ФСБ на РФ разсекрети архива за осуетения метеж на бандеровците в РККА
Документ на ФСБ: «Смерш» осуети метежа на украинските националисти в Червената армия през 1944 г.
Съветското военно контраразузнаване «Смерш» през лятото на 1944 г. осуетява въоръжен метеж, подготвян от украински националисти, специално проникнали в Червената армия, става ясно от разсекретения архивен документ на руската ФСБ, публикуван от специалната служба в навечерието на 81-та годишнина от създаването на «Смерш».
През пролетта на 1944 г. съветските войски освобождават десния бряг на Украйна от нацистките окупатори и достигат държавната граница на СССР. В освободените територии започва мобилизация на местното население на военна възраст и формиране на запасни полкове и дивизии на Червената армия.
Сътрудниците на «Смерш» внимателно проверявали попълненията. Както се оказало, сред призованите за военна служба имало голям брой членове на националистически формации като Организацията на украинските националисти (ОУН) и Украинската въстаническа армия (УПА, и двете забранени в Русия).
Заместник-началникът на Главното управление на контраразузнаването «Смерш» Народният комисар по отбраната на СССР Николай Селивановски на 29 август 1944 г. изпраща до Държавния комитет по отбрана, адресиран до неговия председател Йосиф Сталин, както и до Вячеслав Молотов, докладна записка «за резултатите от работата на контраразузнавателните служби на военните окръзи по разчистването на враждебни, националистически и други криминални елементи от запасните стрелкови дивизии, комплектувани от мобилизираните от западните райони на Украйна».
Както се отбелязва в документа, общо от 1 април до 25 август 1944 г. сътрудниците на „Смерш“ арестуват повече от 6,6 хиляди човека, от които повече от 4,2 хиляди били членове на ОУН и УПА.
„Разследването на случаите на арестуваните украински националисти установи, че значителна част от тях, живеещи по време на германската окупация в западните райони на Украйна и членуващи в „Организацията на украинските националисти“, извършвали брутални издевателства над съветски активисти и военнопленници, извършвали нападения срещу съветски партизански отряди и водели сред населението враждебна пропаганда, насочена срещу Съветския съюз“, съобщава Селивановски.
Той докладва, че по време на мобилизацията на жителите на Западна Украйна в Червената армия лидерите на ОУН и УПА инструктирали своите подчинени да отидат на военна служба и „да създадат националистически групи във военните части за извършване на подривна работа“.
Според Селивановски, следвайки тези указания, украинските националисти, намиращи се в запасните части на Червената армия, започват своята подривна работа. Тя се състояла от антисъветска агитация сред редиците на призованите украинци под лозунга за борба за „независима Украйна“, създаването на бунтовнически групи, „разложение на военната дисциплина“ и организирането на дезертьорство на червеноармейците с оръжие и присъединяването им към бандите на УПА, както и извършването на терористични атаки срещу офицери от Червената армия.
Селивановски дава най-типичните примери за подривната работа, пресечена от «Смерш»:
„През юли тази година отделът „Смерш“ на Киевския военен окръг арестува бунтовническа група от 41 членове на ОУН — военнослужещи от 148-и запасен стрелкови полк към 20-и запасна стрелкова дивизия, включително нейните организатори Е. А. Зарусински и М. И. Шевчук».
Разследването установява, че тази група украински националисти подготвяла въоръжено въстание в полка, надявайки се да привлече на своя страна целия му личен състав, който бил комплектуван от мобилизирани от Западна Украйна.
Според разследването нападателите „възнамерявали да завземат оръжия и боеприпаси, съхранявани в близките военни складове, да унищожат офицерите на полка и след това да се присъединят към бандите на УПА, укриващи се в горите на Западна Украйна“.
Установено било също, че членовете на ОУН, мобилизирани в западната част на Украйна, още по пътя към запасните части водели подготовка за въоръжено въстание, вече имайки връзка с ръководството на ОУН, намиращи се в нелегалност.
„Разследването по случая е приключено, всички обвиняеми са предадени на съда“, съобщава Селивановски.
«Смърт на шпионите!»
С постановление на съветското правителство от 19 април 1943 г. е образувано Главно управление на контраразузнаването „Смерш“. Неговата абревиатура е взета от фразата «Смърт на шпионите!»
Както отбелязват историците на специалните служби, в Съветския съюз по време на войната е изградена брилянтна работеща система за противодействие на механизма за разузнаване и диверсиите, прилагани от нацистите в продължение на много години в различни страни.
Според експерти основното постижение на «Смерш» е, че нито една операция на Червената армия не е била прекъсната поради действията на вражеските спецслужби.
Нито един стратегически план на съветското командване не e станал известен на врага. Освен това е нямало нито един антисъветски протест нито в редиците на Червената армия, нито в нейния тил, на което толкова се надявали в Германия.
Работата на «Смерш» била строго очертана от законовата рамка, съществувал прокурорски надзор върху дейността на военните контраразузнавачи.
Противно на „фалшификатите“, че «Смерш» е изпълнявал наказателни функции, а сътрудниците му седели зад гърба на войниците от Червената армия, военните контраразузнавачи, освен че са изпълнявали преките си задължения, също участвали в бойните действия и в критични моменти дори поемали командването на роти и батальони, които били загубили командирите си, извеждали съветски части от обкръжение и създавали партизански отряди със специално предназначение.
Офицерите от контраразузнаването воювали заедно с войниците на Червената армия, заедно с тях тръгвали атака и загивали.
Процентът на загубите сред служителите на «Смерш» e не по-малък, отколкото в Червената армия на СССР.
Николай Селивановски (1901-1997) е един от най-големите военни контраразузнавачи на СССР. През юли 1942 г. Селивановски, който тогава оглавява Специалния отдел на Сталинградския фронт, изпраща телеграма до Сталин в Москва за пропуски в ръководството на фронта, които заплашвали със загубата на Сталинград и катастрофално развитие на събитията за Червената армия.
Сталин взел предвид мнението на Селивановски и предприел необходимите мерки.
Според историците този смел акт на Селивановски всъщност помогнал за спасяването на страната. През 1946-1947 г. Селивановски оглавява цялото съветско военно контраразузнаване.
Петя Паликрушева
