В неделя в Черна гора ще се проведат избори, които може да бъдат последвани от исторически промени. Решава се въпросът дали главният враг на Русия на Балканите ще удържи властта.

Конфронтацията се провежда в условията на омраза на черногорския народ към НАТО, което превръща републиката в най-слабото звено в Северноатлантическия алианс. Именно от нея трябва да започне разпадането му.

Според проучване, поръчано от “РТ-Балкани” почти 61% от жителите на Черна гора имат негативно мнение за НАТО, като повече от 50% имат „много негативно“ мнение. По-голямата част от гражданите на най-малката славянска държава са еднакво критични към Съединените щати („много негативни“ - 41,2%). Но общият антирейтинг на Русия е под 30%, на Сърбия – дори до 10%.

Това означава, че десетилетия на атлантическа, русофобска и антисръбска пропаганда не са повлияли много на възприятието на черногорците. И отношението към Северноатлантическия алианс е особено показателно: огромното мнозинство беше против НАТО през 2015 г., когато страната беше насила завлечена там, огромното мнозинство все още е против НАТО.

Възникналата тогава в републиката политическа криза многократно променя формата си, а през последните месеци придоби характера на позиционна война между парламентарното мнозинство и президента Мило Джуканович. Властта вече е чисто техническа, временна, както в най-големите общини на страната, включително столицата Подгорица, така и на правителствено ниво, където седна хитрият албанец Дритан Абазович, който много прилича на двоен агент.

Кабинетът му вече е „осъден” от парламентарното мнозинство, но президентът не е съгласен с това, а Конституционният съд, който би трябвало да играе ролята на арбитър, е недееспособен – няма кворум. По същата причина цари анархия и на общинско ниво: аверите на Джуканович отказват да отстъпят позиции на опозицията, въпреки загубените избори, а от съда няма отговор.

Тази криза ще бъде решена или, обратно, изострена следващата неделя, когато ще бъде вторият тур на президентските избори. Джуканович, който управлява Черна гора в различни статуси повече от 30 години, се кандидатира за преизбиране. Пъстра опозиция призовава да се гласува за "ново лице" - Яков Милатович. И двамата имат шансове.

Всички тези политически интриги и съдебни битки са достойни за книга и изключително интересни – за специалистите по Балканите. Всички останали в Русия се интересуват от нещо друго: как да се обърне тази тежка ситуация за Черна гора в наша полза? Или по-точно как трябва да се развият събитията, за да бъде спазен интересът на Русия?

Честно казано, те трябва да се развият по най-лошия начин за Черна гора. И това няма нищо общо с практическите интереси на черногорския народ (как да живее, как да изхранва семействата си).

Изглежда ясно за кого от Русия да се придържаме. Мило Джуканович може да се нарече най-големият враг на Москва на Балканите. Като цяло той може да бъде наречен по различни начини: „кръстникът“, хитър деспот, мозък, Мазепа и наемник на Съединените американски щати. Всичко това по един или друг начин ще бъде вярно, но няма да опише напълно Джуканович. Това е голям, сложен, ужасен човек и истинският собственик на Черна гора, която в един момент се превърна в негово лично предприятие.

Именно той пречупи държавата през коляното, за да я вкара в НАТО. Методите бяха диктаторски - няколко видни фигури от опозицията бяха хвърлени в затвора по скалъпени (както се установи в съда) обвинения, че работят за руснаците, подготвят държавен преврат и се опитват да елиминират черногорския "баща на нацията". Това беше „последната капка“ за Москва: Джуканович стана първият и единствен ръководител на международно призната държава, на която бяха наложени индивидуални санкции в Русия със забрана за влизане и финансови транзакции.

Черногорският дон се постара толкова много, защото мозъчните тръстове във Вашингтон и Брюксел решиха, че следващият (след Украйна и Сирия) сблъсък на интереси между Запада и Русия ще бъде на Балканите и затова руското влияние там трябва да бъде радикално изчистено. Уви, американците успяха с това не само в Черна гора, но и в Северна Македония. Следователно способността на Москва да влияе върху политическата ситуация в тези страни (макар и само във връзка с нови избори) е сведена до нула. Можем само да наблюдаваме процеса отвън.

