Словакия наруши още едно табу, за което гражданите на страната никога не са вярвали, че ще бъде нарушено

Първо беше убийството през 2018 г. на разследващия журналист Ян Куцяк, който просто упражняваше професията си, но плати за това със собствения си живот, както и с този на годеницата си Мартина Кушнирова. Шест години по-късно идва опитът за убийство на действащ министър-председател, коментира Том Никълсън в брюкселското издание „Политико“.

Роберт Фицо, въпреки цялата си ляво-популистка драма, в сряда все още само си вършеше работата, водейки заседание на кабинета в малкия бивш миньорски град Хандлова, за да подкрепи пренебрегнатите избиратели в по-отдалечените региони на Словакия.

Тъй като Фицо беше откаран с хеликоптер в близката Банска Бистрица, а не в столицата Братислава, поради сериозността на раните му, политическата върхушка изглеждаше като замръзнала. Кой е отговорен? Какво се случва? Как се е стигнало до това?

Поне по последния въпрос в дебата доминираше един отговор: политическата поляризация. “ Реториката на омразата, на която станахме свидетели, трябва да спре“, заяви президентът Зузана Чапутова. „Моля ви, нека да спрем!“ „Емоциите естествено са високи, но би било много лошо да се разпалва тази и без това опасна ситуация“, съгласи се министърът на вътрешните работи Матуш Шутай Ещок.

Някои депутати от управляващата коалиция обаче изглежда не си взеха бележка. Любош Блаха, проруски депутат от партията „Смер“ на Фицо, извика на опозицията в парламента, че премиерът „днес се бори за живота си заради вашата омраза“. Заместник-председателят на парламента Андрей Данко, ръководител на крайнодясната Словашка национална партия, се обърна към опозицията с думите: „Доволни ли сте?“ Той добави зловещо: „Ще има някои промени в медиите.“

И така, как Словакия стигна до това, което е днес – толкова разединена между либерали и традиционалисти, демократи и насилници, толерантност и нейната противоположност – че политическите различия вече се решават с оръжие?

Социален камшик

Социалното разделение винаги е било проблем за политиката в Словакия. След революцията от 1989 г. в цяла Източна Европа бившата комунистическа страна изведнъж изпадна в безмилостна версия на капитализма, а след това бе внезапно разделена от чехите, които бяха стабилен национален партньор в продължение на 75 години в рамките на бившата Чехословакия.

Социалната вълна, която предизвикаха тези внезапни трансформации, обърна града срещу селото, младите срещу старите, словашкия патриот срещу чехословашкия интернационалист, докато всички търсеха своята опора на непознат терен.

За младия Роберт Фицо, който е само на 25 години, когато комунистите губят властта, революцията от 1989 г. трябва да е била шок: той току-що е завършил право и се е присъединил към комунистическата партия, когато Варшавският договор се разпада заедно със социалния ред, в който се е обучавал да успее.

По-късно Фицо твърди, че „не е забелязал“ 1989 г., тъй като по това време е работил в Министерството на правосъдието и се е подготвял за учебно пътуване до САЩ – по този начин от самото начало се е присъединил към голяма част от населението, което изпитва носталгия по комунизма и безразличие към демократичния Запад.

Млад и талантлив, Фицо се присъединява към партията наследник на комунистите и през 1992 г. е избран за депутат. Въпреки че прекарва по-голямата част от 1990-те години в Страсбург, работейки в Европейския съд по правата на човека, той остава достатъчно близо до вътрешната политика, за да основе през 1999 г. успешна социалистическа партия „трети път“ – Smer (Посока). Тя доминира в словашката политика през следващия четвърт век.

И в този случай обаче Фицо възприема стил на политика, който отчуждава голяма част от населението на страната. Смер се появи от отломките на авторитарната партия, която доминираше на вътрешната сцена на Словакия през 1990-те години – Движението за демократична Словакия (HZDS), ръководено от властния министър-председател от 1994-1998 г. Владимир Мечиар. Олигарсите, които финансираха и ръководеха HZDS, по всичко личи, че търсеха друг политически проект, след като Мечиар стана токсичен за Запада, и се спряха на безупречния Фицо.

На изборите през 2002 г. „Смер“ получи разочароващите 13,5 % след агресивна рекламна кампания, в която семейство седеше голо на пейка под лозунга „За ЕС – но не с голи дупета“. Четири години по-късно обаче по-шлифованият Фицо стигна до победата с 29%, като състави правителство с авторитарните активисти от HZDS и националистите от SNS.

Още преди да започне първия си премиерски мандат, Фицо се определя като носталгичен по социализма и същевременно цинично прагматичен в стремежа си към властта – полярната противоположност на това, което търсеше по-младата, антикомунистическа и безкористно прозападна част от електората.

„Гражданска война“

През 2018 г. Фицо продължаваше третия си мандат като министър-председател, когато журналистът Куцяк и бъдещата му съпруга бяха застреляни от убиец, очевидно нает, за да заглуши репортажите му за корупцията в политиката. Убийствата изглежда объркаха Фицо. Той веднага свика плачевна пресконференция, на която натрупа пачки с пари на масата, обещавайки да плати 1 милион евро за информация, която да доведе до залавянето на убиеца. Той също така обвини опозицията, че използва убийството за политически цели.

Две седмици по-късно Фицо подаде оставка; две години по-късно „Смер“ претърпя поражение на парламентарните избори през 2020 г. Извън властта Фицо и неговите политически съюзници – министри, депутати, олигарси, съдии, висши полицейски и разузнавателни служители – бяха разследвани по различни причини – от корупция до злоупотреба с власт и саботаж. Бившият министър-председател дори беше арестуван през април 2022 г. и обвинен в престъпления, свързани с организираната престъпност, въпреки че впоследствие тези обвинения бяха свалени.

Миналата година той се върна триумфално на власт. След като спечелиха поредните парламентарни избори през септември 2023 г., Фицо и неговата кохорта се завърнаха като изстреляни от оръдие, като разбиха ръководството на елитното полицейско звено, което им беше повдигнало обвинения в престъпления, отхвърлиха независимите медии, пренаписаха Наказателния кодекс, за да облекчат наказанията за корупция, и заплашиха да определят неправителствените организации с външно финансиране като „чуждестранни агенти“ по силата на закон в московски стил.

Докато Фицо лежеше на операционната маса в Банска Бистрица в критично състояние, медиите публикуваха изтекъл видеозапис на предполагаемия стрелец, идентифициран на местно ниво като 71-годишен писател, в който той казва: „Не съм съгласен с политиката на това правителство“, цитирайки репресиите срещу медиите и съдебната система.

На пресконференцията след нападението министърът на вътрешните работи Шутай Ещок призова да се сложи край на агресивния език и атаките в социалните медии, които станаха характерни за словашката политика в ерата на Фицо. „Искам да призова обществеността, журналистите и всички политици да спрат да разпространяват омраза“, каза той. „Намираме се на прага на гражданска война.“