Европейска наблюдателна мисия "на името на Макрон" ще отиде на арменско-азербайджанската граница

На 6 октомври, по време на новосъздадения форум на Европейската политическа общност, белязан от цветни фотосесии, в Прага се състоя първата среща лице в лице между арменския премиер Никол Пашинян и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, която започна със силно и дълго ръкостискане. Характерно и съвсем логично, третият участник беше президентът на Азербайджан Илхам Алиев. Лидерите на Армения и Турция проведоха и двустранна среща, като позираха пред камерите.

Припомняме, че ръководителят на арменското правителство търсеше аудиенция с турските лидери доста дълго време, по-специално чрез министър-председателя на Грузия Иракли Гарибашвили. В края на 2021 г. - първата половина на 2022 г. в Москва и Виена се проведоха няколко кръга консултации от специални представители за нормализиране на двустранните отношения Сердар Кюлич и Рубен Рубинян, които постигнаха някои междинни договорености.

На 11 юли Пашинян и Ердоган разговаряха по телефона, като се поздравиха по случай мюсюлманския празник Курбан Байрам (Ид ал-Адха) и деня на Преображение Господне (Вардавар). Лидерите на Армения и Турция подчертаха важността на процеса на нормализиране на двустранните отношения, което ще допринесе за укрепването на мира и стабилността в региона.

В навечерието на срещата в Прага турски дипломатически източници подчертаха по-продуктивния характер на двустранните срещи в сравнение с телефонните разговори, като изразиха надежда за напредък „както по въпроса за нормализирането на отношенията между Анкара и Ереван, така и в подготовката на мирен договор между Армения и Азербайджан“.

По съобщение на вестник Сабах, Ердоган възнамеряваше да предложи на Пашинян да проведе срещи на специалните представители на двете страни по въпросите на уреждането последователно в Турция и Армения (а не на територията на трети страни, както беше досега), както и да направи предложения да се намали напрежението в региона и да се подпише възможно най-скоро мирен договор между Армения и Азербайджан.

Анкара многократно е подчертавала връзката и взаимната обусловеност на процесите на нормализиране на арменско-турските отношения и подписването на „голям” мирен договор между Армения и Азербайджан след „планираното поражение” (поне това е мнението на втория президент Роберт Кочарян) в „44-дневната“ война около Нагорни Карабах през есента на 2022 г.

По думите на Ердоган, „срещата с Пашинян е преминала в искрена атмосфера.По време на тази среща бяха поставени някои искания. Съгласно тези изисквания сме изпратили наши специални представители и външни министри. След срещата им ще предприемем стъпки в съответствие с резултата.”

Анкара очаква конкретни стъпки от Армения по пътя към нормализиране на двустранните отношения, нееднократно е заявявал турският лидер и на практика няма съмнение, че сегашните арменски власти са готови да осигурят всичко, което се изисква от тях. Това обаче може да стане едва след окончателното маргинализиране на и без това фрагментираната вътрешна опозиция в условията на нарастване на провокираните антируски настроения.

Именно върху Москва се прехвърля отговорността за разочароващото състояние, в което се намира Армения, на Москва без никакво основание се приписват някакви абсурдни искания към Ереван („...Русия иска от Армения това, което иска от Украйна...“)., което логично води до факта, че няма алтернатива на бягството под американо-европейския „чадър“, уж единственият способен да обуздае Анкара и Баку в тяхната антиарменска реторика и практическа политика.

В същото време, за да се задълбочи разочарованието на арменското общество, се излъчват допълнителни искания на източните съседи , а именно:

- разпускане на Армията за отбрана на Нагорни Карабах;

- признаване на Нагорни Карабах като част от Азербайджан без никаква автономия/статут;

- осигуряване на Баку с "коридор" през територията на Армения;

- стартиране на процеса на делимитация и демаркация по неизвестните досега карти от 1919-1920 г.;

- разкриване на съдбата на изчезналите азербайджанци с намерението да бъде допълнително обвинена Армения във военни престъпления.

Някои от тези изисквания вече са изпълнени. „Арменското правителство като цяло си измива ръцете от обсъждането и решаването на всякакви проблеми, свързани с Арцах, опитва се да не се счита за отговорно за разрешаването на въпроси, свързани със съдбата на Арцах “, казва Анна Карапетян, директор на аналитичния център „Аятск“ (Поглед).

Въпреки липсата на конкретна информация за резултата от преговорите в Прага, трябва да се обърне внимание на изявлението на Илхам Алиев за възможността за подписване на мирен договор между Армения и Азербайджан още през 2022 г.: „... Мисля, че ако се вземе решение направено в близко бъдеще, работните групи на двете страни ще започнат работа по текста на мирен договор, можем да постигнем споразумение до края на годината.

Според азербайджанския президент мирният процес "сега се е ускорил" и "никой - нито арменската страна, нито Съветът на Европа - няма въпроси относно петте принципа, провъзгласени от азербайджанската страна". Представените от официален Баку принципи включват взаимно признаване на суверенитет, неприкосновеност на международните граници и политическа независимост, взаимно потвърждаване на липсата на териториални претенции, липса на взаимни заплахи за сигурността на другия, делимитация и демаркация на граници, установяване на дипломатически отношения , отварянето на транспорта и комуникациите и сътрудничеството в други области.

Именно в този дух се проведоха два кръга преговори между Алиев и Пашинян в компанията на френския президент Еманюел Макрон и ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, които също се проведоха в кулоарите на пражкия форум. Баку и Ереван потвърдиха ангажимента си към Устава на ООН и Декларацията от Алма-Ата от 1991 г. относно целите и принципите на ОНД, „чрез които двете страни взаимно признават териториалната цялост и суверенитет“, което ще послужи като основа за работата на комисиите по делимитация, чието следващо заседание ще се проведе в Брюксел преди края на октомври.

Освен това Армения е готова да подкрепи гражданската мисия на ЕС, която трябва да пристигне на границата с Азербайджан до края на октомври за период от поне два месеца (т.е. до новата година). От своя страна Баку се съгласява да сътрудничи на посочената мисия, доколкото тя го засяга. Заявената цел на мисията е да изгради доверие и да помогне на граничните комисии чрез издаване на съответни доклади.

През последните две години бяха разгърнати пунктове за дислокация на ФСБ на РФ в граничните райони на Армения, един от които (в района на Гегаркуник) беше подложен на минометен огън по време на неотдавнашната най-голяма военна ескалация.

Идеята за разполагане на международни наблюдатели на досега недемаркираната и нелимитирана арменско-азербайджанска граница беше пусната в обращение до голяма степен благодарение на усилията на Макрон, пише Сергей Маркедонов, известен специалист по Кавказ. Според пресслужбата на Елисейския дворец "Армения и Азербайджан взаимно си признаха териториалната цялост и суверенитет след срещата в Прага".

Периодичната ескалация в Нагорни Карабах и особено на арменско-азербайджанската граница след подписването на тристранното изявление на президентите на Русия, Азербайджан и министър-председателя на Армения от 10 ноември 2020 г. за прекратяване на военните действия не пречи особено на хода на преговорния процес с активното участие на Вашингтон и Брюксел. Може да се предположи, че активната работа по мирно споразумение ще продължи, въз основа на нови регионални реалности и набор от фактори, дължащи се на продължителната специална военна операция в Украйна.

Андрей Арешев, Превод: ЕС, Поглед.инфо