Симпатиите към Русия у нас не се дължат само на исторически причини, любов към братята славяни освободители на България.

Леви издания, леви интелектуалци, леви политици подкрепят по един или друг начин Русия. На какво се дължи това? Оставяме настрана някакви форми на популизъм от страна на БСП. Тя се бори да ухажва русофилски настроения електорат, който я изоставя и се е насочил към други партии. И партийни издънки като АБВ се борят за същото, та чак до абсурди – Румен Петков от АБВ тия дни поиска ДАНС да разследва заедно с руската ФСБ камиона бомба на Кримския мост.

Но политиците са ясни. Само че какво кара лявомислещи да оправдават войната в Украйна? Каква държава и политика защитават?

В Русия цари див капитализъм, който я нарежда по-назад от страни и от Третия свят. Страна на олигарси, които трупат богатство от продажби на природните й богатства и от нерегулирани монополи, живеят в специално обособени райони, квартали и комплекси (когато не са в палатите си в чужбина). И подкрепят едноличния феодален господар на страната – типична олигархия и плутокрация, по-близо до средните векове, отколкото до каквото и да е ляво управление. Непослушните олигарси бягат в чужбина, убиват ги, опитите да правиш бизнес, без да зависиш от властите, са почти невъзможни, рано или късно те притискат.

Същевременно една трета от населението живее без канализация и течаща вода, без улици и асфалтирани пътища.

Поради някаква носталгия и атавизъм от времето на СССР

възприемат Русия едва ли не като комунистическа страна

Тя напомня комунизма само по пропагандата, привилегиите на висшата номенклатура и централизираната еднолична власт. Но сегашният социален модел е далеч от някогашния СССР, когато пак имаше изостанали провинции, но не е имало такова неравенство.

Индексът Джини, който показва социалното неравенство (съотношение между 20% от хората с най-високи доходи към онези 20% с най-ниските), нарежда Русия между Габон и Бутан. Тя далеч изпреварва по социално неравенство западноевропейските страни, изпреварва също така Грузия, Армения и всички бивши съветски републики на юг от Русия – Казахстан, Таджикистан и т. н. (България е по-зле от Русия по този показател, което може би също е причина за тази толерантност към руския капитализъм).

Ръка за ръка с дивия капитализъм в Русия върви и империализмът. Всички онези клишета на съветската пропаганда, употребявани към САЩ навремето, с пълна сила се отнасят към Русия днес – „империалисти“, „агресори“, „милитаристи“, „дрънкане на оръжие“, „ядрена заплаха“ и т. н.

Путин дискредитира антифашизма в цял свят. Ако някога СССР, като победител във Втората световна и съюзник на САЩ и Великобритания, е печелил симпатии на антифашистите по света, бил е като опора и предупреждение срещу зараждане на неонацизъм тук и там, днес Путин сложи черта на всичко това с демагогията си. Нахлуването в Украйна, обявено отначало като денацификация, всъщност е империализъм. Путин гази подписаните от Русия договори за граници и граби земя, да възвърне територии на някогашната руска империя. Тук лявото и антифашизма са само пропаганда, с която оправдават агресия.

След такава завоевателна война как да защитаваш Русия като стожер на антифашизма? Как да защитаваш Паметника на Съветската армия в София в частност, като история и артефакт? Путин даде аргументи на антикомунистите да стигматизират още повече левите по света. И сбъдна всичките прокоби за Русия като ненадеждна, опасна, агресор.

Путин направи така, че да избягват като прокажени руснаците по цял свят. Докара дотам да ги дискриминират и настрои светът русофобски. Сега много страни отказват да приемат бягащите от режима на Путин и военизацията му, която превръща хората във войници. Всъщност

путинистите са истинските русофоби,

които съсипват Русия.

Путин отне аргументите на критично настроените към Запада, които виждаха в Русия някаква алтернатива, която сдържа световния хегемон САЩ. Сега гледат на Америка като на силата на разума, не на Русия.

Путин отне аргументите и на онези, които виждаха в Русия някаква нормалност, контрапункт на крайния либерализъм.

Войната на Путин постави в безизходица всички, които критикуваха с аргументи политиката на Запада срещу Русия. Превърна в путинисти и агенти на влияние на Кремъл всички, които се опитват да говорят за мир и преговори.

Заслепение е обзело онези леви у нас и по света, които защитават Путин. Няма оправдание за тази война. Може да има причини, но няма оправдание. И тук се проявяват двойни стандарти, в каквито левите обвиняват Запада. Как може да си против нахлуването в Ирак, против бомбардировките в Сърбия, а сега да оправдаваш варварската война в Украйна.

Със защитата си на политиката на Русия в момента левите у нас губят социална база и се свиват.