„Човечеството е на магистралата към ада, с крак на газта". Посланието на генералния секретар на ООН към повече от 110 световни лидери на срещата на върха на ООН за климата Cop27 в Египет не можеше да бъде по-ясно: „Променете курса сега или се изправете пред колективно самоубийство".
Емисиите на парникови газове продължават да нарастват тази година, показват изследвания, публикувани тази седмица, въпреки категоричните предупреждения на учените по климата през изминалата година. Много от държавните и правителствени ръководители, събрани в Египет за първите дни на срещата на върха на UN Cop27 за климата, където 45 000 души от 196 държави са на средата от двуседмичните си разговори за климатичната криза, имаха свои собствени послания, от първа линия на глобалната извънредна ситуация.
Това от министър-председателя на Пакистан Шехбаз Шариф беше сред най-влиятелните. „Катастрофалните наводнения, покриващи площта на три европейски държави, засегнаха 33 милиона души, повече от половината жени и деца. Въпреки седем пъти по-обилния екстремен дъжд на юг, ние се борихме, докато бушуващите порои изтръгнаха над 8000 км пътища, повредиха повече от 3000 км железопътни линии, отмиха култури на 4 милиона акра и опустошиха четирите края на Пакистан. Станахме жертва на нещо, с което нямахме нищо общо и това беше причинена от човека катастрофа. Представете си, че от една страна трябва да се погрижим за продоволствената сигурност на обикновения човек, като изразходваме милиарди долари, а от друга трябва да похарчим други милиарди долари, за да защитим хората, засегнати от наводнения, от нови нещастия и трудности. Как, за бога, може да се очаква от нас, че сами ще се заемем с тази гигантска задача?" каза той пред залата, шокирана в мълчание.
Делегатите на конференцията също се сблъскаха с липса на храна и вода, както и разлив на нещо, което изглеждаше като необработена канализация в конферентния център. Египетските мерки за сигурност са в сила и събитията за групи на гражданското общество са ограничени.
Това обаче не спря всички протести срещу Cop – и исканията на протестиращите са съсредоточени върху един въпрос: „загуби и щети". Терминът се отнася до опустошителните въздействия на климатичната криза, най-тежкото екстремно време, към което държавите не могат да се адаптират или да се защитят. Рекордните наводнения в Пакистан са един пример; тежката суша, която остави 150 милиона души в Африка застрашени от краен глад, е друг.
Бедните страни твърдят, че богатите, източникът на повечето емисии на парникови газове, трябва да предоставят помощ на бедните, които са най-засегнати. „Загубите и щетите не са благотворителност – това е климатична справедливост", каза Набил Мунир, пратеникът на Пакистан по климата. Размерът на парите, необходими за финансиране на климата, включително загуби и щети, може да изглежда плашещо. В доклад, съвместно поръчан от Обединеното кралство, домакин на миналогодишната среща на върха Cop26, и египетските домакини на Cop27, публикуван във вторник, икономистът по климата лорд Стърн изчисли, че около 2 трилиона долара годишно ще са необходими до 2030 г. за целия развиващ се свят, без Китай.
Въпреки фокуса върху загубите и щетите, досега на тази конференция не са предвидени много пари. Обединеното кралство заяви, че ще позволи някои отсрочки на плащането на дълга за страни, засегнати от климатични бедствия, Австрия и Нова Зеландия предложиха финансиране за загуби и щети, а Джон Кери, специалният президентски пратеник на САЩ за климата, разкри план за използване на компенсиране на въглеродни емисии за събира пари в брой.
Докато младите хора протестираха, а изправените пред най-сериозните въздействия на климатичната криза се жалеха, залите на Cop27 бяха домакини на сенчеста група с доста различни намерения. Петролните и газовите компании се радват на безпрецедентно богатство на фона на рекордните цени на изкопаемите горива, предизвикани от инвазията на Русия в Украйна. Те са изпратили лобисти на Cop27– повече от 600 от тях имат достъп до преговорите, според анализ на Global Witness. Това е повече от делегациите на много от най-уязвимите страни взети заедно.
Африка е особено в полезрението им. Някои африкански лидери са дошли с конкретна цел: да спечелят подкрепа, за да експлоатират своите газови резерви. Маки Сал, президентът на Сенегал, попита в интервю: „Защо не? Защо Африка да не направи това?" Борците за климата са обезпокоени от перспективата, предупреждавайки за „неоколониално заграбване на газ, което ще облагодетелства само газовите мултинационални компании и държавните елити, докато бедните хора ще понесат още по-лоши последици от глобалното отопление".
Западните страни се пазят да не изглеждат лицемерни, като призовават африканските страни да не експлоатират техния газ, а освен това много европейски страни искат да внасят африкански газ, за да облекчат собствената си криза с разходите за живот.
Преговорите на Cop27 ще продължат през следващата седмица и страните се надяват на значителен напредък по отношение на загубите и щетите и финансирането на климата като цяло. Но тук няма да има окончателно уреждане на загуби и щети. Най-много, на което може да се надяваме, е да се определят рамка и параметри за това как може да бъде постигнат механизъм за финансиране на загуби и щети, с краен срок за това кога той трябва да започне да функционира.
При Cop събитията понякога най-показателният резултат е този, който дори не е на дневен ред. Това може да се случи и с Cop27, под формата на драстично преразглеждане на световните публични финансови институции. Световната банка и други многостранни банки за развитие, заедно с Международния валутен фонд и Световната търговска организация, бяха създадени на конференцията в Бретън Уудс в последните дни на Втората световна война. Те бяха предназначени да насърчат международното икономическо сътрудничество, да разпределят помощ на страни, които се нуждаят от нея, и да подхранват колелата на публичните финанси. НоМиа Мотли, министър-председател на Барбадос посочи „Светът се промени от 1944 г. насам, Институциите, създадени в средата на 20-ти век, не могат да бъдат ефективни през третото десетилетие на 21-ви век. Те не третират проблемите на 21-ви век."
Световната банка е подложена на нарастващи критики от държави, които смятат, че се проваля по отношение на финансирането на климата. Те твърдят, че общите разходи са твърде ниски, а твърде голяма част от тях са под формата на заеми, а не на безвъзмездни средства, и твърде много са насочени към страните със среден доход, а не към най-бедните.
На Cop27 става все по-ясно, че настоящата структура на Световната банка е сериозна спирачка за напредъка във финансирането на климата. Ако в крайна сметка реформата се случи, което изглежда все по-вероятно, това може да е най-голямото постижение от Шарм ел-Шейх.