Измина година, откакто бунтовете в Aрабския свят свалиха президента на Тунис Зин ал Абидин бен Али и така взеха в жертва първия си авторитарен режим.
Тунизийците отбелязаха годишнината с възпоминание в чест на Мохамед Буазизи. Младият търговец на плодове се превърна в катализатор на Арабската пролет, след като конфискуването на щанда му от полицията го накара да се самозапали ритуално пред местна административна сграда. Не бива да забравяме, че бунтовете бяха породени в еднаква степен от жаждата за политическа свобода и стремежа към изконното право на сносно препитание, неподвластно на тирани, били те държавни лидери или обикновени чиновници.
Администрацията на Барак Обама побърза да обещае сериозна икономическа подкрепа за региона, особено за Египет - най-голямата и влиятелна държава, поела по пътя на демократичния преход. По ред причини това обещание още не е изпълнено. Част от пречките вече са отстранени и е време за енергични действия.
Споровете в Конгреса по американския бюджет забавиха два важни елемента от икономическата помощ. Едва с приемането на законопроекта за федералните разходи на 23 декември президентската администрация получи необходимото й одобрение, за да реализира планираните фондове за рискови инвестиции в Египет и Тунис. Схемите, които следват модела на успешните програми за Източна Европа и бившия Съветски съюз, ще бъдат капитализирани с пари от американския бюджет за чуждестранна помощ (по $60 млн. и $20 млн. първоначално за Египет и Тунис) и ще имат за задача да отпускат заеми и да правят капиталовложения в частния сектор. Сега е ред на правителството да вкара средствата в действие.

Замяна на дълг

Законопроектът дава зелена светлина за обещанието на президента Барак Обама за облекчаване с $1 млрд. на дълга на Египет, чиято икономика е в пълен хаос. Предложението обаче не е за опрощаване (което означава пълно зачеркване на дадено задължение), а за вариант на суап. Египет няма да връща парите, вместо това САЩ ще приспаднат сумата от размера на помощта, която трябва да му се предостави в следващите три години.
Предложението върви с обвързващи условия. САЩ очакват от Египет да изразходва този $1 млрд., който иначе щеше да отиде за обслужване на държавния дълг, за така необходимите центрове за професионална квалификация и икономически нововъведения. Вашингтон трябва да настоява за продуктивно изразходване на парите, но ще е необходима сериозна доза дипломатическа находчивост. Преговорите по тези проекти се бавят заради напрежението около нахлуването на египетските власти на 29 декември в офисите на десетки организации, включително три американски групи за защита на демокрацията.
Подпомагането на Египет се оказва трудно в много отношения. Правителството на страната бави одобрението за планираните американски заеми за $1 млрд., които трябва да финансират инфраструктурни проекти и разкриването на работни места. През юни то отхвърли кредит на стойност $3 млрд. от Международния валутен фонд, който Вашингтон насърчи. Военните лидери на страната посочиха като причина обществените притеснения, че изискванията на МВФ за икономически реформи представляват вмешателство във вътрешните работи.
Страната ще има още една възможност да постъпи правилно. Представителите на международния кредитор се връщат в Кайро с ново предложение, вероятно с по-тежки условия предвид влошеното състояние на египетската икономика. Най-добрият съвет, който американските дипломати могат да дадат на генералите, е да приемат парите, но след като подготвят почвата за обществено одобрение на пакета, поемайки инициативата за новото предложение.

Размразяване на подкрепата

Американските власти трябва да използват и възможността за дискусия с „Мюсюлманските братя“, които ще доминират в новоизбрания египетски парламент, за да изложат деликатно причините, поради които споразумението с МВФ е полезно за Египет в краткосрочен и в дългосрочен план. Единствено сключването на споразумение с МВФ ще може да отключи огромните средства за подкрепа, които европейските държави и държавите от Персийския залив обещаха, но все още не са предоставили на Египет.
Плановете на администрацията на Обама за два големи икономически проекта за по-широкия регион са поели в правилна насока. Американският президент се надява да предложи обещаното търговско и инвестиционно партньорство през май в Чикаго на следващата среща на върха на Г-8, на която САЩ ще бъдат председател. Известно е, че арабските страни търгуват много слабо помежду си и с останалата част от света.
Програмата, която първоначално включваше САЩ, Мароко, Йордания, Египет и Тунис, цели да улесни търговията, като стандартизира инвестиционните регулации, трансграничните транзакции и мита. Колкото по-скоро започне да функционира системата и да носи ползи, толкова по-скоро арабските държави ще може да се присъединят към нея. Важно ще бъде ЕС също да се включи с течение на времето.
Един проект вече жъне плодове. От март месец американската Корпорация за задгранични дялови инвестиции работи с арабските банки, като е обезпечила до 70% от кредитите, които те отпускат на малките предприятия в региона. За по-малко от година програмата е отпуснала $650 млн. от своите $2 млрд.
Твърде дълго тиранията в арабския свят не даваше на обикновения човек право на глас, право на избор и възможност за прехрана. Това бяха привилегии, раздавани от диктаторите. Осигуряването на свобода и начини за достойно препитание за гражданите е най-добрият метод да се пребори авторитаризмът и достоен начин да се почете паметта на Мохамед Буазизи.