Изглежда, представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) имат по-голям потенциал да се справят с гръцкото преструктуриране, отколкото показват, въпреки предупрежденията, че подобна мярка може да отприщи „кошмарен сценарий“.
Германците и французите казват, че ЕЦБ повече няма да приема гръцки облигации като обезпечение при операциите си на паричния пазар, ако страната бъде принудена да просрочи задълженията си. Правилата на институцията обаче не са толкова ясни и посочват само, че подобна стъпка „може да бъде разпоредена“, ако официалните лица я сметнат за необходима. Целта на тази реторика вероятно е колкото да принуди Гърция да ускори свиването на бюджета си, толкова и да постави граници, казват икономистите от Citigroup и Deutsche Bank.
„Без предупрежденията на ЕЦБ гърците нямаше да обявят допълнителни мерки, казва Юрген Микелс, главен икономист за еврозоната в Citigroup в Лондон. С условията за показателите на допълнителните гаранции банката от самото начало показа, че може да си позволи да маневрира доста.“
Европейските чиновници търсят начини да възстановят инвеститорското доверие на фона на все по-силни опасения, че Гърция няма да успее да върне дълговете си след финансовата помощ от 110 млрд. евро. И докато финансовите министри обмислят варианти като изместване на падежа, представителите на ЕЦБ твърдят, че подобни стъпки могат да унищожат гръцката банкова система и да дестабилизират останалите членки на еврозоната.

Опустошително въздействие

„Преструктурирането не е решение, а кошмарен сценарий“, каза на 24 май Кристиан Ноайе, член на Управителния съвет на ЕЦБ. Испанският му колега Хосе Мануел Гонсалес-Парамо заяви миналия месец, че подобен ход „по всяка вероятност“ ще има последици за цялата система - „сигурно по-опустошителни“, отколкото след срива на Lehman Brothers през септември 2008 г.
Преструктурирането е един от вариантите да се облекчи товарът на дълга върху страната, но „е по-добре Гърция да е под постоянен натиск“ за въвеждане на реформи, заяви за в. „Файненшъл таймс Дойчланд“ холандският финансов министър Ян Кеес де Ягер. Гърция може би ще се нуждае от допълнително време, за да постигне целите си, твърди германският финансов министър Волфганг Шойбле в интервю за в. „Ханделсблат“.
Засега ЕЦБ се придържа към позицията, че по-строгите програми за икономии са единственият начин за излизане от тресавището (дългът на страната ще скочи на почти 158% от БВП тази година). Бюджетният дефицит ще е средно 9,5% от БВП през 2011 г., изчисляват от Европейската комисия. Това е втората по големина фискална дупка след ирландската.
Тази седмица правителството в Атина подкрепи ускорен план за продажба на активи и пакет от бюджетни икономии в опит да покрие изискванията за петия транш по спасителното споразумение с ЕС, МВФ и ЕЦБ.
Без него кабинетът на премиера Георгиос Папандреу ще бъде принуден да преструктурира. Разходите за застраховане на гръцки облигации срещу просрочване стигнаха рекордно висока стойност тази седмица, а доходността по двугодишните и 10-годишните дългови книжа на страната отбеляза най-голям скок от въвеждането на еврото през 1999 г.
ЕЦБ пак може да намери пространство за маневри, тъй като спадът на цените в гръцкия облигационен пазар се задълбочава заради опасенията, че по-строгите мерки за икономии няма да предотвратят просрочване. Според правилата на базираната във Франкфурт централна банка „отстраняване, ограничаване или изключване на страни по договор може да има при някои от случаите, попадащи в категорията „просрочване“.
Една от възможностите пред ЕЦБ е да приеме така наречената схема Виенска инициатива, предложена от еврокомисаря по икономическите и паричните въпроси Оли Рен, чиято цел е да убеди кредиторите да купят нови облигации от гръцкото правителство, когато съществуващите достигнат падеж. Малко под половината от 23-членния Управителен съвет на ЕЦБ в момента подкрепя идеята, твърди запознат с въпроса. „Като се вземат предвид всички възможности, ЕЦБ вероятно ще може да понесе най-леко именно тази“, заяви Микелс от Citigroup.
Планът е подобен на Виенската инициатива, която беше основен принцип на спонсорираните от МВФ спасителни планове за Унгария, Румъния, Латвия и Сърбия през 2009 г. Съгласно плана банките, сред които UniCredit, Raiffeisen Bank International и Societe Generale, тогава най-големите кредитори в Източна Европа, обещаха да поддържат платежоспособността на филиалите си в тези страни, като удължат матуритета на финансирането и осигуряват свеж капитал при необходимост.

Наистина доброволно

Рискът пред ЕЦБ е, че подобно предложение не би успяло да събере достатъчно подкрепа, за да попречи на рейтинговите агенции да оценят действието като просрочване. Това ще направи гръцките облигации негодни да изпълняват ролята на гаранции при операциите на ЕЦБ по рефинансиране, смятат членове на съвета като французина Ноайе и германеца Йенс Вайдман, както и Юрген Старк. Банките разчитаха на финансиране от ЕЦБ, след като им бе отказан достъп до финансовите пазари.
Опасността това да се случи може да принуди ЕЦБ да направи компромис, смятат икономистите от Deutsche Bank Жил Мое и Марк Уол. През май 2010 г. ЕЦБ премахна прага за минимален кредитен рейтинг за Гърция само четири месеца след като президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише заяви, че няма да промени правилата на централната банка само заради една държава членка.
„Вероятно има някаква граница, отвъд която ЕЦБ ще спре да повтаря клишето „няма да има преструктуриране“, заявиха те в съобщение на 20 май. Ако ЕЦБ продължи политиката си на непостигане на споразумения, тя ще трябва да понесе отговорността за последвалата криза в гръцкия банков сектор. Ще поеме ли ЕЦБ отговорността да влоши положението допълнително? Сериозно се съмняваме в това.“
ЕЦБ и 17-те национални централни банки са изложени на риск от гръцкия дълг, възлизащ на 130 млрд. евро, заяви пред репортери в Париж фондов мениджър на Pacific Investment Management. На Германия, Франция и други държави от еврозоната може да им се наложи да рекапитализират централните си банки в случай на просрочване, което може да се окаже неминуемо, смята той. „Ако отпишете тези дългове наполовина, ще заличите целия основен капитал на гръцката банкова система, заяви Клаус Баадер, икономист в Societe Generale в Лондон. Това напълно ще унищожи способността на ЕЦБ да води парична политика.“