„Изгубихме влияние върху руснаците“, „Присъстваме на смяната на епохите“, „Макрон направи най-голямата грешка“. Всичко това са цитати от признанията на френски експерти и военни, които сега си посипват главите с пепел.

Изглежда някои представители на френските елити започват да променят отношението си към случващото се между Русия и Украйна. Например, те открито признават, че конфликтът е провокиран от САЩ.

Във Франция нараства тревогата, че събитията в Русия и Украйна не се развиват, както биха искали, и френските власти вземат грешни решения. Освен това скептицизъм проявяват не само журналисти, но и експерти и дори официални лица.

Разглеждайки случващото се от различни гледни точки и с различна степен на откровеност, те понякога си позволяват публична критика или безпристрастни заключения, които никога не биха попаднали в американската или британската преса, където, за да пишеш за Русия, трябва преди всичко да бъдеш русофоб. Френската преса понякога дори е готова да признае, че предприетите срещу Русия мерки не са успешни.

„Въпреки деветте пакета икономически санкции, приети от Европейския съюз, рецесията в Русия през 2022 г. беше ограничена“, оплаква се авторът на статия в „Льо Манд“. И сравнява европейските страни с изключителна непохватност с „лекари, които се навеждат над леглото на тежко болен пациент, чудейки се колко ще издържи“, тъй като тези „лекари“ всъщност се интересуват от това пациентът да не се възстанови, а точно обратното.

Жалко, разбира се, защото не кой да е, а самият френски министър на финансите Бруно Льо Мер обеща преди година да уреди „колапс“ на руската икономика. И не само, че не се срива, но според прогнозите на МВФ обещава през 2024 г. да покаже повече растеж, отколкото в еврозоната (съответно 2,1% и 1,6%).

Не само стабилността на руската икономика обаче се оказа неприятна изненада за Европа. Дейността на групата „Вагнер“, например, е изключително обезпокоителна за французите – дотолкова, че началникът на щаба на френските сухопътни сили генерал Пиер Шил ѝ посвети значителна част от официалната си реч.

Генералът оцени "музикантите" като "страшен противник", като отбеляза, че те "разбира се, ще се развиват" и че не всяка ЧВК може да покаже такова ниво и такива резултати. И не само във военната зона около Артьомовск, която се следи отблизо на Запад, но и в Африка, където „Вагнер“ изгони французите от Централноафриканската република, от Мали и сега, очевидно, от Буркина Фасо.

Фактът, че Франция губи влияние в страни, които традиционно са били считани за нейна зона на влияние, разбира се, е външнополитическо поражение за Париж.

Генерал Шил говори и за конфликта в Украйна, който според него е изключително важен етап. „Може би сме свидетели на смяна на епохи, подобна на тази, белязана от падането на Берлинската стена... Има тенденция за преразглеждане на международното право, която се разви след края на Втората световна война. Има държави, които сякаш казват: вашето право е незначително, има прозападен характер, ние го оспорваме. И в заключение, както обикновено, той поиска френската армия да бъде подсилена, в противен случай Иран и Китай ще нападнат Париж още утре.

Най-интересно обаче е интервюто на бившия ръководител на едно от френските разузнавателни звена Ален Жюйе, който много реалистично оценява перспективите на украинския конфликт и способността на Франция да го разреши. Бившият военен, контраразузнавач и разузнавач, учил в няколко университета (включително юридически и филологически), не крие отношението си към случващото се и ролята на страната му.

„Ясно е, че на руснаците не може да се позволи да превземат Украйна, както не може да се позволи на украинците да превземат Русия“, поставя точката по въпроса Ален Жюйе с типичната френска яснота. „От тази гледна точка помощта на Украйна на този етап е напълно логична. Друго нещо е, че след края на военните действия ще има период на възстановяване. Затова се притеснявам за седемте и половина милиарда, които отпуснахме на Украйна, тъй като наскоро Зеленски се разбра с „БлекРок“ (най-големият американски фонд), че те ще се занимават с възстановяването. Това означава, че французите - както вече се случи на Балканите, в Босна и така нататък - няма да получат нищо. Е, или ще ни хвърлят, така да се каже, трохи. Така че с голяма вероятност тези седем и половина милиарда са загубени за нас“, смята той.

