Когато Владимир Путин беше избран за първи път за президент на Русия през 2000 г., и наследи поста от Борис Елцин, на мястото на химикалка на бюрото г-н Путин постави дистанционно управление на телевизора, отбеляза един посетител в кабинета му. Новият тогава президент щеше да бъде обсебен от медиите. И ще прекарва края на дните си, гледайки репортажи за себе си, пише сп. „Икономист“. Един от първите му ходове беше да постави под контрола на Кремъл телевизионните мрежи в страната, включително НТВ, независим канал, притежаван от олигарси, който принуждаваше новия президент с нелицеприятни изображения на него като джудже в сатирично шоу, наречено „Кукли или Кукли“.

След повече от две десетилетия на власт, днес Путин е кукловодът. Държавата контролира телевизионните канали, вестниците и радиостанциите в страната. Кремъл дава на редакторите и продуцентите методики или насоки какво да отразяват и как. Тъй като младата аудитория се премества онлайн, Кремъл се стреми да контролира разговора там, опирайки се на социалните мрежи и новинарските агрегатори, блокирайки или подкопавайки несътрудничещите цифрови медии и наводнявайки с одобрено от държавата съдържание популярни платформи, като приложението за съобщения Telegram.

Пропагандата отдавна поддържа режима на Путин. Сега тя захранва военната му машина. След като президентът обяви „специална военна операция“ в Украйна на 24 февруари, контролът върху информацията стана още по-строг. Законите за цензурата забраняват съобщения, които цитират неофициални източници. Наричането на войната „война“ е престъпление. Протестиращи са задържани, защото държат табели, които изобразяват осем звездички, броят на буквите на руски за „не на войната“.

Много западни социални мрежи и платформи, включително Facebook, Twitter и Instagram, бяха забранени или блокирани. Последните останали влиятелни

независими медийни опори бяха изтласкани от ефир

„Дожд”, онлайн телевизия, спря стриймовете си; „Новая газета”, либерален вестник, чийто редактор наскоро спечели Нобелова награда за мир, спря да излиза; „Ехото на Москва”, популярна либерална радиостанция, вече не излъчва на 91.2 FM от дългогодишния си московски дом.

Докато режимът на Путин преминава от сравнително открит авторитаризъм към по-затворена диктатура, неговата пропаганда също се променя. Телевизионни водещи и гости представят „специалната военна операция“ като част от по-голям конфликт в защита на Русия. Държавните медии отдавна говорят за предполагаемото намерение на Запада да подкопае Русия и усилията на Путин да защити родината. Но когато преди пропагандата се стремеше най-вече да породи пасивност, да хвърли съмнение върху реалността и да обезсърчи политическото участие, тя все повече се стреми да мобилизира обществената подкрепа за войната на Путин, като убеждава хората, че Русия е атакувана и победата е единственият изход.

„Старите правила на авторитарния живот се разпадат, изисква се активно участие“, казва Грег Юдин, социолог.

Както във всяка страна, точната картина зависи от медиите, които консумирате. За руснаците с желание и малко технически разбирания неофициалната информация все още е достъпна. Но онези, които следят официалните новини, виждат

свят, създаден единствено от Кремъл

Ето един ден от живота на последовател на „Шоуто на Путин“.

Събуждаш се в апартамента си в нова многоетажна сграда в покрайнините на Москва, пише „Икономист”. Денят е сив, облачен и хладен. Вашата застаряваща майка е оставила на кухненската маса новия брой на „Известия“, популярен консервативен всекидневник. Преглеждайки го, се натъквате само на познати сюжетни линии: украински нацисти, западни машинации, руски героизъм. Ето за пример една първа страница на в. „Известия“:
– Владимир Мащков, актьор обяснява: „Моите предци са защитавали родината от нацизма и аз ще я защитавам“
– Британци са създали и обучили украинския батальон „Азов“ от крайнодесни, който върши военни престъпления и убийства на цивилни, изповядва нацистка идеология и вещерство.
– Доброволци лекари от Русия спасяват животи в Донецк.
– Водещо заглавие е, че бюджетът на страната ще излезе на излишък от 800 млрд. рубли, благодарение на приходи от нефта, въпреки санцкциите.

Водещи новини в каналите за мобилни телефони същия ден:
– Вицепремиер на Крим: Украинският юг ще стане част от Русия. Тя няма да позволи безнаказано да се стреля по руския свят по указание на Запада.
– Служители на службите за сигурност са заловили украински симпатизанти на нацизма, готвещи атентати.
– В Донецк кръщават площад на героя на Русия Нурмагомед Гаджимагомедов, първият руски войник загинал при „специалната операция“.
– Путин поздравява премиера на Донецк, с увереност, че ще победят.

