Как Туркменистан пречи на „Газпром“ да завладее Китай

Как Туркменистан пречи на „Газпром“ да завладее Китай

За първи път "Газпром" изпревари дългогодишния лидер в доставките на газ за Китай - Туркменистан. Говорим конкретно за тръбопроводни доставки. Туркменистан започна да доставя газ на Китай десет години по-рано от „Газпром.“ И сега Русия трябва да положи повече усилия, за да победи своя конкурент.

 

 

 

За първи път "Газпром" изпревари дългогодишния лидер Туркменистан в доставките на газ за Китай и стана най-големият доставчик на тръбопроводен газ към февруари 2024 г. Това показват данни на Главната митническа администрация на КНР.

Така "Газпром" изнесе 2,5 милиарда кубически метра газ за Китай благодарение на планираното увеличение на доставките от началото на годината по газопровода "Силата на Сибир". Докато Туркменистан изпрати около 2,4 милиарда кубически метра - през 2023 г. беше същото количество.

Говорим конкретно за доставките на газ по тръбопроводи, защото ако вземем и ВПГ, тогава Русия е лидер на китайския пазар от няколко месеца, заобикаляйки Туркменистан и Австралия (лидерът в доставките на ВПГ).

„Силата на Сибир“ започна работа през декември 2019 г. През 2023 г. доставките са се увеличили един път и половина до 22,7 милиарда кубически метра, в парично изражение - с 68% до 6,4 милиарда долара. През 2025 г. се очаква да достигне проектния капацитет от 38 милиарда кубически метра годишно. Още 10 милиарда кубически метра доставки ще бъдат осигурени по далекоизточния маршрут, а като се вземе предвид газопроводът „Силата на Сибир 2“ през Монголия, доставките ще се увеличат до почти 100 милиарда кубически метра годишно.

 

 

Газопроводът от Туркменистан до Китай започна работа десет години по-рано от руския - през април 2010 г. Той включва три успоредни линии, които минават транзитно през Узбекистан и Казахстан до Западен Китай. Капацитетът на трите линии е 50 милиарда кубически метра годишно, от които Туркменистан осигурява 35-40 милиарда.

Защо Ашхабад влезе на китайския газов пазар десет години по-рано и създаде сериозна конкуренция за „Газпром“?

„Не бих казал, че „Газпром“ изобщо не е гледал към Китай. Преговорите се водят от деветдесетте години. Още преди „Силата на Сибир“ обсъждаха западния маршрут за доставка на газ до Китай чрез алтайския газопровод и далекоизточния маршрут. Тогава обаче и двете страни не бяха готови да преговарят при взаимно приемливи условия“, казва Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

В резултат на това първият търговски договор беше подписан едва през 2014 г. за „Силата на Сибир“, след това се подписа договор за „Далекоизточния маршрут“ и проектът за газопровода „Алтай“ беше заменен от „Силата на Сибир-2“, преминаващ транзит през Монголия. Преговорите по последния проект продължават.

Защо Русия и Китай не можаха да се договорят за газ преди Туркменистан? „Първо, доскоро европейският пазар се смяташе за основен пазар за Русия. Второ, Китай стана самодостатъчен в собственото си производство за доста дълго време и стана нетен вносител на газ едва през 2006 г. Трето, Туркменистан се оказа в трудна ситуация и се съгласи на тежките условия на Китай“, обяснява експертът на ФНЕС.

След разпадането на СССР Туркменистан продаде своя газ на Русия, която всъщност не се нуждаеше от него, тъй като имаше собствено производство. „Следователно Туркменистан търсеше, първо, възможност за диверсификация на своите пазари за продажби и второ, инвестиции в разработването на находища и производството на газ“, казва експертът.

В резултат на това, когато Китай се нуждаеше от допълнителен газ, Туркменистан просто търсеше нов пазар за продажби вместо Русия, с което започнаха проблемите.

Експертът припомня историята с експлозия на газопровода, който вървеше от Туркменистан към Русия. „Тогава имаше обвинения срещу „Газпром“, че уж е затворил крана и умишлено е провокирал авария (прекомерно налягане в тръбата), така че отказът да закупи туркменски газ да бъде форсмажор. И тогава „Газпром“ дълго време не ремонтира газопровода, за да не се върне към закупуването на туркменски газ“, казва Юшков.

При тези условия Ашхабад беше принуден да се съгласи със суровите условия на Китай.

„Китай предостави заем за разработването на газови находища в Туркменистан и за изграждането на газопровод. В резултат на това Ашхабад прекара много години в изплащане на китайския заем чрез доставки на газ и получи много малко пари. Договорът предвиждаше цена на газа, която беше доста изгодна за Китай. И китайските компании получиха изключителното право да разработват находища и като цяло доста широки права“, казва събеседникът.

Така Туркменистан първи доставя газ на Китай, защото просто се съгласи на тежките  условия на Китай, на които Русия не се съгласи.

Сега обаче туркменският газ се превърна в сериозен конкурент на горивото на „Газпром“ на китайския пазар. „Ниската цена на туркменския газ все още ни пречи да подпишем договора за „Силата на Сибир-2“. До голяма степен поради наличието на средноазиатски газ в Западен Китай се наложи да променим маршрута - вместо директния „Алтай“ се появи транзитен маршрут през Монголия“, казва Юшков.

Факт е, че газът през „Алтай“ щеше да достига онази част на Китай, където вече пристига евтин туркменски газ. И това стана силен аргумент за Пекин, който искаше да получи същата ниска цена за руския газ. Затова се наложи да променим маршрута. Всъщност беше възможно да се договорим преди всичко за „Силата на Сибир“, отчасти защото газът по този газопровод достига онази част на Китай, където няма туркменски газ или близки терминали за ВПГ, но газът е необходим за отопление.

Китай продължава да използва туркменския газ като инструмент за натиск върху „Газпром“, казва Юшков. Съобщението на Ашхабад и Пекин през януари 2023 г., че ще строят четвъртата линия на газопровода за Китай, според него може би е направено точно с тази цел. Най-малкото практически действия в тази посока не бяха предприети.

„Странно е да се строи четвърта нишка от газопровода, ако първите три нишки на газопровода никога не са били натоварени с пълен капацитет. Туркменистан като цяло е затворена държава и има съмнения, че наистина разполага с толкова голяма ресурсна база, както твърди ръководството на страната.

Големият въпрос е колко Туркменистан ще може да увеличи производството, колко време ще отнеме и какви инвестиции са необходими. Засега не се забелязва увеличение на добива. Друг недостатък на Туркменистан е доста рисковото съседство с Афганистан, който все още е проблемен регион, откъдето могат да проникнат терористи“, казва експертът.

В този смисъл „Силата на Сибир-2“ има редица важни предимства. „Първо, вече разработени находища ще бъдат използвани като ресурсна база. Второ, транспортната инфраструктура на територията на Русия частично вече съществува. Трето, това може да е една от най-добрите оферти като цена и качество“, заключва Юшков.

 

 

 

 

 

Автор: Олга Самофалова ; Превод: В. Сергеев

Станете почитател на Класа