Чехия и Литва се откъснаха от другите европейски страни и възприеха по-настъпателен подход към отношенията с Тайван. Техните действия тестват единството на политиката на Европейския съюз (ЕС) за Китай и силата на единния пазар.
По-нататък през март Маркета Пекарова Адамова, председател на Камарата на депутатите на Чехия, планира да посети Тайван. Посещението ѝ ще бъде най-новата демонстрация на подкрепа за Тайван от страна на чешки политик, пише Emerging Europe.
Литва също предприе стъпки в подкрепа на Тайван и изрази критика към нарушенията на човешките права в континентален Китай. Вследствие на това Вилнюс се сблъска с мощна икономическа принуда от страна на Пекин, което вкара и други членки на ЕС в конфронтация с Пекин.
Правителствата на Чехия и Литва имат история на срещи с високопоставени тайвански и тибетски лидери, които Китай смята за заплаха за териториалната му цялост и признаването на доктрината за „единен Китай“ от Запада.
Чехия
Вацлав Хавел имаше главно участие в Кадифената революция в Чехия през 1989 г. и стана президент на страната след падането на комунизма. През януари 1990 г. той покани лидера на тибетското правителство в изгнание, 14-ия Далай Лама, да посети Чехословакия. Пекин гледа на Далай Лама като на сепаратистка персона нон грата.
Хавел призова също така Тайван да получи място в Организацията на обединените нации (ООН) в реч пред Общото събрание на ООН и прие бившия президент на Тайван Ли Тенг-хуей и министър-председателя Лиен Чан. Неговата публична подкрепа за Тибет и Тайван антагонизира Пекин и даде тон за това как Чехия се ангажира с Китай.
През 2013 г., същата година, когато Брюксел прие Стратегическата програма за сътрудничество ЕС-Китай 2020, Милош Земан стана президент на Чехия и започна да търси по-близки отношения между Прага и Пекин по икономически причини. Земан направи Йе Дзиенмин - председател на конгломерата China Energy Company Ltd (CEFC), съветник и CEFC започна поредица от на пръв поглед озадачаващи придобивания в Чехия, вкл. на футболен клуб и пивоварна.
По настояване на Земан Чехия се включи в инициативата на Пекин за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа (Китай-ЦИЕ).
Поредица от скандали и чешката вътрешна политика направиха новата китайска стратегия на Земан противоречива. Беше разкрито, че CEFC се основава на схема на Понци и обяви фалит, а Йе беше задържан в Китай и изчезна. Търговският баланс на Чехия с Китай стана по-неблагоприятен.
За да се противопостави на Земан, либералният кмет на Прага Зденек Хржиб отмени споразумението за побратимяване с Пекин и го замени с ново споразумение с Тайпе, развя тибетско знаме и се срещна с тайванския президент Цай Инг-вен. Четирима преподаватели от Карловия университет в Прага бяха уволнени за приемане на тайни плащания от китайското посолство в очевиден опит да повлияят на чешките академични среди и политика
Чешкият парламент поддържа по-скептична гледна точка към Китай от Милош Земан и заради това се създаде разрив с правителството. Когато президентът на чешкия сенат Ярослав Кубера обяви, че ще посети Тайван през 2020 г., Земан го призова да отмени пътуването и поиска изявление от китайското посолство, което той след това предаде на Кубера. В изявлението се описват подробно начините, по които пътуването може да навреди на чешко-китайските отношения.
Кубера междувременно почина от инфаркт и неговият наследник Милош Вистрчил реши да осъществи посещението. Въпреки категоричните предупреждения от страна на Китай, Вистрчил каза, че не е усетил натиск от Пекин след завръщането си от Тайван, защото „целият демократичен свят всъщност се застъпи за нас и застана зад мисията ни в Тайван, след като бяхме заплашени от Народната република Китай, че „ще платим висока цена“, както коментира той.
Вистрчил отбеляза, че „сравнително евтините китайски продукти“ са „все още лесно достъпни в Чешката република и не е като чехите или която и да е друга нация всъщност да бойкотира покупките в магазините“.
„Не искаме да сме твърде зависими от Китай“
Пенсионираният генерал от НАТО Петр Павел спечели президентските избори в Чехия през януари. Два дни след избирането си той стана първият избран европейски държавен глава, който се обади на президента на Тайван Цай и каза, че се надява да се срещне с нея лично. По-рано Павел каза, че ще посети Тайван, ако бъде избран за президент.
Филип Шебок от China Observers в Централна и Източна Европа казва пред Emerging Europe, че с това Чехия демонстрира, че не иска да е твърде зависима от Китай. „Ние не искаме Китай да се намесва в нашата вътрешна политика. Не искаме да гледаме как Китай диктува с кого можем да имаме отношения“, коментира той.
Литва и Китай
Докато Чехия до голяма степен успя да избегне най-лошото от гнева на Китай, Литва нямаше такъв късмет. Въпреки че продължаващият ѝ търговски спор с Китай започна сравнително скоро, предпазливостта на страната що се отнася до Китай датира от по-отдавна.