Вечерта от новините по радиото:

– Разкрити са американски биолаборатории в Украйна, автомобили за ръзпръскване, в плана са включени големи западни фармацевтични компании, включително „Пфайзър“. Опитали са да предизвикат епидемии в Донбас.

В 21 часа започват телевизионни коментарни предавания. Най-гледано е на Владимир Соловьов, който обяснява всяка вечер как Запада не иска нищо друго, освен пълно унищожение на Русия. Но Европа загива в нацизъм и сатанизъм, и Русия може да превземе Европа. И т. н.

Съветските телевизионни новини от 70-те и 80-те години бяха скучни. Водещите четат монотонни хроники (кинохроники) от статични студия. В началото на управлението на Путин руската телевизия създаде свят, в който, както го описа авторът Петър Померанцев, „нищо не е вярно и всичко е възможно“. Подобна пропаганда имаше психеделичен ефект, карайки зрителите да се съмняват, че някога биха могли да бъдат сигурни, че всичко, което са чули, е истина.

През февруари държавните медии осмиваха западните предупреждения за предстояща инвазия и първоначално изглеждаха изумени, когато научиха за заповедта на Путин. „Мнозина смятаха, че всичко ще остане в границите на информационната война“, казва Мария Борзунова, водеща на предаване за официални медии по онлайн телевизията „Дожд“.

Някои журналисти направиха драматични напускания, като Марина Овсяникова, продуцент от Канал 1, главната руска телевизионна мрежа, чийто ефирен протест направи заглавия на Запад. Повечето поддържаха машината работеща, независимо дали от вярност към системата, към колеги или към близки. „Бях отвратен“, казва журналист от държавна информационна агенция. „В дните след 24-ти февруари непрекъснато си мислех: „Трябва да напусна“… но имам семейство, дете и ипотека.“

В началото на войната репортажите бяха триумфални

Журналистите намекваха, че „специалната операция“ ще приключи до дни или седмици. Коментатори поставяха под съмнение държавността на Украйна, предупреждаваха за нацисти, обвиниха Запада в култивиране на тези нацисти и настояваха, че украинският народ очаква освобождение. Мнозина повтаряха едно от първите обяснения на Путин за инвазията: ако Русия не беше нанесла превантивен удар, тя щеше да бъде атакувана.

С протакането на конфликта тонът става все по-истеричен. Въпреки че боевете в Украйна все още са „специална военна операция“, те се представят само като един фронт във война със Запада. Санкциите са доказателство за намерението на Запада да срине Русия. Споменът за минали травми се извиква като доказателство, че Русия ще устои на всякакви трудности. Путин често е наричан върховен главнокомандващ, а не с неговата мирновременна титла президент. „Те говорят много за това как изграждат новия световен ред, как това е техният момент в историята да сложат край на хегемонията на САЩ“, казва Франсис Скар, който следи руските медии за BBC Monitoring.

Зверствата се случват, но като огледало на това, което западната публика вижда. Цивилни в Буча, град северно от Киев, не са били избити от руските сили, които за кратко окупираха района, а от украински войници. Западните тайни служби подреждат телата по пътищата, за да ги намерят журналистите…

„Понякога имам усещането, че живеем на две различни планети с едни и същи обекти“, казва Жана Агалакова, бивш кореспондент на Първи канал, която напусна заради войната. Руските медии „разказват за Мариупол, където руските танкове са посрещнати с цветя“. Западните медии „разказват за разрушен град и за хора, които вървят по улици, пълни с парчета човешки тела“.

На публиката се казва, че руските войски са положили допълнителни грижи, за да избегнат цивилни жертви, което е трудно, тъй като украинските нацисти се крият в жилищни блокове. Руската телевизия използва тази мнима предпазливост, за да обясни защо операцията отнема толкова време. Ако изобщо бъдат признати, жертвите се представят като герои. Потъването на флагманския руски крайцер „Москва“ в Черно море беше обяснено като инцидент, несвързан с бойни действия. Той беше споменат само накратко в официалните новини.

През 2014 г. подобни твърдения бяха използвани, за да се опитат да оправдаят анексирането на Крим от Русия и нейното първоначално нахлуване в Източна Украйна. И все пак по това време „нацизмът“ беше просто заплаха за рускоезичните в Украйна.

Настоящият разказ се фокусира върху заплахата за самата Русия

Съществуването на Русия като нация, руската история, руската култура и правото да бъдеш руснак са атакувани. Паралелите с Великата отечествена война навлизат в паметта на една справедлива екзистенциална борба срещу нацизма. Към вътрешните предатели се отнасят с презрение. Официалните медии говорят за прочистване на страната, връщайки се към езика, използван по време на терора на Сталин през 30-те години на миналия век или по време на кампанията срещу „космополитите“ (да се чете „евреите“) след Втората световна война. Реториката е наситена с нова религиозност. Водещите предизвикват идеята за свещена война, казвайки на зрителите, че Бог е на страната на Русия срещу злите западни сили, които я обграждат.

