През последните дни в социалните мрежи и медиите се разпространи добро настроение, породено от прогнозите за предстоящото предаване на Бахмут от украинските войски.

Въпреки това, според Евгений Пригожин, основателят на ЧВК Вагнер, ситуацията е далеч от оптимистичните очаквания на широката общественост.

Битката за стария руски град Бахмут е в разгара си. Врагът непрекъснато хвърля нови сили, оказва ожесточена съпротива и затова не е необходимо да се очаква ранно превземане на това селище. Това каза предприемачът, основател на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин, чийто аудиозапис на коментара беше публикуван от пресслужбата на неговата компания "Конкорд".

Според Пригожин сега в града се води ожесточена битка. Врагът няма да се предаде или да отстъпи.

"Не разбирам откъде идват тези глупости. Във всички посоки врагът е активиран. Извлича нови и нови резерви. Всеки ден към Бахмут се приближават от 300 до 500 нови бойци. Артилерийският огън се засилва всеки ден. Всеки ден на север има тежки боеве. Няма предпоставки за обкръжаване на противника в северните райони", заяви създателят на ЧВК.

"Щурмуват се къща след къща, квадрат по квадрат, тече най-тежката бойна работа. Откъде идват слуховете за някакво обкръжение, за нещо друго - изобщо не е ясно", каза още той.

"Бахмут няма да бъде превзет утре. Защото има голямо съпротивление, смилане. Месомелачката работи. За да работи правилно месомелачката ... невъзможно е изведнъж да я вземете и да започнете да празнувате. Скоро няма да има празник", категоричен бе още той.

"И затова няма абсолютно никакъв смисъл да вразумявате и деморализирате всички с неизпълними обещания. Човек има чувството, че всички са избягали тук, няма никой, Украйна е празна, а ние си говорим за нещо. Не можем да влезем. Желаещите - каня всички! Напред! Грабвайте оръжията и да тръгваме! Да хванете обкръжения враг за задницата", призова още Пригожин.

Откъде дойде позитивизмът?

Това твърдение е в пълен контраст с непринудено-добродушните коментари, които напоследък се появяват в блогове и медии.

Заслужава да се отбележи, че оптимизмът не се появи във вакуум. След превземането на Соледар в началото на януари ЧВК "Вагнер" уверено се придвижват напред, стъпка по стъпка, прекъсвайки комуникационните линии с гарнизона на Бахмут.

Офанзивата, въпреки че се провежда повече от месец, не заглъхна. През последните дни "музикантите" превзеха село Красная гора и започнаха боеве в Парасковиевка (и двете селища са в съседство със северните покрайнини на Бахмут).

На 14 февруари стана известно, че "оркестърът" е пробил отбраната на Въоръжените сили на Украйна на територията на гробището, разположено в южната част на града. Всъщност "Вагнер" хвана врага в клещи, притискайки украинските позиции от север и юг и в същото време заобикаляйки града в близките предградия.

Настъплението се извършва на фона на съобщенията за големи загуби на противника. Интензивната психологическа битка, която се разигра между Пригожин и президента на украинския райх Владимир Зеленски, добави към интригата. На 3 февруари създателят на ЧВК призова лидера на Украйна да не дава заповед за напускане на града.

"Мнозина се обръщат към Вас с молба да изтеглите войските от Бахмут. Не правете това. Бахмут е основното събитие на тази война. Трябва да продължим да се борим. Ще проявите малодушие. Вече няма да бъдете уважаван", каза тогава Пригожин.

А още на девето число в интервю за германското издание на Der Spiegel Зеленски заяви, че не е съгласен с разпространеното на Запад мнение, че е по-добре въоръжените сили да напуснат града. Евгений Викторович постигна целта си: бившият комик реши да запази руините на Бахмут до последно.

Естествено, огромните загуби на въоръжените сили на Украйна в тази битка не са тайна за никого, включително за западните медии и анализатори, които също се четат от тази страна на фронта.

"Забраната за влизане в Артьомовск (Бахмут) на доброволци може да е прелюдия към предаването му от Въоръжените сили на Украйна. Според The New York Times те спряха да пускат хуманитарни работници и цивилни в града от вчера", Яков Кедми, бивш офицер от израелското разузнаване, коментира хода на събитията в своя канал в Telegram.