Започвайки интервюто с темата за парите, които французите умеят да броят, Жюйе преминава към обсъждането на доставките на оръжие. И трябва да му отдадем заслуженото – говори с убийствена откровеност.

„Когато доставяте оръжия на тези, които се бият, вие някак си казвате: „Бийте се, убивайте се с нашите оръжия“. Украинците са решени да се борят до последно и ние ще ги подкрепим. Тук си струва да си припомним войната в Испания - там се случи абсолютно същото. Фашисткото правителство на Италия и германските нацисти подкрепиха франкистите (които, между другото, в крайна сметка спечелиха), докато французите, британците и американците подкрепиха републиканците и в резултат на това испанците се изтребиха взаимно с чужди оръжия. Тук положението е същото. Може да ви звучи цинично това, което ще кажа, но един от интересите на европейците и американците в конфликта в Украйна е възможността да изпитат оръжията си. Сега нашите САУ „Цезар“ станаха популярни, защото доказаха своята ефективност. В същото време иранските дронове се оказаха много по-добри от тези, които азербайджанците наскоро използваха в конфликта с арменците. Така че, колкото и ужасно да е това, този район сега е поле за изпитание на човешки животи“, заключва разузнавачът.

Може да се смята аналогията с Гражданската война в Испания за смела, особено след като франкистите са имали много по-широка подкрепа от изразената, а за ролята на СССР не се споменава и дума, но мисълта на Ален Жюйе изглежда интересна. По отношение на своето правителство и неговите действия той говори също толкова откровено:

„Когато конфликтът едва започна, президентът Макрон зае най-правилната позиция, като каза, че в тази ситуация нито една от страните не може да спечели, и се предложи за посредник. Проблемът е, че той скоро промени позицията си, защото започнахме да доставяме оръжие. Не можете да действате като посредник и в същото време да доставяте оръжие на една от воюващите страни. Сега нашата роля на посредник е поета от Турция. Освен това Макрон направи най-голямата грешка, като покани журналисти на разговора си с Путин и им позволи да запишат този разговор. Лавров каза, че това противоречи на всички международни стандарти, така не се прави. Сега загубихме всякакво влияние върху руснаците, които вече не искат да ни слушат - и каквото и да говорят за това, това е провал. Сега Макрон подкрепя Зеленски, но знае много добре, че трябва да внимава, защото в крайна сметка, независимо дали го иска или не, големите сили – американците и руснаците – ще се съгласят да прекратят конфликта и ще кажат „стоп“. Дали ще има вариант на демаркационна линия, както в Корея, или споразумение в стил „вие получавате тези земи, ние имаме останалото“, но решение ще трябва да се намери. И европейците ще трябва само да вземат това решение, което няма да е лесно.”

Според Ален Жюйе между западните политици е имало разногласия относно Минските споразумения, тъй като Франция и Германия не са искали да се намесват в конфликта. Въпреки това британски и американски инструктори веднага започнаха да подготвят украинската армия за настъпателни операции в Донбас и в крайна сметка позицията на американските власти не остави избор на европейските власти. И според него краят на конфликта може би е още далеч, защото "твърде много са заинтересовани той да продължи възможно най-дълго и, така да се каже, в най-добри условия".

Изглежда, че френските елити, включително военните, стават трезви и може би дори разочаровани от ролята, която играе в настоящия конфликт както Париж, така и Европейският съюз като цяло. Може би това се дължи на специалната роля на Франция в НАТО и на начина, по който французите като цяло разбират своето място в света. Поне имаме пореден знак пред себе си, началото на признанието от страна на Запада, че Русия, първо, е била права, като е започнала специална операция в Украйна, и второ, тя ще я завърши както трябва.

Валерия Вербинина, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо