Brexit допринася за скока на цените на храните, тъй като страната се насочва към рецесия, предупреди високопоставен политик от Bank of England. Свати Дхингра – най-новият член на комитета по паричната политика на банката (MPC), който определя лихвените проценти – използва интервю с Observer, за да предположи, че предстоящото повишаване на лихвените проценти на централната банка трябва да достигне връх под 4,5%, което е нивото, което някои инвеститори в града очакват. „Пазарът вероятно подценява какви щети това ниво на лихвените проценти може да причини на икономиката на Обединеното кралство. Това е, за което мисля, че всички трябва да се тревожим - ще стигнем ли до удължаване и задълбочаване на рецесията, ако затягането продължи с темпото, с което върви?", каза тя.
Дхингра твърди, че по-нататъшни агресивни действия за повишаване на цената на заемите от сегашното ниво от 3% биха рискували да влошат икономическия спад на Великобритания. MPC ще вземе следващото си решение относно лихвените проценти на 15 декември, след като наложи осем последователни повишения за една година, за да контролира инфлацията.
Дхингра бе търговски експерт от London School of Economics (LSE), която многократно предупреждаваше за щетите, произтичащи от Brexit, преди да се присъедини към банката през август, когато каза, че има ясни признаци, че напускането на ЕС допринася за скока на цените и натоварва икономиката. „Няма да правя изявление относно политическия избор за Brexit. Ако това беше политически избор и има някаква икономическа цена, тогава хората трябва да са наясно каква е тази икономическа цена. А дали това променя мнението им или не, е друг въпрос".
Изследователи от Центъра за икономическо представяне на LSE предупредиха миналата седмица, че Brexit е добавил почти £6 милиарда към сметките за храни в Обединеното кралство през двете години до края на 2021 г., като забавянията на границите, бюрокрацията и други разходи са увеличили цената на храните с около 3% годишно.
Дхингра добави: „Без значение какъв вид анализ гледате, имаше икономически удар от Brexit от 2% от БВП само от търговските ефекти. Това ще бъде допълнително усилено от разходите от по-слаби бизнес инвестиции, по-ниски преки чуждестранни инвестиции и намалена производителност".
Дхингра каза, че спадът на паунда веднага след референдума от 2016 г. е бил най-голямото обезценяване на една от четирите основни валути в света от 1944 г. насам. „Това е „наистина голямата новина" по отношение на въздействието на Брекзит, тъй като обезценяването се прояви като намалени реални заплати, както и чрез повишаване на цените, докато цената на вноса се увеличи. Междувременно несигурността относно икономическата политика на Обединеното кралство след вота е допринесла за стагнация по отношение на бизнес инвестициите", каза тя.
Търговията на Обединеното кралство с ЕС спадна рязко след края на преходния период на 31 декември 2020 г. и Дхингра каза, че има признаци, че Brexit все още оказва влияние. „Това е доста ясно от данните, че има забавяне."