За да не стига до недопускане на туристите до хотела и да не могат да празнуват, за което са платили, както стана в Пампорово, трябва да се спазва законът. Според съществуващото българско законодателство действията, които е предприела СиБанк, са самоуправни, тъй като задълженията на собственика към банката, както и това, че хотелът е бил в особен залог, не променя неговия статут. Българското законодателство смята, че хотелите са в непрекъснато производство и тяхната дейност не може да бъда прекратявана по такъв начин в ущърб на туристите.
За да си гарантира изплащането на дълга, банката-кредитор трябва да влезе в управлението на фирмата, както изисква Търговският закон. Когато кредиторите влязат в управлението на хотела, те ще го менажират добре и подходящо, за да може да носи приходи.
Продажбата на един хотел като сграда, или продажбата на акции като част от собственост във фирма, по никакъв начин не води до затварянето му, още по-малко пък до изгонване на туристите. Ако това бе станало, нямаше охранители да възпират достъпа на туристи, да прекъсват работата на хотела и да нанасят щети не само на хората, но и на имиджа на страната.

Ще можем да обслужваме само нискобюджетни туристи

В този случай туристите се разглеждат като потребители със засегнати интереси и съгласно законодателството на България и това на ЕС те трябва незабавно да бъдат обезщетени от туроператора, който ги изпраща. Ако те са неорганизирани туристи и са направили резервация в хотела, следва да си получат парите обратно от самия хотел.
Последствията след този случай в Пампорово и този от лятото с „Алма тур“ и блокираните у нас руски туристи са силно уронване на престижа на българския туризъм. Резултатът от това е продажба на ниски цени на хотелската база и на туристическата услуга като цяло. Няма как една непрестижна дестинация, с непрестижно обслужване да иска увеличаване на цените. Това обрича всички инвеститори в туризма да работят като нискобюджетни, които могат да обслужват единствено нискобюджетни туристи.
За да си върнем добрия имидж на туристическа дестинация, трябва да се направят законодателни промени. Системата за застраховки по отношение на руските туристи, които бяха блокирани по нашите летища, не успя да сработи. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта и Комисията за защита на потребителите не спазиха регламент 261 на Европейския съюз и директива 90314, не бяха осигурили достатъчно гаранции за туристите те да не бъдат ощетени икономически, независимо че това бяха туристи не само от ЕС, но и извън ЕС.

Липсва закон, администрацията не работи добре

Това, което българската страна и правителството трябва да направят, е да спазват европейските регламенти. По отношение на всички тези сътресения в туризма причината е не само зле действащата администрация, а и липсата на стабилни неправителствени организации, които да имат ясно представителство.
В последните години многократно различни неправителствени сдружения са напомняли за това, че ще има фалити на хотели вследствие на кризата, на презастрояването, на лошата политика в туризма и липсата на Закон за туризма. Очакват се още фалити на хотели и те са неизбежни в икономиката на която и да е държава. Ако обаче политиката в случай на фалити от страна на държавата не е адекватна, това ще бъде много тежък удар. Възстановяването от имиджови щети става много трудно и тежко и за него са необходими не само средства, но и време.
В момента родният туризъм е в дълбока управленска и концептуална криза. Управленска криза поради факта, че българският туризъм е на ниво 27-30% средна заетост на легловата база, което означава над 70% празни легла. Другото е, че не се управляват туристическите атракции - културните и природните забележителности, които в голямата си част са публично-държавна собственост, по начин по който те да създават работни места и да увеличават приходите на местните икономики.