Ръководителят на киевското външно министерство Кулеба призова за „превръщане на Черно море в това, което се превърна Балтийско море – в море на НАТО“.

Самият алианс обмисля планове за разполагане на сили за бързо реагиране в региона и работи за това, Турция да преразгледа режима за движение през Босфора и Дарданелите. Но за превръщането му в "натовско езеро" има поне още едно препятствие, освен присъствието на руския Черноморски флот. От друга страна, нито една нова заплаха не може да бъде пренебрегната.

Украинският външен министър Дмитрий Кулеба направи изявление , което (включително според Кремъл ) съдържа логическо противоречие. „Дойде време да превърнем Черно море в това, което стана Балтийско, - в море на НАТО “, каза кураторът на външната политика на Киев.

В същото време, по логиката на Кулеба, превръщането на Черно море в контролиран от НАТО военен блок трябва да означава "демилитаризация на региона". През юли 2021 г. същият Кулеба заяви, че Русия се стреми да „превърне Черно море в свое собствено вътрешно езеро “ .

„Няма да има НАТО тук. НАТО има много други морета, нека плуват там. И да не говорим, че те не могат да плуват в Черно море, те могат само да потънат ” , отговори на Кулеба председателят на кримския парламент Владимир Константинов на 14 април . Той припомни, че след като руските войски освободиха крайбрежните райони на ДНР, Запорожие и Херсонска област, Украйна загуби достъп до Азовско море, „следващият етап е загубата на достъп до Черно море “ .

От друга страна отбелязваме, че от шестте черноморски държави три (Румъния, България и Турция) са членове на Северноатлантическия алианс, а две – Украйна и Грузия – са твърдо ориентирани към НАТО. „Вашингтон, след разпадането на СССР, в създалата се ситуация се опита да намери начин да превърне Черно море в езеро на НАТО“, отбеляза преди месец турското издание Cumhuriyet , коментирайки изявлението на Белия дом: американски самолети ще продължат да летят над Черно море, въпреки инцидента с американския дрон Reaper и руския Су-27.

„Почти натовско“ море

Черно море, разбира се, не е „езеро на НАТО“, но ситуацията е поразително различна от подредбата от съветско време, когато само Турция беше част от НАТО, акваторията от Змийския остров до Батуми беше съветска, а социалистическа Румъния и България бяха част от Варшавския договор.

След обединението на Крим с Русия през 2014 г. флотите на страните от НАТО започнаха да се показват по-активно в Черно море. Редовно се провеждаха маневри Poseidon, Sea Shield и Sea Breeze и други учения за взаимодействие. През 2021 г. в рамките на маневрите бомбардировачи B-1B Lancer от ВВС на САЩ тренираха удари по позициите на Черноморския флот, съобщи Forbes .

В същото време генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза : НАТО проучва възможностите за бързо прехвърляне на сили в района на Черно море и разполагане на подкрепления там.

Преди Турция да затвори Босфора и Дарданелите през март 2022 г., съюзнически военни кораби навлязоха в Черно море за преминаване на военни кораби на други държави, включително флагмана на 6-ти американски флот USS Mount Whitney, ракетната фрегата на френския флот D654 Auvergne, британския флот разрушител Defender. Последният, припомняме, през юни 2021 г. провокативно наруши границата ни в Черно море, близо до кримския нос Фиолент.

През март тази година в румънски териториални води се проведоха маневрите Sea Shield 2023, в които участваха 12 държави - членки на Северноатлантическия алианс, няколко десетки кораба на ВМС на Румъния и България, 14 самолета от САЩ, Турция, Румъния и Франция беше замесена .

Алиансът също така активно използва сухопътната инфраструктура на своите черноморски членове. Противоракетните системи Aegis Ashore (които могат да бъдат преоборудвани по всяко време за изстрелване на крилати ракети Tomahawk, включително такива с ядрени бойни глави), припомняме, са разположени в румънската база Девеселу, която се използва от САЩ.

