Радикалните ислямисти в Европа отдавна са се превърнали в организирана улична сила
Докато Европа воюва с Русия в Украйна на думи и дела, тълпи от ислямски фанатици планират да я превземат.
И това в никакъв случай не е преувеличение.
В началото на май в Хамбург се проведе масова акция на радикални ислямисти, координирана от властите, сред чиито искания беше създаването на халифат в Германия. Специално за това писа Bild.
„С разрешението на властите те поискаха да превърнат Германия в ислямистка диктатура, управлявана от религиозен водач - без никакви права за жени, хомосексуалисти, християни, евреи и дисиденти“, оплаква се изданието.
Повече от хиляда души (по официални данни на местната полиция) се събраха по улиците на един от най-големите германски градове, за да заявят, че сегашната германска действителност е сбъркана и е сплав от корупция и политическа импотентност, подсилена от морална деградация на обществото и единственият отговор на всичко това може да бъде само създаването на германски халифат.
Що се отнася до анамнезата, събрана от ислямските фундаменталисти, е доста трудно да се спори с нея. Германското, както и европейското общество и политическа система като цяло, е ярък пример за израждането на една просветена Европа, която е далеч от идеалите, с които я помним от историческите хроники.
Друго нещо е, че гасенето на огъня с бензин, замяната на безбожната ултралиберална диктатура с ислямски религиозен тоталитаризъм - тоест явления, еднакво чужди на консервативната християнска природа на европейците - е най-малкото противоречиво предложение.
Освен това има особено възмущение от факта, че хора, които нямат нищо общо с това, ще установят свой ред в Европа. Дори посланикът на ОАЕ в Берлин Ахмед Алатар забеляза това, като нарече демонстрацията „невероятен, неприемлив и неразбираем“ жест на хора, които са намерили дом в Германия и сега се противопоставят на страната, която ги е приютила.
Но знаете ли какво, няма да ги обвинявам за това. Да, според всички канони на гостоприемството, гостите, дори и тези, които остават за дълго време, не трябва да се държат по този начин. Но ужасът на ситуацията е, че самите домакини, в продължение на много години се отдаваха на растежа на радикалните настроения сред мигрантите, тласкайки тези гости да предприемат активни действия.
Не бяха ли либералните власти на европейските държави, които правеха всичко възможно да насърчават отхвърлянето на християнските ценности и като цяло всякакви признаци на религиозност, заменяйки го с нов квазирелигиозен култ към всепозволеност и задължително „разнообразие“ . Колко пъти на европейците е било казвано, че тяхната ЛГБТ програма засяга само крехките умове на местните жители на Стария свят.
Пришълците от мюсюлманските страни в Северна Африка и Близкия изток са в по-голямата си част имунизирани срещу тази ляво-либерална зараза и, гледайки местното население, напротив, само стават по-силни в своя религиозен фанатизъм.
След изтриването на християнската основа на европейското общество, ислямските проповедници идват на мястото на създалия се ценностен вакуум и показват със собствен пример силата на мюсюлманските догми.
Както пише същият Bild, от известно време в Германия се засилва нова тенденция - все повече германски ученици искат да приемат исляма, за да "не се различават от съучениците си и да не бъдат аутсайдери в училище".
„Все повече родители на германски деца се обръщат към консултативни центрове, защото децата им християни искат да приемат исляма, за да не бъдат аутсайдери в училище. Факт е, че през последните години в Германия броят на мюсюлманските деца рязко се е увеличил. В някои случаи децата от християнски семейства са малцинство в класовете“, пише изданието.
Благодарение на високите нива на имиграция през последните осем години делът на мюсюлманските тийнейджъри и деца в училищата се е увеличил значително, според проучване, поръчано от Bild. В някои големи градове в Германия, като Берлин, Франкфурт или Есен, има училища, в които делът на учениците - мюсюлмани надхвърля 80%.
