Украинското "православие" е обречено на израждане.

На 1 декември президентът на Украйна Володимир Зеленски обяви намерението си да забрани дейността на Украинската православна църква на Московската патриаршия (УПЦ МП), единствената канонична православна структура в Украйна.

Говорейки на заседанието на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, Зеленски каза: „Съветът за национална сигурност и отбрана възложи на правителството да внесе във Върховната Рада законопроект относно невъзможността за дейност в Украйна на религиозни организации, свързани с центрове на влияние в Руската федерация." На следващия ден Зеленски обеща "нови стъпки" към "духовна независимост".

По-късно на сайта на президента на Украйна се появи Указ № 820, подписан от Зеленски, който въвежда в действие решението на Съвета за национална сигурност и отбрана „Относно някои аспекти на дейността на религиозните организации в Украйна и прилагането на персонални специални икономически и други ограничителни мерки (санкции)”.

Президентът на Украйна и Съветът за национална сигурност и отбрана наложиха санкции срещу собствените си граждани: бизнесмена Владимир Новински, свързан с УПЦ (по-рано беше ръкоположен за дякон); наместника на Киево-Печерската лавра митрополит Павел (Лебед); йерарси на УПЦ, които са в Крим; архиепископ Ровенковски и Свердловски Аркадий, администратор на Ровенковска епархия; митрополит Изюмски и Купянски Елисей и епископ Роменски и Бурински Йосиф.

Също така президентският указ установи двумесечен срок, през който украинските власти трябва да проверят уставните документи на УПЦ за връзки с Московската патриаршия, както и да проверят Националния Киево-Печерски историко-културен резерват за правилното му използване. Украинските власти не крият, че възнамеряват да предадат Лаврата на "Православната църква на Украйна" (ПЦУ).

По думите на председателя на Комисията по хуманитарна и информационна политика на Върховната Рада Никита Потураев, в близко бъдеще Радата ще гласува за законопроект № 8221 за забрана на дейността на Руската православна църква (РПЦ), нейните клонове и организации в Украйна, и за законопроект № 8262 за опростяване на условията за преминаване на енориите на УПЦ в ПЦУ.

Службата за сигурност на Украйна започна масови обиски в църкви и други обекти, принадлежащи на Украинската православна църква. Кировоградският митрополит Йоасаф (Губен) е обвинен в подривна дейност. По-рано бе обвинен Тулчинският и Брацлавски митрополит Йонатан (Елецких), който по-късно беше хоспитализиран в Националния институт по сърдечно-съдова хирургия „Н. Амосов“ в Киев.

Срещу духовенството се образуват наказателни дела, в църквите се подхвърля литература, разобличаваща предполагаемото сътрудничество на УПЦ с Русия. Според Андрий Юсов, говорител на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна, украинските специални служби възнамеряват да използват арестите на свещеници на УПЦ, за да ги разменят срещу украински военнопленници в Русия.

Целта на всички действия на украинските власти е изтеглянето на УПЦ от правното поле, преминаването на епархии и енории към ПЦУ, която няма институционална връзка с Московската патриаршия.

Разцеплението като геополитически инструмент

Украинската православна църква (УПЦ) е автономна църква с права на широко самоуправление, която е под юрисдикцията на Московската патриаршия. Създадена е през 1990 г. чрез отделяне на епархиите, разположени на територията на Украинската ССР. След разпадането на СССР властите на независима Украйна подкрепиха опитите за разцепление в рамките на УПЦ с цел създаване на Църква, „независима“ от Русия. През 2018 г., след незаконната намеса на Константинополската патриаршия, под пряк политически натиск от САЩ, беше провъзгласена „автокефална“ Православна църква на Украйна (ПЦУ) – разколническа сектантска националистическа организация.

Православната църква е единствената институция, която след 2014 г. обедини жителите на Русия и значителна част от жителите на Украйна. За завършването на изграждането на пълноценен антируски националистически проект в Украйна, УПЦ е пречка, която с осъществяването на този проект не може да не бъде премахната. Това следва както от логиката на самия проект, така и от интересите на външнополитическите играчи, които контролират действията на украинските власти. На първо място, говорим за Съединените американски щати.

От началото на руската специална военна операция натискът върху УПЦ се засили. Украинските власти решиха да използват ситуацията, за да унищожат УПЦ във формата, в която е съществувала преди. Много свещеници бяха арестувани. Като пример можем да цитираме съдбата на протойерей Андрей Павленко, настоятел на катедралата "Св. Тихвин" в Лисичанск.

Той е арестуван преди повече от шест месеца на територията, контролирана от Киев, и е обвинен в държавна измяна. Роднини, отчаяни от опитите да освободят свещеника по друг начин, молят той да бъде включен в списъците за размяна на ...военнопленници.

На 27 май 2022 г. в Киев се проведе събор на УПЦ, който обяви независимост от Московската патриаршия, отказа да почете предстоятеля на Руската църква патриарх Кирил и реши да възстанови варенето на миро. Тези стъпки ясно показват опит УПЦ де факто да стане автокефална. В същото време йерарсите на УПЦ не скъсаха с Руската православна църква, а в Москва реагираха сдържано на срещата в Киев.

Струва си да се отбележи, че това, което по-късно беше наречено "събор", първоначално беше анонсирано като събиране на епископи, духовници, монаси и миряни. 15 епархии на УПЦ не изпратиха свои представители на тази среща. Легитимността на тази среща от гледна точка на църковните канони е изключително съмнителна.

Последствията

Йерархията на УПЦ взе курс на сътрудничество с украинските власти, помощ на въоръжените сили на Украйна и участие в информационна кампания срещу Русия. Това обаче не доведе до отслабване на натиска върху тази институция. В резултат на това тя е изправена пред перспектива на унищожение: чрез извеждане от подчинение на епархии и енории и преминаването им към ПЦУ. За Украйна няма смисъл от съществуването на църква, претендираща за автокефалия, която освен това поддържа връзки с Русия, ако вече има ПЦУ.

В Украйна трябва да очакваме нова вълна от гонения на йерархията, свещениците и миряните на УПЦ. Йерархията на УПЦ ще бъде принудена да заема все по-антируска позиция, да се обединява с ПЦУ и да прекъсва църковното общение с Московската патриаршия. Украинските православни ще бъдат изправени пред избор – преминаване към неканонична националистическа „църква“ или съществуване във формата на преследвана „катакомбна“ църква.

Действията на украинските власти срещу УПЦ показват, че войната в Украйна има ясно религиозно измерение. Западът и украинските власти правят всичко, за да унищожат каноничното православие и да превърнат останките от църквата в инструмент на украинската национална държава.

Тъй като тази държава по дефиниция е антируска и има за цел да се интегрира със Запада, чиято идеология вече е несъвместима нито с православието, нито с други традиционни религии, украинското „православие“ е обречено на израждане, превръщайки се в религията на Антихриста.

Превод: ЕС, Поглед.инфо