Изглежда, че след терористичната атака срещу Кримския мост и ответния обстрел на Руската федерация по украинската критична инфраструктура, мирните преговори могат да бъдат забравени. Сякаш страните показаха, че вече няма червени линии и сега военният конфликт ще се развива по други правила. Въпреки това, както често се случва в политиката, реалността може да не е такава, каквато изглежда.

Колкото и тъжно да звучи за много патриотични граждани на Руската федерация, няма пряка връзка между терористичната атака на Кримския мост и удара по критичната инфраструктура на Украйна. Експлозията на моста е повод за удара, нищо повече.

Както правилно отбеляза съветникът на Белия дом Джон Кърби, подобни мащабни атаки не могат да бъдат организирани за няколко дни.

„Вероятно е било нещо, което са планирали от доста време. Това не означава, че експлозията на Кримския мост може да ускори някои от плановете им“, цитира CNN Кърби.

Тук изниква един напълно логичен въпрос: защо Русия не удари така по-рано? Отговорът е прост: защото такъв удар не е предвиден в обявената рамка на специалната операция (СВО). Това е изход от декларираната рамка. И такова излизане трябваше да бъде мотивирано с нещо.

И Украйна в този случай даде много добра обосновка за прилагането му, като буквално даде на Руската федерация легитимна възможност да демонстрира какви могат да бъдат последствията от ескалация на конфликта. И това е най-важният аспект на този удар: демонстрацията на възможност.

Което, разбира се, не загърбва чисто техническите последствия: дезорганизацията на украинския тил, нарастващата паника и т.н. Но основното - отново - е ясна демонстрация до какво може да доведе продължаването на военните действия. И не толкова към самата Украйна, а към Запада, който стои зад нея.

И е важно да се подчертае, че това не е единствената стъпка в тази посока. Изявленията на беларуската страна за разполагането на съвместна регионална групировка войски с Руската федерация идеално се вписват в същата канава. Трябва да се предположи, че предупрежденията „по неофициални канали за удар по Беларус от територията на Украйна“, които Александър Григориевич съобщи, имат характер на оправдание, мотивация: защо е необходимо точно това разполагане на съвместна групировка.

Очевидно е, че за Украйна е неизгодно изобщо да отваря втори фронт (между другото, самият Александър Григориевич призна това). Но Русия е печеливша и дори много печеливша. И ако Кремъл успее да притисне Лукашенко, който отвръща на удара по всякакъв начин (за цялото време на СВО той не е посещавал така Крим, да не забравяме, и дори официално не го призна, да не говорим за новите територии, които станаха част от Руската федерация), тогава вторият фронт може да бъде създаден. Но засега е като чиста възможност. Ако искате, заплаха: ако искате да продължите, можем да направим това.

Освен това има и други сигнали. Например решението на ОПЕК + да намали производството на петрол, лобирано от Руската федерация чрез саудитците. Трябва да се отбележи, че това решение удари силно САЩ (особено демократите на фона на предстоящите избори за Камарата на представителите).

Отслабването на позициите на демосите - да, но освен това е и сигнал за Вашингтон, че Русия не трябва да се отписва от всички сметки, че Русия все още има известна тежест и при желание може да създаде големи проблеми за Запада.

Има и друг момент. Подкопаване на разклоненията на газопроводите "Северен поток 1" и "Северен поток 2". Смята се, че Руската федерация не е имала никакви облаги. Това не е съвсем вярно, ако разглеждаме този саботаж като заплаха.

Да не забравяме, че същите интернет комуникации, свързващи САЩ и Европа, минават точно по дъното на океана. И в този смисъл е напълно възможно подкопаването на клоновете да се тълкува като сигнал към "партньорите", че в такъв случай Русия може да вземе такива мерки (войната е война и за нея - всички средства са добри, ако гарантират победа).

Тоест Кремъл изпраща цяла поредица от сигнали на Запада, че при евентуално продължаване и/или ескалация на конфликта могат да бъдат взети най-неприятните решения (за Запада, разбира се). И все още има потенциал за изпълнение на тези решения. Следователно: какво иска Кремъл, като изпраща тези сигнали?

