Ние, медиците, както всички останали, живеем в условията на криза. Това, което прави държавата, е да се даде максимално на очевидно критични точки в сферата на здравеопазването. Такива са трансплантациите, онкологичните заболявания, детското здравеопазване. В случая политиката на Министерството на здравеопазването е много правилна. Увеличението на средствата за трансплантации е в отговор на факта, че трансплантациите, за съжаление, са една от недофинансираните дейности в областта на медицината. Затова решението да се увеличат средствата го оценявам като един изключително правилен ход в посока на осигуряване на качествено обслужване на нуждаещите се от трансплантация пациенти. Същото се случва и в областта на онкологията. Видяхме, че от тази година към нас премина и хемодиализата. Надяваме се, че това ще бъде една стъпка към по-добро финансиране, тъй като болничните заведения са поставени между необходимостта, от една страна, да помогнат на нашите пациенти надеждно и качествено, а в същото време, от друга страна, са изправени пред липсата на финансови средства. Увеличението ще оптимизира разходите на болниците, извършващи трансплантации, но в никакъв начин няма да ги покрие. Ние работим с едни и същи консумативи и медикаменти, с каквито работят болниците в цяла Европа. Онова, което е по-евтино в България, е високо специализираният лекарски труд. Очевидно сега болниците ще търпят по-малко загуби.
Като мениджър мога да кажа, че ние се опитваме да балансираме. Ако има някоя клинична пътека, която е малко по-добре финансирана, ние пренасочваме част от средствата, за да можем да обезпечим средствата, които не достигат по друга клинична пътека, която не е добре финансирана. Това се отнася и за трансплантациите. Увеличението ще облекчи работата ни и ние ще можем да помагаме адекватно на нуждаещите се пациенти.