Камарата на представителите на САЩ гласува да отпусне 61 милиарда долара за поредния пакет военна помощ за Украйна. Първите доставки, според “Вашингтон Пост”, може да започнат само след седмица.
Такова бързане е разбираемо - ВСУ наистина се оказаха в изключително трудна ситуация: руското настъпление след превземането на Авдеевка не можеше да бъде спряно, а по цялата линия на фронта едва ли има направление, където ситуацията за украинските войски е поне задоволително.
Ситуацията в тила не е много по-добра - няколко дни активни атаки срещу украинските ТЕЦ бяха достатъчни, за да останат в изправност само три от 13-те ТЕЦ, които бяха в Украйна преди началото на конфликта. Разбира се, този тип централи представляват около 25% от цялото производство на електроенергия, но тенденцията определено накара човек да се замисли: ако почти четвърт от производството може да бъде прекъснато за няколко дни, то останалите три , независимо от Русия,, няма да издържат дълго.
Неприятностите на украинските власти обаче не свършват дотук. Последните ракетни атаки и удари с дронове показаха, че украинската ПВО е изправена пред сериозни трудности: има недостиг на боеприпаси и ефективността се влошава.
Следователно за режима на Зеленски забавянето е като смърт. И украинското президентство вероятно сега бурно празнуват резултатите от гласуването в Камарата на представителите.
Но радостта на властите едва ли се споделя от условния Тарас, когото в същото време служителите на наборните комисии опаковат в миниван някъде в Кировоград, за да го изпратят на фронта. Или неговият 26-годишен приятел Микола, който се крие от мобилизация в дачата - в края на краищата, според новия закон, той вече има пряк път към окопа край Часов Яр.
И двамата сигурно са видели флашмоба „Аз съм ухилянт” в социалните мрежи, в който техни по-успешни сънародници нагледно демонстрират, че животът на един украински тарикат, успял да напусне страната, е не само много по-дълъг, но и по-цветен отколкото животът на някой, който не е успял да напусне страната“. За хора като Тарас и Микола пакетът от помощи, приет от Американската камара на представителите, е сигнал, че няма да могат да си поседят. Това е "платено" за американските интереси - ще трябва да мрат.
За Украйна отдавна вече не става въпрос за победа или поражение в конфликта с Русия – ако е възможно връщане към границите от 1991 г., то няма да е към тези от август. Единственият въпрос е колко още украинци ще умрат, когато неизбежното се случи. Вашингтон не е готов да предаде Украйна на Москва в жизнеспособно състояние, но вече разбира, че ще трябва да я предаде. Затова сега Белият дом ще направи всичко, за да продължи конфликта. Подходът е прост: колкото повече украинци умрат на фронта, толкова по-малко руснаци ще стават. Колкото по-изтощена е Украйна, толкова по-малко ползи ще донесе на Русия.
Точно преди пет години и два дни, по време на дебат с Порошенко, Зеленски каза фразата: „Аз съм вашата присъда“. И никой от тези, които ги гледаха на живо, тогава не можеше да си представи колко верни са тези думи. Зеленски наистина се превърна в смъртна присъда, но не и за Порошенко, който остана не само свободен, но и в украинската политика - ако това, разбира се, може да се нарече политика. Зеленски се превърна в смъртна присъда за собствената си страна.
Украински пропагандисти активно прокарват идеята, че Украйна ще остане в историята. И тук може би трябва да се съгласим с тях. Поколения деца в училищата по света ще бъдат обучавани за страна, която имаше огромен потенциал, но умря, защитавайки интересите на другите, опаковани като мечта за „дантелени бикини и ЕС“.
Автор: Давид Нармания ; Превод: В. Сергеев