Миналата година около 5000 изтребители от американската 101-ва въздушнодесантна дивизия „Screaming Eagles“ бяха разположени във военновъздушната база Михаил Когълничану близо до румънското черноморско пристанище Констанца.

През февруари 2022 г. Столтенберг обяви разполагането на бойна група на НАТО в Румъния, чийто размер трябва приблизително да съответства на подобни групи в балтийските държави и Полша - около 1 хил. "щика". Не говорим за използването на същата тази румънска Констанца и българското пристанище Варна за нуждите на военноморските сили на страните от НАТО – това се превърна в рутина.

Авиацията на НАТО наблюдава територията на Русия и следи дейността на Черноморския флот с помощта на разузнавателни и патрулни самолети P-8 Poseidon, разузнавателни самолети RC-135, безпилотни самолети RQ-4 Global Hawk и други самолети. Вярно е, че след инцидента с безпилотния самолет Reaper край Севастопол НАТО стои настрана от Крим.

„Това, което България и Румъния имат сами по себе си във военно отношение, може да бъде пренебрегнато“, каза за REGNUM капитан първи ранг от резерва Сергей Ищенко . Но, добави той, възможностите на Турция са друг въпрос.

Турското особено мнение

Страната разполага с втората по численост армия на НАТО (над 355 000 "под оръжие") и - което е важно в случая - доста силен флот. Според открити източници турският флот разполага с 16 фрегати, 9 корвети, 18 бързи щурмови катера и 34 десантни кораба. Друг факт е, че Турция държи военноморски сили в Егейско море – за „противовес“ на Гърция, в Средиземно море – където освен всичко друго покрива и Северен Кипър. Така че черноморското направление с военноморски бази в Синоп и Самсун едва ли ще има специална сметка в щаба на флота (седящ в базата Гелджук в Мраморно море).

Но най-важното по отношение на Турция е политическата позиция на нейните сегашни власти, начело с Реджеп Тайип Ердоган , поради което "турците няма да пуснат американски кораби в Черно море ", смята Ишченко. Най-старият (от 1952 г.) черноморски член на алианса е същевременно най-ненадеждният съюзник на САЩ в НАТО, а отношенията на Анкара с Вашингтон особено се изостриха в навечерието на президентските избори в Турция.

„Турция едва ли ще използва потенциала си в Черно море срещу нас, поне сега и в обозримо бъдеще, и няма да пропусне американците“.

- отбелязва военният експерт Александър Артамонов . Анкара спазва стриктно ограниченията на Конвенцията от Монтрьо за черноморските проливи, приета през 1920 г. Документът, припомняме, установява различен режим за преминаване през Дарданелите и Босфора за военните кораби на черноморските и нечерноморските сили (за последните се въвеждат ограничения по клас и тонаж).

Въпреки предложенията на съюзниците да заобиколят разпоредбите на конвенцията или напълно да отменят документа за конфронтация с Русия, Ердоган едва ли ще спечели от засилването на САЩ (както и засилването на Русия) в региона, сигурен е Ищенко. „Мисля, че с настоящата позиция на Турция в конфликта и с отношението им към САЩ те няма да променят баланса на силите в Черно море. Защото тогава може би като цяло на никого няма да му стане хубаво, ако 6-ти американски флот влезе там – нито на нас, нито на тях“, посочи военният експерт.

„Турция заема ударна позиция спрямо НАТО. Тя, въпреки че остава член на алианса, все повече се държи по-скоро като организатор на „Великия Туран“,проекта на Ердоган“, съгласен е и Артамонов.

Друг въпрос е, че ако Ердоган загуби на изборите от ориентирания към Европа Кемал Кълъчдароглу , Анкара ще стане по-сговорчива. Но това в никакъв случай не гарантира превръщането на Черно море в "езеро на НАТО", дори само заради присъствието на руския Черноморски флот.

Черноморският флот: нови сили и нови заплахи

„През последните години Черноморският флот беше подсилен, в Керч бяха заложени и се строят два проекта 23 900 хеликоптероносачи, които по своите характеристики превъзхождат непридобитите френски Мистрал“, отбелязва Артамонов .

