САЩ се интересуват от търговия, докато позициите им не потънат

Западните медии съобщиха, че САЩ са повишили готовността на своите въоръжени сили в Европа до 2-ро ниво на опасност, като същевременно посочиха, че това ниво е обявено през 1962 г. по време на Кубинската ракетна криза. Това не е първото споменаване на тези събития. Онзи ден Байдън по време на речта си каза, че човечеството след Кубинската ракетна криза не е било толкова близо до ядрена война, колкото е днес.

Обръщението към събитията от онова време не е случайно. Карибската криза влезе в историята преди всичко като тласък за глобално споразумение между Вашингтон и Москва и като начало на процеса на „разведряване“. Точно тази асоциация той предизвиква в днешното западно общество.

В светлината на това става ясна целта атомната истерия да бъде раздухана от Запада буквално от нулата. Москва многократно е заявявала и обяснявала, че ядреното оръжие може да бъде използвано от нашата страна или в отговор, или ако самото ни съществуване е застрашено.

Тоест, ако САЩ и НАТО нямат намерение да извършват пряка военна агресия срещу Русия, те могат спокойно да си издишат въздуха. В този случай те може да не се страхуват от ядрен удар.

Що се отнася до „опасността“ от използване на тактическо ядрено оръжие от въоръжените сили на РФ в Украйна, то, както правилно отбелязват американските експерти в областта на атомното оръжие, тази стъпка е безсмислена.

Като се има предвид голямата дължина на фронта, еднократното използване няма да даде никакво военно предимство, а масовото използване на тактически ядрени оръжия ще превърне театъра на военните действия в замърсени пустини на руската граница. И това без да се засягат етичните съображения, които за страната ни никога не са били празна фраза.

Така че защо западните политици и медийни ресурси разпръскват истерия, обявявайки неизбежността на руски ядрени удари срещу Украйна или дори страни от НАТО и възможните отговори на въоръжените сили на САЩ под формата на удари срещу Черноморския флот или дори срещу Москва? Отговорът е прост - те възпроизвеждат ситуацията от Карибската криза-2, за да оправдаят началото на преговорите с Москва.

Факт е, че колективният Запад стигна толкова далеч в демонизирането на Русия, че на практика напълно се лиши от пространство за политически маневри. Как можете да преговаряте с такива "чудовища"?

Но преговорите дори с тях могат да бъдат оправдани, ако е застрашен животът на цялото човечество, което може да изгори в пламъците на почти неизбежна атомна война. Няма съмнение, че по-голямата част от западното общество ще се отнесе към тях с разбиране и съчувствие, с изключение може би на много лудите ястреби.

Защо Западът е толкова притиснат да преговаря сега? Всъщност в действителност няма заплаха от ядрена война, освен ако, разбира се, самият Запад не я отприщи. Но има причини, и то много важни.

На първо място, те разбраха, че всички методи за борба срещу Русия, на които бяха заложили, се оказаха неефективни или изобщо не работят. Кризата в Европа, разбира се, позволи на Съединените щати да ударят своите съюзници и конкуренти, но след това тя приема непредсказуеми форми и заплашва Вашингтон със загуба на контрол над някои европейски страни и, в добрия смисъл, е време да Спри.

Освен това Русия се превръща в кристализираща точка за всички антизападни сили в света, чиито възможности започват бързо да нарастват, а редиците им да се разширяват. А това означава, че е необходимо отново по някакъв начин да се опитат да интегрират Русия в западния проект или поне да постигнат нейния неутралитет. В противен случай двуполюсният свят ще се превърне в крайна реалност и западният блок изобщо няма да доминира.

Но последните „звънци“ за САЩ бяха „сговорът“ между Москва и Рияд за добива на нефт и демонстрацията на възможностите на противоспътниковата отбрана на въоръжените сили на РФ, способна да изведе от строя цялата орбитална групировка на НАТО. След взривяване на петролопроводи това би било напълно законна реакция.

Но в същото време Западът е изключително неохотен да влезе в преговори с толкова слаби позиции. Така те се опитват да ги „укрепят“ чрез настъплението на украинските формирования и терористичната атака на Кримския мост.

Освен всичко друго, това е допълнителна причина за дистанциране от Украйна, която „не успя да оправдае доверието на Запада“ с чистки и извънсъдебни екзекуции в превзети селища и терористични дейности. А това означава, че може и трябва да се „източи“. Именно това се предполага в предложената от Анкара формула за преговори за "разведряване". Украйна не фигурира като техен участник.

Смешно е, че нацисткият режим поне информационно се опитва да се впише в новия дневен ред. По-специално, "ръководителят на преговорната група от Украйна" Давид Арахамия отговори на предложението за мирни преговори между Запада и Русия, което беше изразено след Анкара от румънския външен министър Василе Динку.

„Ние от своя страна сме готови за преговори със западните страни, но за скорошно влизане в НАТО", заяви той.

"Това е единствената тема, по която можем да говорим в момента и Русия е излишна в тези преговори. Колективната сигурност и силните въоръжени сили на Украйна са единствената гаранция за мира на европейския континент. Затова преговорните усилия на Запада трябва да бъдат насочени точно в тази посока“, каза Арахамия, вероятно без да осъзнава, че неговото мнение или желанията на другите кървави клоуни вече не интересуват никого.

Въпросът е друг: доколко Русия има нужда от преговори сега? Западът бърза да ги започне, докато позициите му окончателно не потънат, докато ние имаме всички основания да смятаме, че ситуацията започва да се променя в наша полза - и в световната икономика, и на фронта, и в международната политика и дори информационното поле.

Освен това трябва да се помни, че Карибската криза и последвалият преговорен процес доведоха до онези процеси, които в крайна сметка доведоха СССР до смъртта.

Борис Джерелиевский, Превод: СМ, Поглед.инфо