Свръхбогатите, от инвестициите си във въглеродно-интензивни предприятия, отделят парникови газове на ниво, еквивалентно на цяла Франция, според анализ, публикуван при откриването на преговорите за климата на ООН Cop27 в Египет.
Изследвайки въглеродното въздействие на инвестициите на 125 милиардери, изследването установи, че те имат общ дял от $2,4 трилиона в 183 компании. Средно инвестиционните емисии на всеки милиардер произвеждат 3 милиона тона CO2 годишно; милион пъти повече от средните емисии от 2,76 тона CO2 от останалите 90% от хората. Общо 125-те членове на супербогатите емитират 393 милиона тона CO2 годишно – еквивалентно на емисиите на Франция, която има население от 67 милиона души.
Инвестициите им са в потребителската промишленост, енергетиката и материалите, със средно 14% от техните инвестиции в замърсяващи индустрии, като изкопаеми горива и цимент. В извадката има само една компания за възобновяема енергия. Проучванията показват, че 50-70% от емисиите на супер богатите идват от техните инвестиции.
Изследователите са направили изчисленията, като са започнали със списък на 220-те най-богати хора в света, според списъка на Bloomberg от август 2022 г. Те са проучили какъв процент от всяка компания се държи от милиардерите и обхвата на емисии на тези корпорации. Те изключили милиардерите с по-малко от 10% дял. Изследването е ограничено, защото разчита на данни, които компаниите публикуват сами, и които често не се проверяват.
„Всеки от тези милиардери ще трябва да обиколи света почти 16 милиона пъти с частен самолет, за да създаде същите емисии, а четири милиона души ще трябва да станат вегани, за да компенсират емисиите на всеки един от милиардерите", се казва в доклада.
Докладът на Oxfam призовава за регулиране на инвестициите на много богатите и за данък върху богатството със стръмна ставка върху инвестициите в замърсяващи индустрии.
Дани Срискандараджан, главен изпълнителен директор на Oxfam GB, каза: „Нуждаем се от Cop27, за да разкрием и променим ролята, която големите корпорации и техните богати инвеститори играят в печалбата от замърсяването, което предизвиква глобалната климатична криза. Хората в страните с ниски доходи, които са направили най-малко, за да я причинят, страдат най-много – както виждаме с опустошителната суша в Източна Африка и катастрофалните наводнения в Пакистан."
Изолирани единици от анализираните свръхбогати правят опит да окажат положително въздействие за справяне с климатичната криза. Ивон Шуинар, милиардер, собственик на марката за спортно облекло Patagonia, постави собствеността на компанията в тръст в полза на усилията за опазване на околната среда и заяви „Земята е единственият ни акционер". А технологичният милиардер Майк Кенън-Брукс придоби значително участие в австралийската енергийна компания AGL, за да й попречи да продължи да управлява въглищни електроцентрали за още две десетилетия, се казва в доклада.
Благотворителната организация Oxfam е изчислила, че налагането на данък върху богатството на свръхбогатите в света може да събере 1,4 трилиона долара годишно, което може да помогне на развиващите се страни, най-силно засегнати от климатичната криза, да се адаптират, да се справят със загубите и щетите и да осъществят справедлив преход към възобновима енергия.
Организацията също така препоръчва стръмно по-високи данъчни ставки за инвестиции в замърсяващи индустрии; и призовава правителствата да действат, за да гарантират, че инвестициите в добив и използване на нови изкопаеми горива и в силно замърсяващи индустрии са строго регулирани и забранени в много случаи.
„Ролята на свръхбогатите в климатичните промени рядко се обсъжда. Това трябва да се промени. Тези милиардери инвеститори на върха на корпоративната пирамида носят огромна отговорност за стимулирането на срива на климата. Те бягаха от отговорност твърде дълго и това трябва да приключи сега".