Западът се стреми да отслаби съюзниците на Русия чрез вътрешни безредици, пише Javan. Този проект се реализира в Иран и Китай, но е малко вероятно да бъде успешен. Стратегията за завличане на тези страни в „украинското блато” противоречи на техните национални интереси.

Превод от Javan, Иран: 

Западът, начело със Съединените щати, които с тревога следят изпълнението на прокламираната от китайското ръководство стратегия «КНР-2050» и които се опитаха да разиграят «тайванската карта» като противовес на тази стратегия, която завърши с пълен провал, сега изгражда нов проект, целящ да отслаби най-големия си съперник и очевиден съюзник на Русия в украинската криза.

Този проект включва традиционни механизми за разпалване на вътрешни противоречия в Китай. Именно такъв е планът, който Западът традиционно лансира срещу „непокорните страни“, когато всички други механизми и стратегии не работят.

И така, сега, след повече от два месеца вълнения в Иран, подкрепяни от западните разузнавателни агенции и техните сътрудници в страната, започваме да виждаме безредици в различни големи градове в Китай.

Тази стратегия работи по същия стандартен механизъм, многократно изпробван от Запада.

Стратегията включва всичко — от «лекции» и практически упражнения за приготвяне на коктейли Молотов до показване на карта на Китай, което, разбира се, отразява разделението по етнически признак. Картата постоянно се показва в неофициални медии и канали на т. нар. «опозиционни» социални мрежи.

Два информационни фона под един покрив

Веднага щом започнаха протестите в Китай, всички известни и популярни медии на Запад и в света, по-специално BBC, Guardian, France-Press и Associated Press, сякаш просто чакаха сигнал и веднага » се втурнаха в битката», като гладни булдози, които дълго време са държани оковани.

Едновременно започнаха да публикуват многобройни репортажи на подобни и сходни теми, като последователно преувеличаваха събитията от последните дни и почти винаги преувеличаваха мащаба на протестите.

Всичко това вече е отработвано многократно при отразяване на подобни събития в Украйна, Беларус, Иран, а сега е ред и на КНР.

В същото време споменатите средства за масово осведомяване често се фокусират върху част от китайското общество, която претендира да бъде образована, затова се стреми да получава информация не само от официални източници и медии, но и от т.н. «алтернативни» източници, често на английски.

Тези публикации отразяват събитията така, сякаш напълно са забравили за „подвизите“ на британската и френската полиция, за това как последните се отнасяха към демонстрантите под същата карантина преди година и половина-две.

Само през 2020 г. британската полиция арестува и изпрати в затвора над 150 човека, които излязоха на улицата, протестирайки също срещу карантинните мерки заради коронавируса (без да се броят тези, които бяха подложени на краткотрайни задържания и арести). А през 2021 г. британската полиция арестува и изпрати под следствие над 200 човека, след масовите протести, но не във връзка с ковид ограниченията, а за икономическата политика на британското правителство. В интернет можете да намерите много видеоклипове, показващи как британската полиция потушава протестите брутално.

Сега СМИ от западните държави акцетират върху безредиците в Китай, в Иран, въпреки факта, че в собствените им страни през последните месеци и седмици улиците на много градове се превърнаха в сцена на масови демонстрации и протести на граждани срещу политиката на правителствата им, срещу инфлацията и неефективните държавни мерки за ограничаване на подобни процеси.

Протестиращите в Европа обаче издигнаха много повече от икономически искания: съвсем наскоро повече от 70 000 души излязоха едновременно по улиците на чешката столица Прага, протестирайки срещу политиките на ЕС и НАТО.

„Украинско блато“ и страхът на Запада от нарастващата мощ на Китай

Проблемът се заключава в това, че през последните години Си Дзинпин се показа не само като способен политик и умел тактик: той, докато постоянно обръщаше внимание на решаването на вътрешните проблеми и подобряването на жизнения стандарт на хората, в същото време успя да ограничи агресивните действия на Съединените щати, включително по кризата в Тайван.

По същия начин именно под ръководството на Си Китай постигна впечатляващ успех в популяризирането на своя глобален икономически проект, наречен „Един пояс, един път“.

Всъщност това не е просто проект, а цяла стратегия, която освен това позиционира лично Си като мощен лидер в мащаба на Евразийския континент.

Всичко това се възприема като форма на унижение за американските чиновници, работещи при настоящия президент на САЩ Байдън, които не могат да се мерят с настоящия президент на КНР нито по харизма, нито по склонности и способности.

Сега в дневния ред на Запада е да отслаби страните, които са съюзници на Русия, чрез тактики на вътрешни безредици.

Понастоящем този проект се реализира както в Иран, така и в Китай, най-големите партньори на Русия в източните и западните части на азиатския континент.

Но проектът едва ли ще бъде успешен, тъй като подобна стратегия на Запада за въвличане на страните партньори на Русия в „украинското блато“ явно противоречи на националните интереси на тези държави.

С това са наясно както лидерите на тези страни, така и гражданите.

Петя Паликрушева, превод и редакция