Около 2 трилиона долара ще са необходими всяка година до 2030 г., за да се помогне на развиващите се страни (с изключение на Китай), да намалят емисиите си на парникови газове и да се справят с последиците от срива на климата, показват нови данни. Парите ще са необходими, за да могат бедните страни да се откажат от изкопаемите горива, да инвестират във възобновяема енергия и други нисковъглеродни технологии и да се справят с въздействието на екстремното време, според доклад, поръчан съвместно от правителствата на Обединеното кралство и Египет и представен на срещата на върха на ООН за климата Cop27.
„Около половината от необходимото финансиране може разумно да се очаква да дойде от местни източници, от укрепване на вътрешните публични финанси и вътрешните капиталови пазари, включително използване на големи пулове от местно финансиране, които националните банки за развитие могат да мобилизират", се казва в доклада. Външното финансиране, Световната банка и други многостранни банки за развитие, също трябва да играят ключова роля.
Никълъс Стърн, климатичният икономист, водещ автор на доклада каза: „Богатите страни трябва да признаят, че е в техен жизненоважен личен интерес да инвестират в действия по климата в държави с нововъзникващите и развиващите се пазари. Това е и въпрос на справедливост предвид сериозните въздействия, причинени от техните високи нива на настоящи и минали емисии. По-голямата част от ръста на енергийната инфраструктура и потреблението, което се очаква да настъпи през следващото десетилетие, ще бъде в нововъзникващите пазари и в развиващите се страни и ако те зависят от изкопаемите горива, светът няма да може да избегне опасното изменение на климата, увреждащо и унищожаващо милиарди животи и поминък както в богатите, така и в бедните страни."
Финансирането на нисковъглероден икономически растеж в бедните страни би помогнало милиарди хора да се измъкнат от бедността, да създаде работни места и да намали емисиите на парникови газове. Парите са необходими и за подпомагане на бедните страни да се адаптират към последиците от климатичната криза, например чрез изграждане на по-стабилна инфраструктура и защити като морски стени и системи за ранно предупреждение. За най-сериозните въздействия от срива на климата, към които държавите не могат да се адаптират, известни като загуби и щети, парите ще помогнат за спасяването на изложените на риск, ще поправят жизненоважна инфраструктура и ще помогнат за възстановяване на социалната структура – услуги като здравеопазване и образование – на страни, разкъсвани от екстремни климатични условия, като опустошителни наводнения, суши, бури и горещи вълни, които вероятно ще се влошат в резултат на срива на климата.
Загубите и щетите са един от основните приоритети за обсъждане на срещата на върха Cop27 в Шарм ел-Шейх, която започна в неделя и ще продължи две седмици.
От 2009 г. насам на бедните страни е обещано, че до 2020 г. ще получават най-малко 100 милиарда долара годишно, за да им помогнат да намалят емисиите и да се справят с въздействието на екстремното време. Но тази цел многократно е пропускана и няма вероятност да бъде изпълнена до следващата година.