Бившият съветник на Тръмп Джон Болтън неочаквано предложи разширяване на НАТО до Австралия, Израел и Япония, както и въвеждане на строги правила за увеличаване на бюджета за отбрана.

Всъщност говорим за подготовката на Вашингтон за голяма война, но преходът от грубостта на суперсилата към сплотяването на съюзници едва ли е възможен за Съединените щати.

Джон Болтън не е просто русофоб с мустаци на морж - има много такива в американския елит, с и без мустаци. Той е важен идеолог на „ястребите“ от Републиканската партия, които живеят на принципа „Америка е всичко, останалото е нищо“. Затова мнението му, че Австралия, Израел и Япония трябва да бъдат приети в НАТО, не е просто фантазия на ексцентричен пенсионер. Това е промяна на мнението на може би най-агресивния ум в Америка.

Също толкова агресивни хора под марката неоконсерватори управляваха САЩ през 2001-2009 г., тоест по време на президентството на техния електорален лидер Джордж Буш, с Афганистан, Ирак и други проекти в областта на американското глобално господство. Болтън вече тогава беше виден идеолог на крайната десница, но все пак местна. Едва при Буш той постига световна слава, ставайки постоянен представител на САЩ в ООН.

Чисто скандална слава. Болтън е злодей от "От ума си тегли” на Грибоедов , но не Молчалин, а Скалозуб, ако Скалозуб беше умен. Той обича да действа направо, понякога е твърде искрен. Той например заяви, че САЩ не се интересуват от мнението на ООН, ако това мнение е неблагоприятно за тях, и като цяло не е работа на САЩ да членува в ООН и по някакъв начин да се ограничава. Това го направи известен.

По-влиятелен идеолог на неоконсерваторите през онези години беше президентът на Световната банка Пол Улфовиц. Говори се за т.нар. „Доктрината Улфовиц“ – идеологически документ, който трябваше да бъде прочистен след публикуването – звучеше твърде радикално дори за администрацията на Буш.

Накратко, Америка е монолитна, абсолютна, единствена суперсила и трябва да се бори с всякакви средства, за да запази статута си на единствена. „Всякакви“ в случая означава – независимо от нормите на международното право и световните институции. В същото време всеки съюзник на САЩ е просто спътник, Вашингтон не трябва да се оковава с ненужни задължения, дори НАТО е някакъв атавизъм, „можем да се справим сами“.

Някога това беше основното течение на Републиканската партия. Но неоконсерваторите - Буш, Чейни, Улфовиц, Болтън и прочие забъркаха такива каши, че след идването на Барак Обама на власт преминаха в статуса на ренегати. Известно време те все пак действаха като радикални противници на Тръмпизма, но миналата година бяха окончателно победени. Но Болтън е специален случай.

Той винаги е бил отделно, не се вписва в рамката на „неоконите“, където беше необходимо - беше непреклонен, но понякога гъвкав, знаеше как да постави под въпрос собствения си курс. Затова година и половина работи в администрацията на идеологическия си противник – изолациониста Доналд Тръмп. Все пак са се разбрали за нещо, възможно е да е било точно за враждебността към ООН, НАТО и неблагодарните съюзници, за които се харчат твърде много американски пари.

Както и да е, този съюз между змия и жаба беше обречен и може би беше грешката на Тръмп, която му струваше преизбирането. Сега той и Болтън са врагове, но и двамата са добре познати, а предложенията на Болтън в жанра „да направим Америка отново велика“ са много по-интересни. Изглежда, че той е преосмислил нещо и предлага своята суперсила да промени тактиката, за да запази статуса си на суперсила.

Вашингтон вече не може да се справи сам - трябва да разчита на съюзници. Съюзниците трябва да се сплотяват около себе си, а не да се държат в различни кошници - регионални блокове, тъй като тази стратегия не е доказала своята ефективност и размива понятието "съюзник на САЩ".

В същото време съюзниците трябва да бъдат избрани измежду богатите - тези, с които може да се сподели финансовата тежест. И да се имай предвид, че основният противник е Китай, тоест НАТО 2.0 трябва да се изгради около идеята за сдържане на Пекин.

Тайван Болтън настоява да бъде взет под американския "ядрен чадър", предоставяйки гаранции за сигурност, както за Тексас или Хавайските острови. Успоредно с това Северноатлантическият алианс се предлага да се разшири към Япония - третата по големина икономика в света и най-големия враг на Китай, както и към развита Австралия - най-мощният от южните противници на Поднебесната империя.

Що се отнася до Израел (който е малко вероятно да се присъедини към подобен проект, но това е друга история), „поканата“ проследява антиарабската и антиислямската острота на Болтън и неговите принципи от епохата на Студената война за еврейската държава като трамплин за Западната цивилизация в Близкия изток.

В резултат на това „юмрукът на американската мощ ще покрие четири континента, като частично „блокира“ основните противници - Руската федерация и Китай от изток и юг. В същото време разходите на Алианса ще се увеличат значително както като цяло, така и в частност - на ниво национални бюджети.

Преди Болтън и неоконсерваторите вярваха, че управлението на света ще изисква много по-малко разходи и проблеми - американската суперсила, казват те, ще има достатъчно власт и долари. Сега се оказва, че не са достатъчни. Многополюсният свят, чието съществуване Болтън не признаваше по идеологически причини, вече не се отрича от него. Сега това е даденост, премахването на която ще изисква Вашингтон да концентрира своите сили и ресурси.

Такава платформа е много по-близка до демократа Джо Байдън, отколкото до републиканеца Тръмп и за пореден път показва, че „железният Болтън“, когато е много нужно, може да бъде доста гъвкав. Сега е наистина много нужно, но той го осъзна твърде късно, а и рязкостта на прехода е твърде поразителна – от „Слушайте тука, мелези“ към „Умрете за мене, братя“.

Векът на категорична, нагла, егоистична политика на Вашингтон приключи по обективни причини, а не защото американците признаха предишните си грешки.

Не само НАТО, но и самата идея за американско господство достигна своя естествен таван. Сега тя просто се свива. Отстъпва от Латинска Америка, Близкия изток, Африка, Азия и след това, ако Европа има късмет, и от нея. Това е вместо разширяването на четири континента, както би искал Болтън. Перифразирайки Едуард Успенски, крокодил на средна възраст търси приятели. Има твърде малко останали зъби.

Дмитрий Бавирин, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо