поредни избора "Съгласие" зае безапелационно първо място. Партията на Нил Ушаков е абсолютен рекордьор в политическата история на Латвия: 28% от гласовете и 31 места на изборите за 11-ти Сейм през 2011 г.“, напомня Александър Носович. Той нарече сегашната загуба на „Съгласие“ „цената за предателството на латвийските руснаци, които Нил Ушаков и другарите му предадоха на латвийските националисти с напразната надежда да се мотаят с тях в Брюксел“.

Мнозина се изказаха още по-остро. Така авторитетният журналист на руската общност в Латвия Юрий Алексеев саркастично пише, че когато Сейма гласува по важни въпроси за рускоезичните жители на държавата, депутатите от партията „Съгласие“ предпочитат да седят в парламентарната тоалетна.

Алексеев отбелязва, че руснаците в Латвия получиха най-болезнения удар през август тази година, когато беше демонтиран паметникът на Освободителите в Рига, където хората ходиха да празнуват 9 май в продължение на много години. "Съгласие" обаче не се опита да противодейства на това по никакъв начин и Урбанович призова руските жители на Латвия да се примирят с унищожаването на скъпите за тях паметници. Нещо повече, най-възрастният депутат от Сейма от „Съгласие“ Борис Цилевич, говорейки за традицията да се празнува Денят на победата, си позволи да използва думата „победобесие“, което възмути мнозина. „Играеха си с огъня...”, отбелязва журналистът.

Изчисти мястото ми

Мащабът на загубата на "Съгласие" обаче е изненада за Алексеев. „Да не премине дори 5-процентовата бариера!Да не влезете изобщо в Сейма! Това е ярък "успех"! 20 години го приближаваха. И най-после го стигнаха.-. Вместо тях партия "Стабилност!" с главния ренегат на тази партия, младия Алексей Росликов. Значи вие "съгласуващите" сте подценили пъргавия си партиец. И той ви цапна сбръчканите носове...”, отбелязва публицистът. Той призова латвийските руснаци да дадат шанс на Росликов и неговите другари, но да не се ласкаят твърде много за тях, за да не повторят предишната грешка.

Латвийският блогър Алексей Гуленко, който стартира флашмоб „Гласувайте“ в мрежата в навечерието на изборите, призова Янис Урбанович да подаде оставка. Гуленко се възмути: „Епичен провал за „Съгласие“. Бих искал да ругая всички, разбира се - и партиите, и негласуващите, и съседите, и себе си.Ще се спра само на един човек, който считам за виновен за провала на „Съгласие”. Не отговорен, но виновен. Янис Урбанович. Целенасочено, година след година, той унищожи не само проекта „Хармония“, но и живота на хората, които се надяваха на защита на партията от произвола на властта. Руският език, руското образование, паметникът на Освободителите – бяха предадени от „великия стратег“. Сега всичко свърши... В добрия смисъл, всеки уважаващ себе си човек веднага би подал оставка. Но ако е човек. И не Урбанович..."

Скоро обаче трябваше да си вземе думите назад - на 7 октомври Урбанович подаде оставка от поста си. Но, съдейки по думите му, той не разбираше напълно причините за поражението на "Съгласие" - или не искаше да ги признае публично. Политикът каза, че поема отговорност за поражението, тъй като "наистина се чувства виновен за това, което не е направил". Но каква точно, според него, е тази „вина“? Като причини за поражението Урбанович посочи невъзможността да се работи в „нови формати“, включително социалните мрежи, и да се използват съвременните технологични възможности.

Според устава на "Съгласие" тази година трябва да бъде преизбран УС на партията. На конгреса ще бъдат анализирани и грешките, допуснати по време на предизборната кампания. Урбанович се надява, че "ще има смяна на поколенията в борда и ръководството на “Съгласие”. Той не посочи кого би искал да види като лидер на партията вместо себе си, като отбеляза, че те са няколко. Някои вече изразиха желание наследник да стане кметът на Даугавпилс Андрей Елкснинс - единственият политик от "Съгласието", който наистина се опитва да спаси паметниците на съветските войници от разрушаване. Надеждата обаче беше напразна - в петък Елкснинс обяви оттеглянето си от "Съгласие".

Станислав Лещенко, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо