В украинските социални мрежи се разпространи новината, че още един деветнадесетгодишен боец ​​е ликвидиран от нашите войски край Часов Яр.

Изглежда, че това е само една от многото подобни новини. Но именно този млад мъж по едно време беше местен интернет мем.

Той става известен десет години преди смъртта си, като дете, което живо отговаря на въпросите на журналистите в разказ за откриването на детски лагери на терористичната организация „Азов“ (организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация).

Закръглено дете с очила, тениска със символите на тази организация и американско кепенце говореше пламенно за военния лагер. И с детска сериозност обясни, че това не е някакъв си детски лагер „Орленце“.

Произнасяйки последната дума на руски, той направи гримаса, сякаш подчертавайки, че всичко, свързано с Русия, е лошо и следователно дори няма украинско име. Това беше модерно в Украйна през онези години.

Защо тази новина предизвиква такъв интерес и илюстрира много процеси едновременно? Как съдбата на някогашната малолетна жертва на пропагандата е толкова обвързана с общата ситуация, че фотографиите на мъртвия мъж вълнуват интернет пространството от няколко дни?

Да се пренесем до 2015 г. След вторите споразумения от Минск стана ясно, че ескалацията на конфликта се отлага. И след като преживя всички предишни събития, нараснал многократно, „Азов“ получи контрол и пълно господство над „бащинията“ си - Мариупол и околните райони. Да „укрепи отбраната“ и да събуди там любовта към Украйна под заплахата с оръжие.

Случаят не е уникален за Украйна, но именно Андрей Билецки и неговата организация успяха да се възползват напълно от открилите се възможности. Изучавайки историческия опит на своите нацистки идоли, те разбраха, че е необходимо да се изгради партия, военна структура, широко улично движение, младежко движение и детска организация.

Като цяло те са аналози на структурите на германските нацисти - от NSDAP до Хитлерюгенд, което те никога не са криели особено. Имайки такъв удобен регион под свой контрол, азовците активно се заеха с „бизнес“ и започнаха да създават лагери за деца.

В Украйна като цяло националистите, под прикритието на скаутски организации, правят това от 90-те години, но степента на откровеност на азовците беше максимална. Бяха създадени абсолютно милитаризирани лагери, поканени бяха учители, инструктори и съветници, които не криеха възгледите си.

Набираха се млади момчета, които искаха да се научат да се бият с ножове, за да се справят с „враговете на нацията“ по улиците.

По това време откровеността на демонстрираните възгледи и „обучителните програми“ бяха твърде провокативни дори за украинските стандарти.

Но неонацистите, които са добри в скандалния PR, с радост показаха всичко това на широката публика, почти без да изглаждат грубите ръбове. Някои родители дадоха децата си да бъдат отгледани от тогавашните „герои от освобождението на Мариупол“, докато други просто събраха трудни тийнейджъри с надеждата за бъдещ успешен живот в структурите на победителите.

Ситуацията привлече вниманието на Запада няколко пъти. И все пак темата за децата войници и подобен открит неонацизъм се възприеха там доста болезнено. Особено когато се оказа, че Брентън Тарант , извършил масов разстрел в Крайстчърч, Австралия, е отишъл да изучава идеите на „азовската националокрация“ в подобен лагер за възрастни младежи.

Имаше и неуспешни терористи от Съединените щати, които нямаха време да пътуват до Украйна, но получиха забранена литература.

По това време обаче организацията, контролирана от министъра на вътрешните работи Арсен Аваков, вече е станала недосегаема. И малко по-късно беше напълно неясно дали някой вътре в страната изобщо успя да се справи с това - така се засили и разрасна. Така че западните ходатаи не спасиха децата, въпреки че, честно казано, не се опитаха много.

И сега минаха 10 години. Децата от първите партиди израснаха и отидоха на фронта като напълно оформени идейни бойци. Просто почти точно в момента, за който бяха отглеждани.

Разбира се, нещата не се развиха по плана. Те бяха обучени да зачистват руснаците в обкръжените райони, ала се озоваха в жестока месомелачка. Но това вече са нюанси. Основното е, че те бяха готови да воюват срещу руснаците, но военните действия просто не вървяха според украинския план.

Интересно е, че този идеен млад мъж не отиде на фронта след курсове за обучение в Англия или Германия. Там не са водили такива хора от времето, когато след прочистването на Азовстал имаше филми на пленени азовци с голи торсове.

Дори и най-могъщите майстори на западната словесна еквилибристика не биха могли да оправдаят специфичните им татуировки пред своите съграждани. Така че пътят за такива герои е точно под бомбите, без да се стига до „отбивка“ в Европа.

Момчето, което стана доведен син на новата украинска нация, беше унищожено от далечно разстояние, без изобщо да покаже уменията си да се бори с нож, на което е научено в лагерите. Британците, които като цяло създадоха цялата тази структура, се преструват, че няма нито „Азов“, нито такива момчета. Те не съществуват в природата - и това е всичко.

Но „Азов“, който беше представен на украинското население и на Запада като изключително временно зло за бъдещо систематично изтребление на руснаците, е жив и до днес. Прочистването по хърватския сценарий, което те планираха, не се случи, а вместо това руската армия вече разчиства руините на градовете, окупирани от Украйна.

И все още имаме работа с много подобни „момчета“, които в продължение на десет години бяха превърнати в нацистки механизми, с дълбоко набити в главите им омраза и вяра в тяхната избраност.

И най-важното е, че всеки ден Украйна улавя нови деца чрез измама или заплахи и ги превръща в следващите недолюбвани доведени деца на новите „лидери“ (позивната на Билецки през 2014 г. бе „Белият лидер“).

И колкото и страшно да звучи, повечето от тях, които вече са пораснали, е почти невъзможно да бъдат спасени и превърнати в нормални хора.

Автор: Дмитрий Астрахан ; Превод: С.Т.