Германският канцлер Ангела Меркел е изправена пред голяма дилема във връзка с продължението на европейската криза със суверенните задължения. Едната възможност е да направи това, което е политически изгодно за партията й и за самата нея, а другата – да направи това, което е най-добро за страната й, Европейския съюз и световната икономика.
Случващото се на другия бряг на Атлантика помрачава пищността и блясъка на церемонията, съпътстваща визитата на Меркел в САЩ през тази седмица. Ако европейските институции не успеят да изготвят надежден план, който да намали финансовите затруднения, изпитвани от Гърция, Ирландия и Португалия, възстановяването на САЩ може да се окаже една от скъпите жертви.

Без особени стимули

В качеството си на лидер на най-голямата и най-богата държава - членка в еврозоната, Меркел разполага с нужното влияние, за да сложи край на кризата. Като се има предвид германската политическа действителност обаче, канцлерът не разполага с особени стимули, за да предприеме смелите действия, които са необходими.
В момента германците се радват на много добър жизнен стандарт. Износът на страната процъфтява отчасти благодарение на еврото, което поевтиня поради кризата, и отчасти благодарение на отстъпките, които направиха германските работещи през последните години. Ръстът на безработицата постоянно пада, икономиката нараства, а доверието в бизнеса достигна нива, близки до двайсетгодишния си рекорд. Основният германски борсов индекс DAX отчете ръст от 21% през последните 12 месеца. Подобно силно представяне по принцип притъпява каквото и да било чувство за спешност.
Като се има предвид, че Християндемократическият съюз (ХДС) на Меркел се бори да си възвърне преднината преди федералните избори през 2013 г., политически неразумно би било да се иска от германците да предоставят спасителни кредити на по-разточителните държави - членки на еврозоната. От друга страна, евентуално преструктуриране на дълга, което ще доведе до големи загуби за германските банки (те държат в портфейлите си неизплатени гръцки кредити на стойност $22,7 млрд. и са най-големият кредитор на гръцкото правителство), може да отприщи нова финансова криза.

Виенската инициатива

Личната изгода вероятно ще накара Меркел да потърси среден път. Тя например би могла да одобри версия на Виенската инициатива, при която частните кредитори да се споразумеят да закупят нови гръцки облигации, когато съществуващите достигнат своя падеж. Този подход беше използван в Източна Европа през 2009 г. и привлече подкрепата на президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, както и на еврокомисаря по икономическите и паричните въпроси Оли Рен.
Предложението ще предостави на Гърция повече време да насочи дълговата си тежест по устойчива траектория, а банките ще имат повече време да се подготвят за преструктуриране, което може да се окаже неизбежно. За да бъде предложението по-остро, Меркел може да включи условие, съгласно което ЕЦБ автоматично трябва да спре да приема като застраховка облигациите на Гърция, Португалия и други държави членки, които не успеят да изпълнят определени фискални цели в рамките на три години.
Подобно споразумение обаче надали ще успокои финансовите пазари. Инвеститорите все още ще се тревожат за въздействието, което ще окаже върху банките провалът на Гърция с изпълнението на обещанията си. По-тревожното обаче е, че Меркел ще пропилее възможността да поправи грешките на еврозоната, които кризата извади на показ.
Без някаква форма на фискален съюз, в който данъчните постъпления да минават безпрепятствено националните граници, единната валута представлява прекалено голямо бреме за икономиките, които са заплашени да паднат зад борда. Огромните държавни и частни задължения на Гърция и Португалия възникнаха донякъде заради сериозните търговски дефицити – дефицити, които корекциите в обменните курсове можеха да облекчат, ако тези страни разполагаха със собствени валути. Сега те ще трябва да се заловят с трудната задача да възстановят конкурентоспособността си чрез орязване на заплатите, докато в същото време свиват държавните разходи, а икономиките им се намират в застой или в рецесия.
В САЩ, които могат да бъдат разглеждани като най-големия валутен съюз в света, автоматични федерални трансфери, сред които помощите при безработица и данъчните кредити за нископлатените работници, помагат на отделните щати да оцелеят в трудните времена. Едно финансово министерство на наднационално равнище би могло да извършва подобни фискални трансфери в Европа, с което ще смекчи цикличния аспект на проблемите, докато страните извършват необходимите структурни реформи.

Фискални трансфери

В действителност фискалните трансфери в Европа едва ли ще са толкова скъпи, колкото изглеждат. В САЩ парите от Вашингтон обикновено покриват около 30% от дупката в приходната част на отделните щати. Подобен фискален буфер за Гърция ще струва около €7,5 млрд. (приблизително $11 млрд.) през 2011 г. Сумата се равнява на 0,3% от прогнозирания брутен вътрешен продукт на Германия и под 0,1% от този на цялата еврозона.
Трише, един от малкото високопоставени европейски чиновници, които не трябва да се притесняват за преизбирането си, предложи миналата седмица паричното обединение да обмисли идеята за създаването на единно финансово министерство като предшественик на фискален съюз.
Без такъв съюз еврозоната ще бъде връхлетяна от още кризи и рискува да претърпи крах като парично обединение. Това би било загуба за всички нейни членки, включително за Германия. Може би на дадената от него официална вечеря американският президент Барак Обама трябваше да попита канцлера Меркел: „Как искате да Ви запомнят - като политика, който съхрани шансовете на партията си за изборите през 2013 г., или като политика, който съхрани еврозоната?“