Радостните очаквания на патриотите се засилиха, след като в социалните мрежи се разпространи слух за обкръжението на 1500 украински войници в Бахмут. Всъщност грубото изявление на Пригожин беше отговор на запитване на една от медиите, която поиска да изясни дали тази информация е вярна.

Тежко и кърваво

Но ако „музикантите“ наистина напреднат, въоръжените сили на Украйна понасят огромни загуби и Зеленски трябва да спори за необходимостта да запази града не само с ръководството на въоръжените сили на Украйна, но и да обясни позицията си на западните спонсори , тогава какъв е проблема?

Проблемът е, че частна военна компания сама води офанзива срещу украинската армия. Това не означава, че частите на руската армия в други участъци на фронта не правят нищо и не стрелят по врага. Не, борбата се води и на други фронтове.

Но голяма и успешна офанзива сега е в ход само в района на Бахмут. Нито в района на Угледар, нито в района на Харков нашите войски не успяха (поне засега) да пробият отбраната на противника и да му създадат сериозни проблеми, които украинският Генерален щаб не може да пренебрегне.

Поради това украинското командване има възможност да маневрира с резерви, като ежедневно хвърля в Бахмут почти батальон пехота (същите 300–500 души, за които говори Пригожин).

И въпреки че куп щурмова пехота от затворници и високопрофесионални войници по договор, обслужващи тежки оръжия, от ПТУР и минохвъргачки до гаубици и фронтови бомбардировачи, показа изключителна ефективност, украинският режим просто залива "Вагнер" с месо.

Битката за Бахмут е битка на изтребление в най-чистата си форма. "Цариград" вече отбеляза, че за Украйна дори пълната загуба на града няма да бъде сериозно поражение, тъй като въоръжените сили на Украйна могат да се оттеглят към следващата линия на отбрана, минаваща през градовете Славянск - Краматорск - Дружковка.

За Русия превземането на града (по абсолютно същите причини) не е стратегически успех. Но и за украинците, и за нас победата в тази кървава месомелачка се превърна в принципен въпрос.

Скоро е годишнината от началото на СВО, което означава, че хората от двете страни на фронта по един или друг начин ще започнат да обобщават някои резултати. Това е просто психология: човешката глава е така устроена, че от време на време трябва да поглеждаме назад и да оценяваме пътя, който сме изминали. А кръглите дати са етапи, които активират този инстинкт.

Съответно за Украйна е изключително важно руснаците да нямат значителни успехи до този момент. Ние, напротив, ще се радваме да имаме пример за нова победа.

Тук можете да зададете въпроса защо Зеленски няма да позволи на въоръжените сили на Украйна да се оттеглят на резервни позиции? Най-вероятно, защото той просто не вижда причина да улесни живота на "защитниците" на химерата, наречена Украйна. За него няма значение къде точно ще бъдат убити тези хора: в развалините на Бахмут или в развалините на Краматорск.

Друг е въпросът, че Донбас не е безкраен и с всяко отстъпление зад гърба на украинските въоръжени сили остава все по-малко терен, който е идеален за отбрана.

Тилови изводи

Потокът от оптимистични прогнози беше резултат от факта, че коментатори и наблюдатели прехвърлиха опита от предишни успехи в Бахмут: превземането на Северодонецк, Лисичанск, Соледар. Във всички случаи врагът изоставя градовете, когато се озовават в „чувал“ на оперативно обкръжение.

Нюансът е, че истинската война е различна от стратегическата игра срещу компютър. При цялото стереотипно военно мислене, в зависимост от текущите цели, командването при подобни обстоятелства може да вземе диаметрално противоположни решения.

И ние, между другото, вече видяхме това, когато въоръжените сили на Украйна заповядаха на гарнизона на Мариупол да седне в обсада и да задържи руските войски възможно най-дълго.

Отново градските битки са в най-трудната категория. Защитата на къщата на Павлов по време на битката при Сталинград продължи 58 дни - почти два месеца, въпреки факта, че германците извършваха няколко атаки всеки ден. Въпреки това защитниците на къщата успяха да го задържат.

Затова и журналистите, и блогърите трябва да намалят интензивността на емоциите за момента. А що се отнася до останалите руснаци, които не пишат новини, а четат, гледат, слушат - не трябва да падате духом, но и да нямате големи очаквания. Тази война е голяма, в нея ще има успехи и провали. Но във всеки случай нашата кауза е справедлива, победата ще бъде наша!

Влад Шлепченко, Превод: СМ, Поглед.инфо