„Приемането на грузинския вариант на закона за чуждестранните агенти би било неблагоприятно развитие за Грузия и нейния народ и ще противоречи на стремежите на Тбилиси за членство в ЕС", каза в изявление върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел.
„Във вторник грузинският парламент прие на първо четене новия закон за прозрачност на чуждото влияние. Това е много лошо развитие за Грузия и нейния народ. Този закон е несъвместим с ценностите и стандартите на ЕС. Той противоречи на обявената от Грузия цел за присъединяване към Европейския съюз" каза върховният представител на ЕС по външната политика. Той също така призова "да се зачита правото на хората на мирен протест".
Според Борел „законът в сегашната си форма рискува да окаже смразяващ ефект върху гражданското общество и медийните организации, с негативни последици за много грузинци. Окончателното приемане на законопроекта може да има сериозни последици върху нашите отношения".
През февруари грузинският парламент регистрира две версии на законопроекта за чуждестранните агенти, грузинска и американска, като последната е превод на Закона за регистрация на чуждестранни агенти на САЩ. Според грузинската версия чужд агент се определя като юридическо лице, включително медия, което получава повече от 20% от финансирането си от чуждестранни източници. Законопроектът няма да важи за физически лица, докато американският вариант важи както за юридически, така и за физически лица и предвижда наказателна отговорност.
Инициативата за закрепване на концепцията за чужди агенти в закона предизвика сериозни критики както от опозицията в Грузия, така и от западните политици. Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили обеща да наложи вето на законопроекта, ако бъде приет.
Неговите инициатори, общественото движение "Силата на народа" и лидерите на управляващата партия "Грузинска мечта", твърдят, че законът е необходим, за да се гарантира прозрачността на субектите, финансирани от чужбина. Те планират да отнесат законопроекта до Венецианската комисия, след като бъде приет на първо четене.
На 23 юни срещата на върха на Европейския съюз даде статут на кандидатки на Украйна и Молдова, но отложи това решение по отношение на Грузия, заявявайки, че редица критерии все още не са изпълнени. Според някои експерти отказът се дължи на нежеланието на Грузия да се присъедини към европейските колективни антируски санкции.