Швеция е изправена пред трудна година, както всяка друга европейска икономика, но за разлика от останалите държави в Европейския съюз притежава ресурсите да се справи. Тя може да преподаде някой и друг урок, особено на останалите държави от ЕС, нечленуващи в еврозоната.
Най-голямата скандинавска икономика ще забави ръста си до малко под 1% през 2012 г. спрямо впечатляващите 4,5% през 2011 г. според Националния институт за икономически изследвания. Швеция разчита до голяма степен на износа си към останалата част от Европа, а продължителната икономическа криза в ЕС ще дръпне икономиката й назад.
Малко преди Коледа Riksbank понижи основния си лихвен процент за първи път от 2009 г. насам до 1,75%. Националният институт за икономически изследвания прогнозира също и още съкращения тази година в отговор на по-слабата икономика и по-ниската инфлация. Тази перспектива подчертава сериозността на ситуацията и показва колко важно е в такива моменти да разполагате с лихвен процент, който да можете да промените.
Цената на паричната независимост е първият и най-важен шведски урок. Швеция остана извън еврозоната, когато валутата беше въведена през 1999 г. и през последните няколко години правителството използва паричната си гъвкавост до краен предел.

Твърда фискална ръка

Като се има предвид, че по-голямата част от ЕС е обвързана от прекалената валутна предпазливост на Европейската централна банка, Riksbank понижи лихвените проценти по-рязко от ЕЦБ и (в реално отношение) от Федералния резерв на САЩ от 2007 г. до 2009 г. Коригираният спрямо инфлацията лихвен процент се понижи от 2,25% до минус 1,5%. Централната банка също така изготви нови кредитни съоръжения и други неконвенционални мерки, за да подкрепи шведската финансова система.
Фискалната политика изигра по-малка роля в стабилизирането на икономиката. Това също беше наследство от 90-те години, когато бюджетните дефицити растяха и се оформи национален консенсус около нуждата от ограничаване на държавните разходи и от стабилизиране на публичните финанси. Последвалият успех на Швеция бе забележителен.
Оттук идва и вторият шведски урок: фискалните стимули не са необходимо условие за икономическото възстановяване. По време на изминалата рецесия циклично коригираният държавен бюджет запази излишъка си. В резултат на това шведският държавен дълг възлиза на по-малко от 40% от брутния вътрешен продукт и е сред най-ниските от всички богати държави.
Фискалната политика все пак успя да допринесе за смекчаване на рецесията и подпомогна възстановяването – не с директно отпускане на държавни средства, а чрез т. нар. автоматични стабилизатори, които са сравнително силни механизми в Швеция. Мерки като данъците върху потреблението и щедрите помощи за безработните облекчават фискалната политика в периоди на рецесия и я затягат в години на динамично развитие дори държавният подход да не се променя.
В случая на Швеция строгата фискална дисциплина не задуши възстановяването, а вероятно дори го е побутнала. Контролирането на бюджетния дефицит засили доверието сред потребители и инвеститори. Растящият интерес към държавния дълг на страната вдигна цените на облигациите й миналата година. Шведското правителство плаща по-малко за заемен капитал дори от германското.
Трябва ли и други да последват примера му? За една определена група отговорът е категорично „да“. Членките на ЕС, които все още не са въвели еврото, принципно са се ангажирали да следват подобна линия (включително Швеция, а Великобритания и Дания са две изключения). Скандинавската държава доказва, ако изобщо са ни били необходими още потвърждения, че присъединяването към еврозоната е грешка.
Лишени от възможността да девалвират валутата си и да смъкват лихвените проценти, членките на паричното обединение само ще задълбочат рецесията, ако затегнат фискалната политика, колкото нея. Извън рамките на ЕС обаче примерът на Стокхолм говори, че едно достатъчно силно облекчаване на паричната политика може да поеме по-голяма част, ако не и цялото бреме на икономическата стабилизация.

Нов модел

Моделите си имат ограничения. Всяка страна е изправена пред уникални обстоятелства. При Швеция бе от полза, че за разлика от кризата през 90-те години корените на последната бяха в експорта. Износът на страната е капиталоемък, така че всеки спад в чуждестранното търсене вдига безработицата по-слабо, отколкото евентуално намаляване на вътрешното. Добре бе също, че още с идването си на власт през 2006 г. десноцентристката управляваща коалиция на страната превърна в приоритет създаването на работни места в частния сектор.
Сигурно забелязвате, че това не е старият шведски модел. Облагането на труда бе занижено, а някога разточителната социална функция на държавата сега е свита.
Какво мислят по въпроса местните гласоподаватели, които преди издигаха на власт неизменно лявата партия на социалдемократите? Икономическите им страхове нараснаха в последно време, но малцина обвиняват министър-председателя Фредрик Рейнфелт и неговото правителство, а социалдемократите не успяват да си върнат подкрепата.
Това ни води към трета, по-скоро политическа, отколкото икономическа поука – фискалният консерватизъм понякога печели обществено одобрение. Швеция внимава да не изложи на риск постигнатата си с много усилия силна фискална позиция. И с право. Страната е по-подготвена от повечето други да се справи с икономическите препятствия, които ЕС изглежда решен да създаде. Малко богати държави разполагат с възможността за още по-сериозно смъкване на лихвените проценти или с непокътнат потенциал за бюджетно стимулиране при нужда.
Гърция, Португалия, Италия, Испания, Ирландия - четете и плачете!