Докато богатите световни икономики се борят, а лидерите на Европейския съюз са решени да влошат положението, е трудно да се преувеличи сериозността на икономическата криза на Запад. И все пак и това е възможно, пише Клайв Крук.
Според медиите ни очаква не само най-тежката рецесия от 30-те години насам, но и предизвикателство пред целия западен икономически ред. Голямата рецесия излага на показ слабостта на общоприетата икономика. Тя представлява идеологическа криза. Тя показва, че капитализмът е погрешен „в основата си“. Ако всичко това беше вярно, авторът на тази статия щеше да е по-обезпокоен за идващата година, отколкото е в действителност – което е вече нещо.
Предстои поправка през новата година. Статиите за смъртта на капитализма са силно преувеличени.
Изненадващото е колко погрешни са тези статии. Може би дори в този момент тайно се организират революции, но няма признаци за обществени бунтове. Само не споменавайте „Окупирай Уолстрийт“, това абсурдно бунтуване на постоянно недоволните, чиято основна цел, изглежда, е „общо събрание във всеки двор или на всеки уличен ъгъл“ (надявам се не по едно и също време).

Къде е левицата?

Къде е възраждането на организираната левица? Американските демократи не оказват особена подкрепа. Те се опасяват, че републиканците, които доведоха страната до ръба на фалита миналото лято и чийто кандидат за президент показа най-срамната страна на партията им, може да си възвърнат контрола върху Сената и да пратят Барак Обама да си опакова багажа. Последните проучвания на „Галъп“ показват спад до едва 41% в броя на американците, които смятат, че страната им е разделена на богати и бедни. Около 64% от американците (и 48% от демократите) виждат „голямото правителство“ като по-голяма заплаха за САЩ, отколкото „големия бизнес“ – нива, които представляват почти абсолютен рекорд.
В повечето европейски държави партиите с ляв уклон се оттеглят. Практическото правило, изглежда, е следното: колкото по-лошо е икономическото положение, толкова повече критики отнася левицата от страна на гласоподавателите. Последният пример за това е Испания, където управляващите социалисти претърпяха най-тежкото си изборно поражение от смъртта на Франко през 1975 г. насам.
Тази тенденция отчасти се дължи на това, че настоящите управляващи ги изритват в лош период. Гласоподавателите в Америка и Европа може би не са прави да обвиняват социалистическите си партии, бившите социалисти или антикапиталистическите партии за рецесиите, в които са изпаднали в момента, но преориентирането на електората към десните партии от 2008 г. насам по-скоро хвърля сянка на съмнение върху идеята, че капитализмът търпи криза на доверието. Къде са исканията за по-голяма държава, за преминаване на индустриите в държавна собственост, за защита на родните производители и за блокиране на вноса? Когато спадът започна, масово се очакваше ръст на подкрепата на протекционистките търговски политики. Това не се случи.
Това може да се промени. Кризата не е приключила. Но най-тежката рецесия от седем години насам все още не е унищожила или дори притеснила обществената подкрепа на реално съществуващия капитализъм, с което имам предвид капитализъм на смесена икономика, основан на пазарите, стремежа към печалба и конкуренцията в комбинация със силна държавна намеса. Много държави претърпяха срив на доверието в политическите си лидери, но не и в преобладаващия икономически ред.
В това отношение общественото мнение е много точно. Глупаво е да се твърди, че реално съществуващият капитализъм е погрешен в основата си, освен ако не се сравнява с уместни алтернативи. Но подобни алтернативи няма.

Какъв е изборът?

Куба и Северна Корея имат много какво да желаят, нали? Боливаризмът, школата на Уго Чавес, не е привлекателен за хората. Китай предпочете капитализма на смесена икономика и в резултат на това постигаше учудващ ръст в продължение на десетилетия. Индия направи същото. Световната рецесия, която започна през 2009 г., изобщо не беше световна: за милиарди хора извън Европа и Северна Америка капитализмът продължи обичайния си ход – все още водеше до най-бързото подобряване на жизнените стандарти в историята.
Разбира се, има различни видове капитализъм и различни избори. Сред богатите държави американската версия е в единия край, а част от Европа – в другия. Американският капитализъм не е същият като този в Швеция или Канада, да речем (и двете страни в момента се управляват от дясноцентристки пропазарни правителства). Но различията не са фундаментални. Различията по отношение на държавното осигуряване на здравеопазването и други помощи със сигурност са важни, но спадат към преобладаващата, почти универсална и все още неоспорена идеология.
Да си представим, че всичко, казано дотук, е правилно и в действителност съществуващият капитализъм е стабилен. Няма ли въпреки всичко криза на доверието в общоприетата икономика? Този довод е много по-слаб може би, но и това трябва да се постави под съмнение. Защитниците на това клише се бият предимно със сламени чучела.
Според някои скорошни статии общоприетата икономика твърди, че пазарите винаги са прави. Така ли е наистина? Икономиката, която се преподава, е малко или много обсебена с външни ефекти, съвсем не идеална конкуренция и други форми на пазарни неуспехи.
Общоприетата икономика според критиците си твърди, че инвеститорите са рационални и цените обединяват цялата информация, така че не са възможни балони, а кризата, която преживяхме, никога не се е случвала. Пълни глупости! Общоприетата икономика наистина учи, че е трудно балоните да се забележат предварително (което е вярно) и че е трудно да се правят пари постоянно, като се залага срещу пазара (което също е вярно). Нито един икономист не е отричал, че хората правят грешки или че пазарите достигат бум, а след това се сриват.
Рецесията ясно показа нуждата от по-добри и в много случаи по-строги финансови регулации. Тя изтъкна колко слаба е икономиката в това да изготвя обществена политика и да се справя с въпроси като справедливостта и споделянето на бремето. Но има една изненада: за 99-те процента единствената сериозна рамка, чрез която могат да се обсъдят тези теми, е общоприетата икономика. Независимо дали сте критик или защитник на американския капитализъм, вие използвате една и съща литература и едни и същи основни идеи, за да докажете тезата си.