Вече се говори за смяната му.

Дългото интервю на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни пред британското списание The Economist предизвиква смесени чувства. От една страна - оптимизъм, защото самата реторика на Залужни е изпълнена с песимизъм, от друга - завист и страх.

Интервюто, разбира се, вече е разкъсано на цитати, бяха изскубнати най-„вкусните“ за публиката неща от него.

Два от тях са доста стандартни. Първо, чисто идеологическото послание на политическите украинци: да се убиват руснаците. Тук няма нищо по-ново от мухъла по оградата. Оградата - Украйна - изначално е издигната, за да пречи на Русия. Мухълът - русофобията - изначално се отглежда като смисъл на съществуването на Украйна.

Цялата основа на украинската държавност всъщност не е в самоопределянето й като част от нещо („Украина це Европа“ - Европа не се стреми към това), не в обозначаването на собствения си суверенитет (защита на интересите на украинския народ - земята, например, в Украйна, на кого е продадена?) , а тъкмо в отрицанието: Украйна е "анти-Русия".

Второ, търсенето на нови оръжия. „Имам нужда от 300 танка, 600-700 бойни машини на пехотата, 500 гаубици“ и тогава нещата ще се решат. Е, все още има нужда и от противовъздушна отбрана, и още от всичко останало по малко.

Съвсем неочаквана беше похвалата към Суровикин. Ето, така да се каже, казват те, благороден командир като при Петър Велики. Въпреки това, когато се гледа в контекста, това е доста двусмислен комплимент. „Един поглед към Суровикин е достатъчен, за да разберете: или изпълнявате задачата, или ще имате големи проблеми“, казва Залужни. Но в същото време добавя, че във въоръжените сили на Украйна авторитетът на командирите се крепи „не на бицепси и юмруци“, а на талант и интелектуални способности.

Съдейки по „окопната правда на ВСУ“, която се появява в мрежата, това, разбира се, е лукавство, но може да се разбере. Е, плюс към това Залужни казва, че е уволнил десет генерали и един от тях дори се е самоубил и след това сега напълно вярва на своите генерали. Това какво е, не е ли като "големите проблеми", ако задачата не е изпълнена?

Интересна е и оценката на извършената мобилизация в Русия. Тя, според Залужни, е „сработила“.

„Не е вярно, че проблемите им са толкова ужасни, че тези хора няма да се бият. Те все още представляват проблем за нас“, казва Залужни. И с това всъщност се противопоставя на периодично появяващите се съобщения, че с мобилизираните в руската армия всичко е зле. И веднага признава ефективността на руските удари по енергийната инфраструктура на Украйна. Поне на ниво, че ако „съпругите и децата на войниците започнат да замръзват“, тогава ще започнат проблеми с новия резерв за въоръжените сили на Украйна и с морала на военните.

Залужни обективно оценява възможностите на руската армия по отношение на провеждането на настъпление. По-специално той говори за риска от операция от Беларус с достъп до Киев: „Не се съмнявам, че те ще се опитат да превземат Киев отново“. И като цяло той смята, че зимните месеци ще бъдат повратна точка - особено го тревожи възможността руската армия да започне настъпление в края на януари. До този момент въоръжените сили на Украйна, очевидно, нямат време да се подготвят и да получат допълнително оборудване и оръжия.

Залужни казва за необходимите оръжия: „Ако не го получим, разбира се, ще се бием докрай. Но, както каза един филмов герой, „не мога да гарантирам за последствията“.Последствията не са трудни за предвиждане. Това е, което трябва да направим." И отново той оценява ситуацията съвсем обективно: „С такива ресурси не мога да провеждам нови големи операции, въпреки че в момента работим по такава. ... Получавам това, което получавам, но е по-малко от това, от което имам нужда.“

Залужни има и оценка на сегашната ситуация: руската армия изтощава и изтощава украинската по цялата линия на съприкосновение, пречейки на въоръжените сили на Украйна да се прегрупират и да натрупат сила.

Не може еднозначно да се каже, че песимистичните оценки на Залужни са своеобразен сигнал за готовността на украинските политици да „закрият сергията“, докато не настъпят последствията, които „не е трудно да се предвидят“. Но има ясен намек за това. Сгъването на сергийката, разбира се, няма да бъде допуснато, докато този конфликт остава икономически изгоден за главния бенефициент - Съединените щати.

И дори за намеци ги чака наказание - не напразно се говореше за смяната на Залужни.

Дмитрий Попов, Превод: ЕС, Поглед.инфо