През март 1990 г. Литва става първата съветска република, която обявява независимост. Докато световните лидери мълчаха и им трябваха месеци или години, за да признаят независимостта на Литва, имаше едно забележително изключение: Далай Лама. По-малко от месец след декларацията на Литва той изпрати телеграма до литовците, за да изрази подкрепата си за страната. През 1991 г. Далай Лама посети Вилнюс и се срещна с Витаутас Ландсбергис, лидерът на независима Литва.
Този ранен и последователен ангажимент с Далай Лама имаше смразяващ ефект върху отношенията с Китай. Търговията между Литва и Китай остана на относително ниски нива. Само един процент от износа на Литва се насочва към Китай, а Китай е едва 40-ият най-голям източник на чуждестранни инвестиции в Литва. Междувременно пандемията от Covid-19 намали броя на китайските туристи, посетили Литва.
През май 2020 г. лявоцентристкият кабинет на Литва призова Световната здравна организация да покани Тайван на своето събрание и Пекин отговори, като наложи репресии срещу вноса на литовска пшеница. През септември правителството на Литва направи съвместна декларация със САЩ относно сигурността на 5G, която ограничи една от малкото останали области на китайско-литовското сътрудничество: мобилните технологии.
Ново дясноцентристко правителство беше сформирано през октомври 2020 г. То обеща да следва „външна политика, основана на ценности“ по отношение на Русия, Беларус и Китай. Кабинетът, ограничи дейността на китайски технологични компании в Литва и се оттегли от инициативата Китай-ЦИЕ през пролетта на 2021 г.
„Инициативата Китай-ЦИЕ беше създадена, за да раздели Европа – да раздели централно и източноевропейците от западноевропейците“, казва Русланас Ирзикевичус, главен редактор на Lithuania Tribune, пред Emerging Europe. „Искаме да говорим с Китай, но искаме да говорим с Китай с един глас: гласът на Европейския съюз“, допълва той.
Геноцид
В средата на 2021 г. парламентът на Литва с голямо мнозинство прие резолюция, с която осъди преследването на човешките права на уйгурите в провинция Синдзян на Китай. В резолюцията преследването на уйгурите се определя като „геноцид“. Документът призовава за отмяна на Закона за националната сигурност в Хонконг и за диалог с Тибет.
Когато литовското правителство одобри планове за откриване на де факто посолство на Тайван във Вилнюс, Китай понижи дипломатическите си отношения с Литва и блокира вноса от Литва, както и вноса от други страни на ЕС, в чиято продукция се използват литовски елементи.
За да компенсира икономическата болка от мерките на Пекин и да покаже признателността си, тайванското правителство обяви, че ще инвестира 200 млн. щатски долара в Литва и прие литовски стоки, на които е отказан достъп до Китай.
В изявление за Emerging Europe Министерството на външните работи на Литва каза, че основният план за бъдещо сътрудничество на Литва с Тайван предвижда работа в областта на лазерите, полупроводниците и биотехнологичната индустрия, информационните технологии, туризма, транспорта, производството на електрически превозни средства и развитието на инфраструктурата, привличане на преки инвестиции в производствени сектори, които създават висока добавена стойност, селско стопанство и продукти за износ на храни.
Предизвикателства пред ЕС
Спорът на Литва с Китай постави на изпитание способността на ЕС да защити своя единен пазар в лицето на икономическата принуда, насочена към по-малка държава-членка. Брюксел предложи „оръжие против принуда“, което би му позволило по-лесно да налага санкции срещу държави, използващи нелоялни търговски практики.
В края на януари 2023 г. ЕС започна търговски спор срещу Китай в Световната търговска организация (СТО) заради недекларираните му косвени вторични санкции и други търговски ограничения срещу Литва.
„Дали СТО в някакъв момент в бъдеще ще произнесе действителни присъди по въпроса, не е много последователно“, казва професор Константинас Андрияускас от Вилнюския университет пред Emerging Europe. Това се равнява на „стратегия за назоваване и засрамване“ от страна на Литва и нейните западни съюзници, които признават „много обезпокоителния прецедент“, който ще се създаде, за да позволи на Китай да наруши глобалните търговски правила и да отслаби единния пазар на ЕС без отговор.
„Китай всъщност не желаеше да влезе в голям конфликт с ЕС и други големи западни либерални демократични икономически сили“, добавя Андрияускас. „Китай отстъпи и няма публични индикации, че Пекин все още използва непреки икономически санкции в този конкретен момент – или от средата на пролетта на 2022 г.“, казва още той.
Мерките на Китай срещу Литва намалиха апетита на съседните страни да си сътрудничат с Пекин. През август 2022 г. Латвия и Естония се оттеглиха от Китай-ЦИЕ. Пекин не отвърна на това решение, но колко дълго ще си трае – за това може само да се гадае.
