Френският финансов министър Кристин Лагард е добра в преговорите, но не и икономически утопист, така че ще внесе промяна в стила на МВФ, но не и в същността му. И надали ще настоява за радикални решения на европейската дългова криза.
Лагард е антитръстов адвокат и специалист по трудово право по образование, без да притежава академични титли, като например доктор по икономика, която помогна на бившия директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан да спечели уважението на европейските лидери и служителите на МВФ.
В същото време обаче харизматичната 55-годишна жена, която в сряда обяви кандидатурата си за наследник на Строс-Кан, в хода на работата си е натрупала опит, свързан с предизвикателствата пред МВФ по време на френското председателство на Г-20 и по време на кризата в еврозоната.

Преговори до успешен край

Тя си спечели репутация на политик, който успява да доведе преговорите до споразумение при голямо напрежение, успя да преодолее съпротивата на Китай срещу идеята правителствата от Г-20 да използват показатели, за да измерват световните икономически дисбаланси, и успокои страховете на Германия относно създаването на спасителен механизъм за еврозоната.
Лагард бе сред онези, които помогнаха на Европа и МВФ да договорят миналогодишния гръцки спасителен пакет на стойност 110 млрд. евро, така че може да се очаква да поддържа финансовата подкрепа, която фондът оказва на Атина, като същевременно настоява за бърза приватизация и повече съкращения на разходите. Почти е сигурно, че ще се опитва да избягва по-драстични решения, като принудителното преструктуриране на гръцкия дълг например.
В момент, в който МВФ се опитва да се отдалечи от „Вашингтонския консенсус“ (пазарно насочени политики, които повечето новоразвиващи се икономики отхвърлят), Лагард ще бъде полезна със своя френски поглед към важността на социалните разходи и желанието си за „многополюсен“ свят, в който Китай и другите развиващи се икономики ще играят все по-важна роля.
„До голяма степен се очаква Лагард да продължи линията, започната от Строс-Кан, предвещава Жил Мое, старши европейски икономист в Deutsche Bank. Интересното е, че тя ще внесе френските ценности, от които вероятно се нуждаем, но ще демонстрира и разбиране на англосаксонския подход.“
Изглежда, Лагард се радва на достатъчна подкрепа в Европа, Съединените щати и Китай, така че да разгроми евентуалните си конкуренти за поста на директор на МВФ.
Критиците твърдят, че тя не разполага с икономически авторитет и не се е доказала с въвеждането на важни закони през четиригодишния си престой във финансовото министерство. За този период голяма част от икономическата политика беше диктувана от Елисейския дворец.
Бившата адвокатка, която стана първата жена председател на базираната в Чикаго правна кантора Baker & McKenzie, се бори усилено, за да популяризира позициите си. Тя си спечели репутация на най-безкомпромисния противник на преструктурирането на гръцкия дълг сред министрите от еврозоната.
„Не може да галите слон“, предупреди тя министрите от еврозоната през февруари и изрази страховете си от вълнения на пазара, ако Гърция получи разрешение да просрочи задълженията си.
Зад марковите сака „Шанел“ и стилната фризура от сребристи коси на бившата шампионка по синхронно плуване се крие силен политически усет, казват тези, които са я срещали. „Тя познава из основи всички съществени въпроси и е умел посредник с добри политически инстинкти“, казва ДеАн Джулиъс, ръководител на института „Чатъм Хаус“.
Европейските нации се обединиха зад кандидатурата на Лагард, така че основното препятствие пред номинацията й може да е единствено една прокурорска проверка на ролята й в случай, при който са изплатени стотици милиони евро на приятел на френския президент Никола Саркози за уреждане на правен спор.
Съдиите ще се произнесат дали да бъде образувано разследване на 10 юни, когато е и крайният срок за подаване на номинациите за МВФ.
Макар че развиващите се нации настояват да бъде прекъсната традицията Европа да има окончателната дума при избора на шеф на МВФ, европейците определят като жизненоважно запазването на 65-годишния си контрол върху фонда. Ефективността на Лагард като шеф на МВФ може да бъде определена от развръзката на този спор. И най-малкият намек за задкулисно споразумение между САЩ и Европа в нейна полза е способно да предизвика огорчение, което да възпрепятства работата й.
Тя самата призова за прозрачен изборен процес и според френски представители разполага с подкрепата на Китай, третия по големина акционер в МВФ, който оценява деликатния й подход към споровете около валутния курс на юана на срещата на Г-20.
Репликата на Уинстън Чърчил „Приказките винаги са по-добър вариант от войната“ сякаш бе мотото на Лагард при френското председателство на Г-20. Умението й да преговаря може да се окаже полезно за възстановяването на мостовете с нововъзникващите икономически сили.
Предвид опасността Гърция да се превърне в първата европейска държава, просрочила дълга си за последните шест десетилетия, някои икономисти твърдят, че европеец едва ли е най-добрият вариант в битката с кризата.
„С цел разрешаване на кризата в Икономическото и парично обединение (EMU) може би ще е по-добре част от ръководството и властта да идват извън Европа, да са със свеж поглед“, предполага Джим О`Нийл от Sachs Asset Management. По думите му регионът трябва да избира – да изрита слабите държави или да затегне фискалното обединение.

Кому са нужни икономисти?

Ако бъде избрана за 11-ия поред управляващ директор на МВФ, Лагард ще е първата, чиято кариера не е минала като икономист или държавен служител в национална централна банка или финансовото министерство.
Служители на фонда твърдят, че икономическата компетентност на Строс-Кан е била ценен актив по време на глобалната кредитна криза от 2007-2009 г., когато фондът трябваше да се приспособява бързо към най-тежкия срив от Голямата депресия насам. В отстъпление от традиционния подход на фонда Строс-Кан препоръча кейнсианските фискални стимули на световните лидери.
„В някакъв момент управляващият директор трябва да действа според собствените си идеи, казва един от бившите му колеги, пожелал анонимност. Доминик Строс-Кан се справяше много добре в това отношение, защото имаше икономически опит. Нещата ще са различни с човек, който не притежава подобен опит.“