Парламентът прие на първо четене закона за лекарствата в хуманната медицина. В него пише, че практически всеки ще има право да отваря аптеки. Само преди 10 месеца бе приета промяна в Закона за лекарствата, която въведе принципа „Един магистър- една аптека“. Тогава аргументът в полза на модела бе, че гарантира професионален съвет при продажбата на лекарства на гражданите. Защо за по-малко от година законодателят се люшна от едната в другата крайност? Отговора го даде дебатът на промените в закона. Управляващи и опозиция се замерваха с обиди от рода на „лобисти на производители“ и „лобисти на търговски вериги“. Докато си разменяха „любезности“, и едните, и другите се кълняха, че го правят, за да запазят пазара от монополизиране. Истината е, че и сега совите не са това, което са, в аптекарството. Всички знаят, че зад симпатичните квартални аптечки стоят поне три големи търговски вериги. Въпросът е те да излязат на светло. От вчера обаче те имат проблем – иска им се и занапред да останат единствени играчи на пазара. Би трябвало обаче от собствен опит да знаят, че щом той им се е усладил на тях, няма начин към него да не посегне и някоя акула.