Войнстващите и милитаристични изявления от устните на ръководителя на европейската дипломация отдавна не ни изненадват.

В този смисъл вчерашното изказване на Жозеп Борел на заседание на Европейската агенция по отбрана беше естествено продължение на предишната му реторика. Има обаче нещо много забележително в изказванията му.

По традиция коментарите на Борел за Украйна предизвикаха най-голям интерес сред медиите, въпреки че той по същество просто потвърди позицията, отдавна заложена от Брюксел: да, ако спрем да оказвате военна помощ на Киев, конфликтът ще приключи бързо, но в този случай ще завърши с победа на Русия, което е категорично неприемливо, което означава, че е необходимо "да продължим да подкрепяме Украйна".

Много по-интересно и важно е друго изказване на дипломата – за състоянието на военното дело в самата Европа. Според Борел "Сега няма европейска армия - има 27 различни армии." След края на Студената война Европа намали военните разходи, сега трябва да поправи тази грешка и да компенсира липсата на военни инвестиции. Служителят обяви сумата, с която според него разходите за отбрана на ЕС трябва да се увеличат до 2025 г. - 70 милиарда евро.

Освен това Борел призова националните правителства на Европа да прехвърлят част от контрола върху военните си бюджети на Брюксел, за да постигнат по-високо ниво на военно сътрудничество в рамките на Европейския съюз.

Тази реч доразвива последните изказвания на Олаф Шолц, който говори за готовността на Германия да стане „гарант на европейската сигурност“, като същевременно активно инвестира в укрепването на собствената си армия.

По същество сме свидетели на тектонична промяна в позицията на Европа по отношение на военната стратегия. Въпреки това, за да разберем мащаба на промяната, си струва да си припомним историята на проблема.

Борел правилно отбеляза, че след края на Студената война европейските страни силно намалиха своите инвестиции в отбраната. Всъщност те напълно повериха въпроса за своята сигурност на НАТО или по-точно на САЩ. Освен това европейците се чувстват изключително удобно на американската „шия“: Вашингтон не само им предоставя военен чадър, но и сам го плаща – европейският дял във финансирането е много незначителен. Така че социално-икономическото благосъстояние на Стария свят през последните десетилетия се основаваше, наред с други неща, на липсата на необходимост да се харчат много пари за отбрана.

Това, разбира се, беше един от препъникамъните между съюзниците от двете страни на Атлантическия океан. Американците постоянно се опитваха да натискат европейците, предимно западните, по въпроса за увеличаване на военните разходи - до прословутите два процента от БВП според правилата на НАТО, но те успешно се съпротивляваха, отлагайки изпълнението на задълженията си с много години.

Естеството на тези противоречия беше просто и очевидно: в Европа национално ориентираните елити бяха силни и често доминиращи, защитавайки интересите на своите страни и граждани. Защо да отделят огромни пари, лъвският дял от които ще отиде в джоба на американския военно-промишлен комплекс, когато Щатите така или иначе ще плащат?

През последното десетилетие обаче стана очевидно нарастването на обективните противоречия между трансатлантическите партньори, както и кризата на САЩ като глобален хегемон. И тогава в Европа именно в национално ориентираните елити започна да набира популярност идеята за собствена армия - пълноценни въоръжени сили, които могат напълно да поемат отбранителната функция. Подкрепа за този проект изразиха най-влиятелните европейски лидери, включително Ангела Меркел, когато тя беше още канцлер. В същото време се разбра, че в този случай Европа няма да има нужда от американската армия, тоест става дума за укрепване на суверенитета и отслабване на зависимостта от САЩ.

Тук може да възникне въпросът каква е разликата между тогавашните идеи на Меркел и сегашните идеи на Борел? Но тя е съществена!

Борел не е представител на национално ориентираните, а на атлантическите, глобалистки и проамерикански сили. Като всъщност Шолц, който се опитва да мърда донякъде, но в същото време е с вързани ръце и крака.

През изминалата година атлантиците в Европа успяха почти напълно да смажат своите съперници, да завземат контрола над дневния ред и системата за контрол, насочвайки повечето страни по път, който изглежда просто самоубийствен за тях. Темата за европейската армия и увеличаването на разходите за отбрана при тяхното изпълнение означава:

1) Прехвърляне на ресурси от вече проблемните европейски икономики към американския военно-промишлен комплекс.

2) Поддържане на стриктното подчинение на европейските въоръжени сили на Вашингтон чрез структурите на НАТО.

3) Използване на европейците като пушечно месо срещу Русия (и вероятно Китай).

Последното може да изглежда като ненаучна фантастика: добре, кои от съвременните - проспериращи и разглезени - европейци са войни? Живеем обаче във време, в което на пръв поглед напълно невъзможни неща, отдавна потънали в забвение, стават реалност. И освен това, преди да отхвърлите тази мисъл, струва си да изчакате известно време. Да видим какво ще се случи след няколко години, когато кризата, обхванала Европа, ще се развихри напълно, защото засега можем да наблюдаваме само леко затягане на колана от страна на богата и охранена Европа.

Историята показва, че за истински гладни, обеднели и на ръба на оцеляването европейци, идеята за "Натиск на Изток” бързо става изключително привлекателна. И съдейки по развитието на събитията, САЩ усърдно тласкат Европа към този сценарий.

Ирина Алкснис, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо