Еврото губи обвързаността си с по-рисковите активи под влияние на суверенната дългова криза, която постепенно смъква кредитоспособността и на най-големите икономики в региона.
Единната валута поевтиня с 8,7% спрямо американския долар от октомври насам, индексът S&P 500 се покачи с 3,4%, а корелацията между двете падна на 58% след рекордните 91% през ноември, сочат данните на „Блумбърг“. От януари 2011 г. еврото се движи почти в унисон със зависимите от растежа инвестиции, в т.ч. акциите и австралийския долар.
Разделението изплува в момент, когато президентът на Европейската централна банка Марио Драги смъкна лихвите и обеща на банките неограничен паричен ресурс за три години. Целта беше да се овладеят разходите по заемното финансиране на правителства от Италия и Испания до Франция, която загуби първокласния си кредитен рейтинг миналата седмица. Ликвидната мярка смъкна еврото до 20-месечно дъно от $1,2624 миналата седмица. UBS, която в средата на август препоръчваше продажба на единната валута при $1,45, сега посочва правдива стойност в диапазона $1,15-$1,2.
„През втората половина на 2011 г. еврото, австралийският долар и S&P 500 се търгуваха при силна взаимообвързаност, казва Андрю Кокс, валутен стратег към Citigroup в Ню Йорк. Основните показатели отново имат значение.“

На опашката

Специалистите очакват нови загуби предвид факта, че състоянието на американската икономика се подобрява, а еврозоната се свива и отблъсква международните инвеститори. Усилията на европейските лидери начело с канцлера Ангела Меркел за овладяване на кризата смъкнаха лихвите по суверенните задължения през миналата седмица.
Еврото е със спад от 1,7% от началото на годината и отчита най-слабо представяне сред 10-те валути в Bloomberg Correlation-Weighted Indexes. От валутите на големите държави най-силно спрямо долара се покачиха бразилският реал, мексиканското песо и новозеландският долар. Те са с традиционно силна обвързаност с американските акции и любими активи на спекулантите с апетит за риск, показват данните на „Блумбърг“.
Задълбочаването на европейската дългова криза, достигнала кулминацията си на 13 януари със смъкването на кредитния рейтинг на Франция и още осем членки на еврозоната от Standard & Poor’s, доведе до спад на еврото с 0,2% на $1,2654 към 8,45 ч. в Токио. То се смъкна с 0,2% на 97,34 йени, след като стигна 97,17, най-ниското равнище от декември 2000 г.
„Инвеститорите се ориентират към къси позиции на единната валута, а масовото понижаване на рейтингите в петък може да не е калкулирано още в цената“, казва Мансур Мухиудин, главен валутен стратег на UBS.
Еврото отчете рекордно дъно от 81,55 цента спрямо австралийския долар преди ден. Специалистите смъкнаха оценките си за четвъртото тримесечие през декември с най-много от януари 2010 г. насам. Според тях единната валута ще приключи годината при $1,30 (вместо $1,38), показват данните на „Блумбърг“. Кокс очаква спад до $1,2.
„Ескалиращата дългова криза в еврозоната провокира опасения за дългосрочния й икономически растеж, за стабилността на валутния блок и платежоспособността на някои членки“, казва Лий Хардман от Bank of Tokyo- Mitsubishi UFJ в Лондон.
Еврото обаче остава над абсолютната си средна стойност от $1,2054, което дава надежди, че европейските лидери могат да се справят с кризата, довела до спасяването на Гърция, Португалия и Ирландия.
Резултатите от декемврийската среща на върха, на която 26 от 27-те членки на ЕС приеха или обещаха да обмислят по-строги ограничения за дефицита и санкции срещу провинилите се, бяха немислими допреди няколко месеца, посочи Меркел в реч в Берлин.
Stoxx Europe 600 Index е с покачване от 1,9% от началото на годината. Доходността по 10-годишните италиански облигации падна на 6,64% миналата седмица от пиковите за 2011 г. 7,48%. Френските дългови инструменти с еквивалентен падеж са с 3,08%, при 3,82% по-рано.
Всичко това може да се промени сега, след като S&P лиши Франция и Австрия от рейтинга им ААА, смъкна тези на Италия и Испания, а германския остави непроменен. Кредиторите на Гърция не успяха да се договорят какви загуби ще понесат инвеститорите при замяна на държавните й облигации, което покачи риска от държавен фалит в еврозоната.

Изместване на кризата

„Огнището на кризата в еврозоната се измести от периферията и се придвижва все по-близо до центъра на Европа“, заяви в телефонно интервю Йън Станард от Morgan Stanley в Лондон.
Растящата пропаст между Европа и останалата част от света прогонва инвеститорите, докато ниските лихвени проценти на ЕЦБ подкопават една от поддържащите колони на еврозоната.
Валутата поскъпна с цели 6,6% между януари и май 2011 г., когато Жан-Клод Трише, който се оттегли от поста на президент на ЕЦБ през октомври, повиши основния лихвен процент на централната банка два пъти от 1% на 1,5%.
Драги пое по обратния курс, като намали лихвите и през октомври чуждестранните облигационери продадоха най-голямото количество активи на еврозоната от февруари 2000 г. насам по данни на ЕЦБ, оповестени миналия месец. Новият президент предупреди, че може би предстоят още понижения, а на конференция във Франкфурт на 12 януари заяви, че съществуват „значителни рискове от влошаване“ на икономиката и отговорните лица „са готови да действат“.
Решението на ЕЦБ да започне да купува държавни облигации на еврочленките, както и да предложи на банките неограничени тригодишни кредити, допринесе за набъбването на балансите на централната банка до рекордните 2,73 трлн. евро ($3,5 трлн.) през декември. За сравнение балансите на Федералния резерв на САЩ възлизат средно на $2,86 трлн. от края на последната му програма за покупки на активи през юни.