Михаил Кацурин, собственик на ресторант в Киев, се събужда от звука на експлозии на 24 февруари, разказва той пред „Икономист“. Няколко дни по-късно се обажда на баща си, който живее в малък град в Русия. „Обадих се и казах: „Татко, започнаха да ни бомбардират, Русия нахлу в Украйна“, спомня си г-н Кацурин. „Той каза:„ Не, Миша, всичко това е украинска пропаганда – всъщност това е мирна операция и руските герои ви спасяват от нацизма.“

Много украинци и антивоенни руснаци са имали подобни преживявания, когато са разговаряли с приятели и семейство в Русия. Руснаците гледат повече телевизионни новини от началото на войната. От десетте най-гледани програми през първите месеци на конфликта, девет са новини и коментари за текущи събития, в сравнение със само пет година по-рано. Преди войната гледането на телевизия имаше тенденция да се отразява на по-високите рейтинги на Путин.

Канал 1 замени развлеченията с допълнителни актуални събития. Новините и политическите токшоута се въртят без прекъсване от сутрин до вечер, с изключение на кратка здравна поредица в средата на сутринта. На мястото на дневните предавания са програми като „Anti-Fake“, където участниците в панела разбиват западната „дезинформация“. Популярни държавни телевизионни водещи, като Владимир Соловьов, краен ястреб, управляват мини мултимедийни империи, които се простират чрез социални медии и радио.

Проучванията на общественото мнение показваха преди мобилизацията широка подкрепа за специалната военна операция, достигаща до 80%. Но числата са съмнителни. „Общественото мнение предполага наличието на публична сфера, но тя е унищожена в Русия“, твърди социологът Юдин. Вместо да бъдат инструменти за измерване на предпочитанията, анкетите са се превърнали в средство за контрол. Откритото обсъждане на войната е почти невъзможно. „Има чувството, че се случва нещо, за което не можем да говорим, защото трябва да се придържаме към чувството си за нормалност“, казва Юдин. „Сякаш там лежи мъртвец, но не можем да говорим за това.“

Въпреки усилията на пропагандната машина,

руснаците не са готови да се жертват масово

Войници отказват да отидат на фронта; двама тийнейджъри са арестувани за хвърляне на коктейли Молотов по служба за набиране на военни, един от различни подобни инцидента от началото на войната, според „Новая газета Европа” – възстановена версия на легендарния руски вестник, който беше принуден да затвори.
Мобилизацията отприщи масово бягство на млади мъже през границите главно в Грузия и други страни, преди това южни бивши съветски републики, също и Турция. Ако страните в Европа не бяха наложили ограничения върху приемането на руски бежанци, потокът сигурно щеше да е по-голям.

Руснаците все още имат достъп до неофициална информация. YouTube не е забранен. Екипът на опозиционния лидер Алексей Навални привлича много публика там; много водещи от „Ехото на Москва”, популярната либерална радиостанция, вече излъчват в интернет. Telegram има канали от всякакъв политически спектър. Дори забранените сайтове могат да бъдат достъпни с помощта на виртуални частни мрежи (VPN). Руските изтегляния на най-популярните скочиха до 700 000 на ден през месеца след началото на войната, в сравнение със средно 16 000 на ден преди това, според Appfigures, фирма за данни.

И все пак забраните имаха ефект. Преди войната около 30% от руснаците използваха Instagram всеки ден. Делът е паднал до едва 10% до края на април, според Mediascope, изследователска фирма. Преди войната „Ехото на Москва” имаше национална аудитория от 3 милиона. Неговото превъплъщение в YouTube има едва 550 000 последователи. Много руснаци, особено по-възрастните, нямат средства или умения да използват VPN, а западните санкции също направиха плащането за тях трудно. Много повече консумират официална информация по избор.

Дезинформацията, и не само тази на Путин, използва странностите на човешкия ум. Хората са склонни да вярват на истории, които укрепват съществуващите им вярвания, процес, известен като „мотивирано разсъждение“. Простото повторение също може да направи информацията да изглежда по-правдоподобна. В днешна Русия тези механизми са подсилени от насилие и репресии. Оспорването или поставянето под съмнение на официалния разказ ви вкарва в опасност и измества от зоната ви на комфорт. „Хората не искат да гледат неофициални медии, а ако го гледат, не искат да повярват“, казва Колесников. „Това е психологически защитен механизъм.“