За да отговорим на този въпрос, трябва да си спомним какво предшества СВО, а именно: "ултиматумът на 17 декември" (за неразширяване на НАТО на изток и т.н.). В крайна сметка СВО, каквото и да се каже, започна като отговор на игнорирането на исканията на Русия.

СВО в това отношение е следствие. „Украинският случай“ в този смисъл не е самодостатъчен (въпреки че от време на време, в зависимост от линията на Кремъл, руските пропагандисти се опитват да го представят в различна светлина). Най-малкото не е самодостатъчен по свои причини.

Следователно разрешаването му е на друга плоскост - не толкова фронтова, колкото чисто политическа. И то не на преговорния път с Украйна, а със Запада, преди всичко с Вашингтон и Великобритания, като основни актьори на световната политическа сцена. И ще се решава не само „украинският въпрос“, но и въпросът за мястото на Русия в световната политическа система (прословутата конфигурация на многополярността).

В полза на това, че ситуацията е такава, а не друга, говорят неотдавнашните думи на съветника на президента на Турция Ибрахим Калин, който в интервю за CNN намекна, че Владимир Путин планира да сключи „голяма нова сделка“ с Запада:

„Вярваме, че Путин иска да има нова голяма сделка, ново споразумение със Запада. Отчасти засяга Украйна, без съмнение. Но по-глобален въпрос е ново споразумение между Русия и западния свят“, каза той.

Между другото, това обяснява и липсата на Украйна като една от страните в преговорите, които според турския Milliyet са инициирани от Анкара.

„Турция планира да настани четири големи западни държави на една маса с Русия – САЩ, Франция, Германия и Великобритания", пише изданието.

"Планът все още не е бил представен на вниманието на всички западни столици, но е бил предаден на САЩ по важни и частни канали. Освен това се подчертава, че "първите коментари за плана от влиятелни фигури във Вашингтон са много положителни", се добавя.

Ако погледнете ситуацията от този ъгъл, тогава стават ясни призивите на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп за преговори между Русия и Украйна и плана на Илон Мъск, който всъщност е планът на републиканците.

И последните изявления на някои други представители на западния свят. Например бившият председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Марк Мълън, който след обострянето на „украинската писта“ призова администрацията на Байдън „да направи всичко по силите си“, за да привлече Русия и Украйна на масата за преговори.

По негово мнение, което изрази в интервю за ABC, рискът от използване на ядрени оръжия е много голям и затова трябва да се направи всичко това да не се случи.

И да, Мълън е прав: възможността Руската федерация да използва тактически ядрени оръжия със сигурност съществува. Но това е само един от факторите. Ядрените оръжия (независимо дали са стратегически или тактически) могат или не могат да бъдат използвани. Но има заплаха, която се отразява крайно неблагоприятно на цялата световна конюнктура както политически, така и икономически.

И това без да се вземат предвид последствията, с които Европа (и отчасти САЩ) вече се сблъска заради „украинския случай“. И всички много добре разбират това. Но освен това, тоест ядрените оръжия, Русия има и други "козове", които бяха частично демонстрирани. В смисъл, че Кремъл има за какво да седне на масата за преговори със западните играчи.

Следователно вероятността от тези нови преговори с актуализирането на новата „голяма сделка“ е доста висока. Защото, очевидно, това е единственият начин за бързо разрешаване на проточилия се "украински конфликт".

И тук единственият въпрос е дали ще бъде възможно да се преодолее съпротивата на демосите, които, вероятно, спят и виждат как Руската федерация навлиза все по-дълбоко в „украинската писта“ („втори Афганистан“?).

В противен случай ще бъде ли възможно да се предотврати наистина голям конфликт (а всичко бавно, но сигурно върви към него) между Русия и Запада (все пак Владимир Путин даде да се разбере, че не се нуждае от свят без Русия)? Бъдещето ще покаже. И то най-близкото.

Алексей Мошков, Превод: СМ, Поглед.инфо