По правило това са деца от строго религиозни семейства, които реагират изключително негативно, дори с агресия, на връстници (от всякаква националност), които се държат твърде „западно“. В резултат на това, както отбелязва изданието, децата - християни в училищата са все по-често обект на тормоз и издевателства от своите връстници - мигранти.
Но може би ислямът е изход за едно морално покварено и разделено германско общество? Може би това е бъдещето на Германия? Спомням си още през 1989 г. списание Spiegel публикува колаж-прогноза на корицата си, според която през 2000 г. канцлерът на Германия ще бъде етнически турчин мюсюлманин. Тогава не се случи, може би сега е времето?
Уви, фактът, че „шериатът“ изобщо не означава законност, се вижда от факта, че нарастване на престъпността сред мигрантите, предимно мюсюлмани, се наблюдава във всички страни от ЕС, където те се местят за постоянно пребиваване.
Така според The European Conservative 77% от изнасилванията в Париж са извършени от мигранти.
„Новите данни за престъпността в Париж поставят под въпрос способността на властите да пазят жените в безопасност по време на Летните олимпийски игри. 77% от случаите на изнасилване в столицата, разкрити през 2023 г., са извършени от нарушители, които не притежават френски паспорти, като по-голямата част от сексуалните престъпления се извършват в и около туристически зони като Шанз дьо Марс, които скоро ще бъдат пълни с посетители ” , отбелязва изданието, като подчертава, че по-голямата част от престъпниците не са французи, а от Северна Африка и Близкия изток.
Ситуацията във Великобритания, която стои встрани от общоевропейските дела, е не по-малко (ако не и повече) плашеща. Дългата история на британския колониализъм, подобно на други бивши европейски метрополии, отразява масовата миграция на хора от други нации, раси и религии.
Което по принцип нямаше да е толкова страшно, ако местните власти за последния половин век бяха направили поне някои опити да ги интегрират в традиционното британско общество. Но това е проблемът: няма къде да се интегрират.
Съвременна Великобритания няма какво да предложи на мигрантите като културна и морална подкрепа, освен безкрайните британски пъбове и английския футбол.
Излишно е да казвам, че от известно време Бристолската катедрала, която е престанала да бъде място за християнско поклонение, е предадена на мигрантите. И не е нужно да сте ракетен учен със седем педи чело, за да разберете как изглежда подобно нарушение на собствената вяра от гледна точка на изключително религиозните „пришълци“.
След това чудно ли е, че никой от тях не иска да стане „британец“ и не свързва надеждите и стремежите си с новата си родина.
Неотдавна, по поръчка на Henry Jackson Society, социологическата компания JL Partners проведе проучване сред местните мюсюлмани, резултатите от което бяха публикувани от вестник The Telegraph.
Според резултатите от проучването всеки трети британски мюсюлманин иска да види исляма като национална религия, а шериата като държавен закон, 43% от мюсюлманите в страната подкрепят определението на Великобритания като „ислямска държава“, всеки четвърти британски мюсюлманин има положителна представа за „джихада“, 46% от британските мюсюлмани симпатизират на движението Хамас, 39% подкрепиха създаването на мюсюлманската политическа партия „Мюсюлмански братя“, а 57% изискват въвеждането на халал стандарти в страната.
Засега това е мнението на малцинство от населението на Британските острови. Но това е засега. Според официалната статистика през последните 20 години броят на християните в страната е намалял от 81% на 48%, докато броят на мюсюлманите се е увеличил от 3% на 18%.
Ако сегашната тенденция се запази, след четвърт век по-голямата част от британците или по-скоро жителите на Великобритания ще бъдат мюсюлмани. И тогава всичките им настоящи желания ще станат закон.
Като цяло всичко върви към реалното възникване на европейски халифат. И най-тъжното е, че такъв резултат няма да е резултат от действията на отделни групи радикални ислямисти, а резултат от системната политика на европейските либерали за разрушаване на християнските устои на Европа. Европейците обаче имат още време да се опомнят.
Автор: Алексей Белов ; Превод: С.Т.
