Въпреки задълбочените проучвания върху неравенството на доходите никога не съм харесвал термина, казва Алън Крюгер, председател на Съвета на икономистите към Белия дом, в реч в Центъра за американски прогрес. В средата на 90-те години „Уолстрийт джърнъл“ дори писа, че предпочита понятието „разпръсване“. С оглед контрастната картина днес „неравенство“ наистина е по-подходящото определение.
„През последните десетилетия границите, очертаващи различните категории в социалната йерархия, ставаха все по-отдалечени, а средната класа се сви.“ Така президентът Обама обобщи задълбоченото неравенство при посещението си в Осаватоми, Канзас.
Реалните доходи на семействата от петте категории в националното разпределение са нараствали успоредно от Втората световна война до края на 70-те години. След това доходите на върха започват да се качват по-бързо от тези в средата, а тези на домакинствата в основата са се свили. Трендът във втория период има известно колебание. Между 1992 г. и 2000 г. силното икономическо развитие и политиките при Клинтън произведоха равномерен ръст при всички сегменти, най-високия от години.

Данъците нямат значение

В данните няма индикации, че вдигането на данъците от началото на 90-те години е имало негативен ефект върху доходите. От 2000 г. насам обаче реалният годишен доход на средностатистическото американско домакинство бележи спад. Ако през първото десетилетие на новото хилядолетие доходите растяха с темпа от 90-те години, домакинствата от средната класа щяха да разполагат с $8900 годишно повече за черни дни или належащи разходи като ипотечни вноски, наеми, бензин, храна и облекло.
Ето и с колко е нараснал реалният доход след данъците за различните групи от 1979 г. насам. По данни на Бюджетната служба към Конгреса единият процент семейства с най-високи доходи отчита ръст от 278% за периода 1979-2007 г., докато при средните 60% увеличението е под 40%. Тези тенденции откъснаха значително домакинствата с най-високи доходи. Частта от доходите, попадащи в семействата от горния 1% и 0,1%, не е била толкова голяма от 20-те години насам.
Промените в разпределението на доходите са довели до свиване на средната класа. За това свидетелства и делът на домакинствата, чийто доход е с отклонение от максимум 50% от абсолютната среда. Той пада от малко над 50% през 1970 г. на 44% през 2000 г. и 42,2% през 2011 г.
Връзката между дохода на родителите и децата им може да бъде обобщена с Междупоколенческата гъвкавост на доходите (IGE). По последни проучвания тя е около 0,4% за САЩ. Тоест, ако родителите ви са печелили с 50% повече от средното за страната, вие ще изкарвате с 20% над средното.

Мобилността е важна

Майлс Корак констатира интересна връзка между икономическата мобилност и неравенството. Страни с висока степен на неравенство в даден момент обикновено имат по-ниска икономическа мобилност между поколенията. Ние доразвихме труда му в анализ на зависимостта между мобилността на доходите и неравенството в средата на 80-те години (чрез коефициента Gini за обложения приход). По-високите стойности по мобилност на доходите означават по-сериозно неравенство в семейните ресурси по времето, когато децата им са израствали. По-високите стойности за неравенството означават по-ниска степен на икономическа мобилност между поколенията. Наричам това „Кривата на Великия Гетсби“. Точките образуват възходяща наклонена линия – знак, че страните с по-сериозно неравенство сред домакинствата, са и с по-сериозно запазване на доходите от едно поколение към друго.
Социалното неравенство в САЩ се задълбочи рязко от 1980 г. насам. Ако „Кривата на Великия Гетсби“ остане непроменена в бъдеще, можем да очакваме 25-процентно увеличение в постоянството на доходите между поколенията. Логично е да се притесним, че растящото неравенство застрашава равенството на възможностите.
Някои важни институционални промени също допринесоха за нарасналото неравенство на доходите, например по-вялото участие в профсъюзи и понижението на реалната стойност на минималната заплата.
Данъчните промени след 2000 г. облагодетелстваха богаташите много повече от останалите данъкоплатци, което разшири пропастта в доходите преди плащането на данъците.
Ако хората с най-големи доходи бяха допринесли за американската икономика, щеше да е логично да се подкрепят съкращенията на данъците, но е очевидно, че след данъчните съкращения през последното десетилетие икономиката не се е представила по-добре, отколкото в началото на 90-те години. Ръстът на приходите на семействата с нисък и среден доход през 90-те години бе по-голям, отколкото през последните 40 години. През 90-те е имало по-голям ръст на заетостта и новостартиралия бизнес, отколкото през 2001-2007 г. Няма много реални доказателства, че съкращаването на данъците е стимулирало ръста на доходите, новия бизнес или ръста на заетостта.

Политическа незаинтересованост

Равенството на възможностите трябва да се подкрепя от всички партии. Поради растящото неравенство е все по-трудно за човек, роден в бедно семейство, да се изкачи по стълбата на икономическия успех. Икономиката и обществото губят от факта, че деца от бедни семейства нямат същите възможности да развият таланта си чрез добро образование, както децата от богати семейства.
Няма оправдание фактът, че държавната политика изостри тази тенденция в последното десетилетие. Промените в данъка върху дохода доведоха до по-несправедливото разпределение на приходите след данъците, вместо да стане обратното. Драстичното понижение на данък наследство ще намали мобилността, тъй като огромните ресурси ще се прехвърлят на наследниците на много по-ниска цена.
Делът от доходите, който отива при богатия 1% от американското население, се е увеличил с 13,5% между 1979 г. и 2007 г., т.е. с около $1,1 трлн. на година според приходите през 2007 г. Според изследване този 1% от домакинствата спестява близо половината от увеличението, докато спестяванията на останалата част от населението са около 10%. Това значи, че ако още $1,1 трлн. се спечелят от 99-те процента от населението, вместо от този 1%, годишното потребление ще бъде с около $440 млрд. по-голямо.
Възстановяването на икономическата справедливост би било от полза за цялото общество. По-справедливото разпределение на доходите подкрепя растежа, а предприятията ще имат повече клиенти от средната класа, по-стабилни пазари и по-висока производителност.
Обама увери: „Не става дума само за междукласова война. А за благоденствието на нацията. За вземане на решения, които са от полза не само за хората, които са се представили невероятно добре в последните няколко десетилетия, но и за средната класа и тези, които се борят да се изкачат в средната класа, както и за икономиката като цяло.“