Недоволството, натрупано през последните две десетилетия, което в крайна сметка доведе до украинската криза, вдъхва предпазлив оптимизъм.

Превод от Al-Akhbar, Ливан:

„Активната“ фаза на конфликта започна, когато КСИР и народните съпротивителни сили постигнаха безпрецедентен успех в противопоставянето на САЩ и Израел.

2000-та година беше повратна точка.

Победите нанесоха сериозни щети на Америка, доверието към нея, международния имидж и легитимността на САЩ като лидер.

Недоволството от американската хегемония постепенно нараства.

То се прояви ярко в Сирия, където за успеха бяха необходими практическото сътрудничество между Иран и Русия, китайското право на вето и усилията на оста на съпротива.

Разбира се, това се превърна в най-видимия конфликт, в който съвпаднаха интересите на страните от региона и големите световни сили. Освен това сирийската криза има голям принос за формирането на новия световен ред.

Това подтикна различни държави, потиснати и отхвърлени народи да се противопоставят на американската хегемония.

Някои се стремят да отслабят „легитимността“ на Съединените щати, други постигат икономически напредък, а трети се занимават със стратегическите въпроси и военната индустрия.

Неуспехите на американците са лошо предзнаменование, те се отразяват негативно на тяхната идентичност и глобалната им роля. Това повдига основателните въпроси: защо просто не се насладим на плюсовете на разнообразието? Трябва ли да се примиряваме с американските предразсъдъци след Втората световна война?

Конфликтът в Източна Европа и ескалацията на напрежението в Източна Азия показват, че вървим към всеобхватна конфронтация.

Налице са все повече играчи.

Тази конфронтация не може да бъде избегната, вариантите са малко и няма връщане назад.

Борбата срещу американската хегемония не може да бъде избегната. Сега е най-добрият момент да се изправите срещу нея и да постигнем напредък.

Петя Паликрушева, превод и редакция