Анексирал току-що украинския полуостров Крим, през ноември 2014 г. Владимир Путин заминава за среща на върха на Г-20 в Бризбън, Австралия, но критикуван от всички страни, тръшва вратата и се връща в Москва. Осем години по-късно, докато войските му водят офанзива срещу Украйна, господарят на Кремъл реши да не поема риск и няма да участва в лидерската среща на Г-20, започваща утре на индонезийския остров Бали, отбелязва Франс прес.

"На една среща на върха трябва да водиш разговори и да позираш за снимки. А сега с кого би говорил и се снимал той?", пита се руският политолог Алексей Малашенко, който "не е изненадан" от взетото решение. Така, избирайки да не пътува до Индонезия, руският президент си спестява унижението от евентуален леден прием, но има опасност да изолира още повече страната си, на която вече са наложени тежки санкции от Запада.

Защото независимо от присъствието му неговата офанзива в Украйна ще доминира в дневния ред на Г-20 - конфликтът, гневно осъждан от западните страни, предизвика или изостри редица световни кризи, по-специално икономическата и климатичната.

"Това ще е основната тема в изказванията", изтъква Фьодор Лукянов - политолог, близък до властовите среди в Русия. Но "какво би могъл да каже (Путин)? Позицията му се знае, тя няма да се промени, както и тази на другия лагер - казва той пред АФП. - Каква полза да ходи там?".

Кремъл обясни отсъствието му с работния график, който задържа Владимир Путин в Русия, без обаче да уточни какъв ангажимент му пречи да участва в една от най-важните срещи на върха в глобален план.

Путин дори няма да говори пред участниците чрез видеовръзка, съобщи Кремъл, докато украинският президент Володимир Зеленски се очаква да вземе думата два пъти, при все че страната му не членува в Г-20.

Москва впрочем ще изпрати на остров Бали делегация начело с външния министър Сергей Лавров, който през юли напусна предсрочно среща на първите дипломати от Г-20, след като бе обсипан с критики.

Отсъствието на Путин  обаче издава "чувството за безизходица", царящо сред действащите лица в украинския конфликт, "на първо място сред руското ръководство", коментира независимият руски политолог Константин Калачов. 

И наистина, близо девет месеца след началото на руската агресия Киев и Москва не водят никакви преговори помежду си. 

След като западните страни му обръщат гръб, Путин предпочита вече контактите с онези, които имат исторически връзки с Русия или споделят политиката ѝ, отхвърляща САЩ, вместо да води дискусии в международни организации, в които Москва е все по-силно изолирана.

"В очите на Путин отказът да замине за (срещата на) Г-20 не означава това да попречи на Русия да развива отношения с неутралните страни", подчертава Татяна Становая, ръководител на аналитичния център "R. Politik".

"През последните месеци Путин бе твърде активен, той се мъчи да изгради един антиамерикански свят (. . .), една антизападна коалиция", добавя тя.

Дали обаче тези усилия ще са резултатни, при положение че дори традиционните съюзници на Москва са разтревожени от офанзивата й в Украйна и от последиците за световната икономика и продоволствената сигурност?

Лидерите на Китай и на Индия примерно - страни, поддържащи тесни връзки с Русия, публично отправиха укори към Путин. 

И на среща на върха в Казахстан през октомври руският държавен глава призна "загрижеността" на постсъветските страни след нападението срещу Украйна.

Отсъствието на Путин може да покаже, че Москва "вече не участва изцяло в процесите, с които са ангажирани основните международни лидери", посочва Константин Калачов. С изключение на конфликта в Украйна Русия по думите му вече е "изключена" от обсъждането на другите големи проблеми. 

БТА