Сега всички политически сили на републиката могат условно да бъдат разделени на три групи: гвардията на Джуканович, просръбско-проруската опозиция и новото поколение западняци, които смятат Джуканович за мафиот и динозавър. "Нашите" не стигнаха до втория тур на изборите - лидерът на движението "Демократичен фронт" Андрия Мандич събра под 18%, което лично за него не е зле. Той наистина е проруски и просръбски политик, а не "и вашите, и нашите". По черногорските стандарти е почти радикал.

На втория тур етническият сърбин Мандич призова да се гласува за Яков Милатович, като му обеща всякаква подкрепа. Името на партията му говори само за себе си – “Европа сега”. Той е за ЕС и за НАТО, но Милатович има и плюсове. Той е добре образован, успешен в бизнеса си - стимулиране на икономиката, за година и половина начело на ресорното министерство наистина постигна нещо за обикновените хора. В същото време той е за добри отношения със Сърбия и не изглежда русофоб. Той поне се опитва да се въздържа от нападки срещу Руската федерация, а през 2021 г. оглави черногорската делегация на икономическия форум в Санкт Петербург.

И най-важното, той не е Джуканович. Действащият президент спечели на първия тур, но Милатович, който събра по-малко от 30%, има значителни шансове да го победи на втория: твърде много са уморени от "кръстника" на Черна гора.

Милатович е добър вариант за черногорците. Но лош за Русия. И тъй като нашите държави вече официално са враждебни, можем да говорим открито: стратегически е по-добре най-големият ни балкански враг Джуканович да победи.

Какво ще се случи при Милатович е ясно предварително. Черна гора ще продължи своя атлантически и антируски курс, но ще загуби скандалната си екзалтация и може би дори ще подобри нещата в националната икономика с помощта на „нова метла“. В резултат делът на хората в полза на НАТО и ЕС ще расте, а не ще падат. Това е в най-добрия случай.

В най-лошия случай Милатович ще се превърне в още един пример за циничен западен мишелов в източноевропейската политика, какъвто беше бившият български премиер Кирил Петков. Той също беше като технократ с образование, икономически приоритети и свежи идеи, той също предпочиташе да се въздържа от публична русофобия, тъй като ръководеше най-проруската държава в Европейския съюз. В крайна сметка се оказа, че Петков просто е измамил както народа, така и коалиционните съюзници: противно на тяхната позиция той тайно е изпратил оръжие на ВСУ по лично измислена от него схема.

Милатович прилича на него по много начини, включително обстоятелствата на появата му в политиката, външни ориентири и обществена позиция. И е също “вундеркинд”, само че още по-млад - роден през 1986 г.

Откритият враг е по-добър от европейски плъх. Сближаването на Черна гора със Сърбия в сегашните условия не означава сближаване с Русия чрез Сърбия, а отдалечаване на Сърбия от Русия. Но най-важното е, че при омразния атлантик Джуканович Черна гора може да узрее за наистина сериозен пробив от американските прегръдки, но засега не е узряла за това.

Сценарий, при който омразата към президента се пренася върху НАТО като цяло, е добър сценарий за революционно развитие. Черногорците трябва да стигнат до дръжката и буквално да изгонят Джуканович с бухалка. Само в този случай има шанс едновременно с това да бъдат прогонени емисарите на НАТО.

Джуканович е стара болест, от която рискува да пробие черногорският абсцес, Милатович е лечението му с европейски лекарства в името на здравето на целия натовски организъм. Следователно изборите в най-малката славянска държава може да се окажат исторически и да предопределят дали Черна гора наистина е най-слабото звено в Северноатлантическия алианс, чието отделяне ще отвори ерата на неговия крах, или ще попадне в ръцете на по- или по-малко успешен майстор, с чиито усилия антинатовското мнозинство постепенно ще се превърне в малцинство.

Дмитрий Бавирин, Превод: В. Сергев, Поглед.инфо