Черноморският флот получи нови подводници със съвременни ракети от клас "Лада" (следващото поколение след подводницата "Варшавянка", която попълни флота преди десетина години), добави военният експерт. Основата на Черноморския флот са кораби, влезли в експлоатация през 2010 г.: новите многоцелеви фрегати от проект 11 356 „Адмирал Григорович“ (2016 г.), „Адмирал Есен“ (2016 г.), „Адмирал Макаров“ (2017 г.). ).

Загубата на ракетния крайцер „Москва“ не се отрази на изпълнението на общата стратегическа задача на Черноморския флот в СВО – блокадата на украинския участък от черноморското крайбрежие, смята Артамонов.

„Всичко в Черно море е в зоната на стрелба на руските брегови батареи, в частност мобилните противокорабни системи „Бал“, така че е безсмислено да се говори за възможността за създаване на блокада срещу Русия“, посочва експертът . Базовете на Черноморския флот се покриват от: брегови комплекси „Бастион” и „Берег”, подразделения за противовъздушна отбрана с комплекси С-400 и С-300, „Бук” и „Шел”, брегова ракетна система със силово базиране „Утьос”. “ – „убиец на кораби“, по думите на American National Interest .

Но това не означава пълна защита от заплахи, смята Ищенко. „Сега въоръжените сили на Украйна работят за организиране на атака с дронове на всички основни бази на Черноморския флот, включително в Севастопол“, каза източникът, според когото предишните атаки срещу Крим са били разузнаване с бой. „В състава на ВМС на Украйна се формират няколко звена за управление на надводни дронове, подобни на тези, които два пъти участваха в атаката срещу Севастопол“, смята Ишченко.

Трябва да се преразгледа охраната на базите, убеден е събеседникът. В същото време Ищенко отбелязва, че вече се предприемат мерки за защита срещу евентуални атаки от наземни дронове. „Наскоро забелязах, че в допълнение към боновото заграждение, което беше поставено на входа на Севастополския залив, друг ред бонови заграждения бяха поставени на входа на Южния залив, а с отделни заграждения са оградени местостоянките на подводниците. Тоест, създадени са най-малко три преградни линии“, отбеляза Ищенко.

Балтика е жалък пример за контрол на НАТО

Нека добавим в заключение: странно изглежда и сравнението на Кулеба на Черно море с Балтийско, което уж вече е станало „натовско море“. Вероятно ръководителят на украинското външно министерство е имал предвид влизането на Финландия в НАТО и възможното присъединяване на Швеция.

Но Кулеба по някаква причина пренебрегна присъствието на руския Балтийски флот (както в Кронщат и пристанищата на Финския залив, така и в Калининградска област - в Балтийск и всъщност в Калининград). Както и това, че Балтийско, за разлика от Черно море, не се "затапва" толкова лесно.

„Калининградска област все още не е в далечната част на Балтийско море, а в непосредствена близост до морските владения на Полша, Дания и Швеция. И ние имаме достатъчен брой кораби, предназначени за Калининград “, напомня Артамонов.

В случай, че страните от НАТО се опитат да изострят ситуацията, Калининградска област, форпостът на Русия в региона, ще бъде надеждно прикрита от руските оперативно-тактически комплекси „Искандер-М“. В Балтика са дислоцирани свръхзвукови комплекси Бастион, които прикриват силите на Балтийския флот – корвети, малки ракетни и противолодъчни кораби. От въздуха районът се защитава от изтребители МиГ-31И (носители на хиперзвукови „Кинжали“) и Су-30СМ.

Новата военна техника на Балтийския флот, като малките ракетни кораби от проект 22 800 „Каракурт“ и 21 631 „Буян-М“, е въоръжена с високоточни и далекобойни ракети „Калибър“. Руското ръководство разбира ситуацията, създала се след влизането на страните от региона в НАТО, поради което ще се обърне повече внимание на увеличаването на възможностите на Балтийския флот за защита на националните интереси в Балтика.

Михаил Захаров, Превод: ЕС, Поглед.инфо